Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 443
Русенци по общото дело чрез техния протокол
Решения на Частния революционен български комитет в Русе
10 декември 1871 г.
В събранието си от днес решаваме:
1-во Да поканим лицата И. и К. за съучастници в делото ни, като им съобщим и нужните документи.
2-ро Всяко лице, което ще се кани за съучастник в делото ни, ще се вика всеки в особно [1] събрание.
3-то В понеделник вечер ще имаме събрание.
Потвърждава се с подписите:
(следват подписите в шрифт)
13 декември 1871 г.
На събранието от 13 декември 1871 г. се решава:
1-во Приема се за помощник в работата ни К.
2- ро В следващото заседание ще се повика и И.
3-то В петък вечер ще имаме събрание... на 17 т. м.
Потвърждава се с подписите:
(следват подписите в шрифт)
17 декември 1871 г.
На събранието от 17 декември [2] 1871 г. се решава:
1-во Защото главната длъжност на ЧК е да се доставят хора за работа, решава се от сега действащите членове да започнат да убеждават приятели, познайници и пр. и да ги приготвят за всеки случай [за] помощници на народното освобождение и Балканската република.
2-ро Начинът, по който всеки от нас ще съобщава на поверените си делото, ще става така:
а) Делото ще се поверява от нас само на по отблизо познатите ни лица, и то след едно здраво опитване на съвестта му.
б) На лица, които не са познати отблизо на нас, ще им се съобщава посредством поверените ни, на които ще се забрани строго да не откриват имената ни.
в) Всеки от нас ще яви на събранието ни кому има да повери делото, за да не би две личности да се явят пред едного.
г) След крайното поверение на делото, комуто и да е ще се явява името му на събранието и ще се записва на особната книга.
д) Никой от хората не ще познава другиго от нас освен онзи, който му е съобщил делото.
3-то Числото на действащите членове, които съставляват Частния революционен комитет в Русе, засега не ще възлиза на повече от седем души, които помежду си се броят за съзаклятници и отговарят за всичко според Привременния закон, който е нареден и поверен от Централния комитет.
4-то Защото И. се обеща с извинение, че ще дойде утре вечер, решава се да имаме и тогава събрание.
(следват подписите в шрифт)
18 декември 1871 г.
На събранието ни днес се реши:
1-во Взехме за съучастник в делото си и И.
2-ро Във вторник вечер на 21. този [месец] ще имаме събрание.
(следват подписите в шрифт)
24 декември 1871 г.
Защото на 21. не можа да стане събрание по причина на законни извинения, то в сегашното си събрание решаваме:
1-во Парите ще се поверяват на 91-ви.
2-ро За писар се назначава 80-ти.
3-то За поверител на делото - 54-ти.
4-то За членове - 104-ти и 114-ти.
5-то Като се показаха лица, които искат да принесат парична помощ, решава се да се даде документът на 54-ти, който ще е отговорен за него до второ събрание, когато ще му се иска отчет.
054, 80, 00104 - (шрифт)
28 декември 1871 г.
По разни непредвидени причини документът се взе от 54-ти и се поверява на 80-ти, който в идващото събрание ще даде отчет.
054 80 91 - 00105
БЕЛЕЖКИ
1. Особно (остар.) - отделно.
2. Пълния текст на този протокол не притежаваме, затова поместваме тук този откъслек, който не е лишен от интерес поне в идейна посока. 3. Стоянов го е придружил със следната бележка: За бъдещата форма на управление в България най-много е говорил А. Кънчев. Навсякъде той е говорил и писал, че България ще се именува Балканска република. На едно заседание на комитета в Русчук, където е участвал и сам Кънчев, е протоколирано и пр. („Биографията на В. Левски“ от 3. Стоянов, стр. 75, 1884 г.). Че за Балканска република е говорил „най-много“ Ангел Кънчев, е едно субективно заключение, което изразява впечатлението и преценката на 3. С. лично по отношение на Ангел Кънчев. Исторически трябва да се приеме, че А. К. е повтарял една идея, установена още по-рано от други: от ЦТ комитет в Букурещ през 1868 г. и от Централния революционен комитет, пак там, под водителството на Каравелов, Левски и др. от 1869 и 1870 г., докато А. К. влиза в делото едва през 1871 г.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.