ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ / СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

Като всеки пропагандист – при това пропагандист, преследващ в дадения случай двойни цели и принуден да крие своето минало – Йосиф Флавий има една дразнеща особеност. В „Юдейската воййна“ и „Юдейските древности“, разделени почти от двадесет години, той често описва едни и същи събития по съвсем различен начин.

Например в „Юдейската война“ той съобщава за смъртта на на първосвещеника Йонатан бен Анания от ръцете на терористите сикарии. Това става през 52 г. и според Йосиф е първият шумен терористичен акт от подобен род. След смъртта на Анания убийствата започнали да стават постоянно.

„Те (сикариите - Ю. Л.) убивали хората посред бял ден и в самия град, предимно в празнични дни се смесвали с тълпата и със скрити под дрехите си кинжали убивали своите врагове; щом жертвите падали, убийците се възмущавали заедно с другите от случилото се“ [1].

Пред себе си имаме картина, рисуваща убедително началото на масов терор.

Но в „Древностите“ Йосиф предлага съвсем друга хипотеза. Той съобщава, че първосвещеникът Йонатан, ни повече, ни по-малко, е станал жертва на интригите на злобния прокуратор Феликс, който наел за убийството му религиозните екстремисти чрез посредничеството на някой си Дорас [2].

И така, според „Юдейската война“ Йонатан бил убит от сикариите, а според „Юдейските древности“ сикариите били наети не от кого да е, а от римския прокуратор.

Лесно е да забележим, че втората версия не идва от дълбоко проучване на проблема от страна на Йосиф. Едва ли бившият революционер, живеещ след въстанието в Рим, е намерил за двадесетте години, които разделят двата текста, някакви необикновени подробности, позволяващи му да направи подобно фантастично заключение за причините, довели до смъртта в Йонатан.

Пред нас не е нещо друго, а типична вътрешна юдейска пропаганда и става ясно от какви кръгове идва: това е пропагандата на юдейския истаблишмънт, враждебен както към римляните, така и към зилотите. Нейната цел е да бъдат компрометирани зилотите, като бъдат представени за агенти на римляните. (Ще отбележим в скоби, че авторът на тези думи се сблъсква постоянно с подобна пропаганда в руския Северен Кавказ. Там няма като че ли нито едно шумно убийство, което местният истаблишмънт да не обяви за „поръчка на ФСБ, осъществена от терористи“.)

Така че разликата между версията „Йонатан бил убит от сикариите“ и версията „Йонатан бил убит от сикариите, наети от прокуратора“ не е изобщо в старателните търсения, осъществени от Йосиф. Тя е само в историческата обстановка. Да се припише на римския прокуратор сътрудничество със сикариите веднага след Юдейската война било прекалено. След двадесет години, когато страстите стихнали, това станало по-малко опасно.

Този пример показва, че Йосив променял лесно описанията на събитията и даже самата им същност в зависимост от времето или читателя, за когото е предназначен текстът.

При това той е написал най-малко три текста за събитията, довели до началото на войната.

Единият от тях е „Юдейските древности“, написан през 90-те години на I век.

Другият бил „Юдейската война“ на гръцки език, издаден двадесет години по-рано.

И накрая първият и най-ранен текст, създаден спешно тъкмо за триумфа на Тит, бил оригиналният текст на „Юдейската война“, написан от Йосиф на арамейски език. Той бил предназначен преди всичко не за гърците, а за неговите съотечественици и затова съдържал, според личните признания на Йосиф, значителни разлики от достигналата до нас гръцка версия.

Айслер предполага, че в основата на „Славянския Йосиф“ лежи именно този първи, арамейски текст, преведен по-късно на гръцки език и вече от гръцки – на староруски. Това предположение – както всичко, което излязло от устата на архиеретика Айслер – било подложено по-късно на ожесточена критика, но за нас най-главното не е това.

Важното за нас е, че текстът на славянския Йосиф се разпространява най-напред в среди, говорещи на арамейски език. И макар че този текст, както и каноничният Йосиф, бил подложен на цензура и интерпретации, цензурата на назореите имала различен характер от цензурата на ортодоксите.

Времето на поява и на географско разпространение на списъците на „славянския Йосиф“ в Русия съвпада точно с времето на поява и на географско разпространение на ереста на юдействащите.

Първият древноруски текст на „Славянския Йосиф“ се съдържа във Вилнюския кодекс от 1261 г.: кодексът е написан тогава, когато юдействащите дошли при двора на крал Миндовг [3].

До 1916 г. той се пазел на същото място, от което дошъл в Новгород княз Михаил Олелкович, съпровождан от евреина Сахария. Следващото копие, което използвал митрополит Макарий, било създадено в Новгород, иначе казано – в града, където споменатият Сахария произнесъл първата си проповед и където посветил в своята вяра протопоп Алексей и протопоп Дионисий [4].

А манускриптът номер 654 в Московската духовна академия е от Волоколамския манастир. „Няма да сме много смели, ако предположим, че пред нас е същото копие, което било създадено за лични нужди на най-знаменития противник на юдействащите, Йосиф Волоцкий“ – отбелязва Айслер [5]. Накрая, още два манускрипта, идентични на Казанския, с номера 445 и 446, се пазели в Соловецсия манастир, където изпращали на заточение останалите живи последователи на гнусната ерес.

Разбира се, не става дума за това, че „Славянският Йосиф“ е автентичен. Неговият текст, разбира се, също както каноничния текст на „Юдейската война“, е плод на добросъвестния труд на няколко поколения християнски преписвачи, смятащи за свой дълг да споделят с хранените от тях чада правилните представи за Исус и да поправят кощунствените твърдения на автора. Появилите се по такъв начин поправки в текста са обикновено взети направо от Светото писание и съдържат, освен всичко друго, душераздирателното описание на знаменитото посещение на влъхвите при Ирод и последвалото го избиване на младенците [6].

Но освен тези благочестиви добавки в текста има и други разлики. Някои от тях са типични авторски поправки, които нямат някакво особено идеологическо съдържание. „Славянският Йосиф“ например съобщава неизвестни подробности за погребението на Нерон: пред ковчега му деветима роби носели розово масло в златни съдове и водели за сбруите 500 коня [7]. А в повествованието за обсадата на Ерусалим се вмъква разказ за това как някакъв юдейски стотник Фоя извикал на преговори един римски центурион и хвърлил върху него от стената каменна плоча, обкована със злато [8].

Даже Н. А. Мешчерский, руският издател на „Славянския Йосиф“, който изобщо не понася хипотезите на Айслер и обявява славянския Йосиф ни повече, ни по-малко за паметник на друвноруската художествена литература (Русия е родината на слоновете [9] и на Йосиф), е принуден да признае, че „този епизод би могъл да се намира в някой от ръкописите на гръцкия текст, който не е достигнал до нас“ [10].

А между другото „Славянският Йосиф“ не е ценен със стотника Фоя и с неизвестните детайли от погребението на Ирод. Ценността му е съвсем друга.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 3.

2. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 8, 5.

3. Robert Eisler. The Messiah Jesus and John the Baptist, New York, 1931. P. 148.

4. Robert Eisler. The Messiah Jesus and John the Baptist, New York, 1931. P. 163.

5. Robert Eisler. The Messiah Jesus and John the Baptist, New York, 1931. P. 164.

6. Мещерский Н. А. «История Иудейской войны» Иосифа Флавия в древнерусском переводе, 1, 20, 4. М., 1958.

7. Мещерский Н. А. «История Иудейской войны» Иосифа Флавия в древнерусском переводе, 1, 32, 9.

8. Мещерский Н. А. «История Иудейской войны» Иосифа Флавия в древнерусском переводе, 5, 6, 4.

9. Анекдотичен израз от времето на Съветския съюз, когато съществува стремеж всички големи достижения на човечеството да се приписват на руснаците. - Бел. П. Н.

10. Мещерский Н. А. «История Иудейской войны» Иосифа Флавия в древнерусском переводе, 5, 6, 4.

(Следва)