ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ / ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР

Ние споменахме вече името на Тиберий Александър в първата книга. Сега дойде време да се спрем по-продължително на биографията на този удивителен персонаж и едно от ключовите лица по време на разигралата се в Юдея драма.

Прокураторът на Юдея Тиберий Александър не бил нито римлянин, нито грък. Той бил юдей. Негов чичо бил знаменития философ Филон Александрийски, когото вече цитирахме тук във връзка с учението му за втория Бог, Логоса, посредник между трансцендентния Творец и материалното творение.

Бащата на Тиберий Александър, на име Александър, бил назначен от римляните за алабарх на Александрия или, по-просто казано, за неин главен митничар. На тази длъжност Александър натрупал толкова богатства, че пожертвал за Храма девет врати, разкошно облицовани със злато и сребро. На цар Агрипа дал заем от 200 хиляди драхми, за да ожени сина си (не Тиберий Александър, а брат му) за принцеса Береника. Инвестицията излязла неуспешна: синът му умрял скоро, а Береника станала по-късно любовница на Тит.

Калигула, който имал нужда от пари, извикал алабарха Александър в Рим и го хвърлил в затвора вероятно по същата причина, по която Луи XIV арестувал суперинтенданта Фуке. С възцаряването на Клавдий алабархът излязъл веднага на свобода: двамата с Клавдий били стари приятели.

Едва ли назначаването на Тиберий Александър на поста прокуратор на Юдея е струвало на баща му по-евтино от сватосването за Береника. Но това назначение не се свеждало до обикновена корупция. Административно то било много успешно: начело на Юдея се оказал, от една страна, чистокръвен евреин, а от друга – просветен владетел, верен на Рим и нямащ склонности, за разлика от представителите на династията на Ирод, към собствено обожествяване.

Тиберий Александър оправдал напълно височайшото доверие. През 66 г. той бил назначен за префект на Египет: ключова длъжност, като се има предвид, че египетското зърно било горивото, което движело римската армия и позволявало да се раздава в столицата хляб на народа, който обожавал императора.

На тази длъжност той извършил две исторически постъпки: първо, в самото начало на Юдейската война избил без всякаква жалост с помощта на римските войски множество свои съотечественици, което вероятно спасило Александрия от превръщането ѝ във втори Ерусалим. (Йосиф Флавий, който не бил склонен към точност в цифрите, смята, че броят на изкланите е 50 хиляди.)

Второ, именно Тиберий Александър бил сивият кардинал, който направил всичко, за да помогне на Веспасиан да стане император. Не е изключено, че именно заради това е бил назначен за преториански префект, иначе казано – за нещо като министър-председател: пост, до съвсем неотдавна немислим в републиканския Рим за човек, натоварен с двойната стигма на египетския и юдейския произход.

Когато Веспасиан влязъл в Александрия, разказва Дион Касий, изцелил двама, слепец и човек с изсъхнала ръка. „На първия плюл в очите, а на втория настъпил ръката“ [1]. Не е трудно да предположим, че тези две щастливи произшествия са били организирали от префекта на Египет, който се специализирал в това отношение по време на дългите години административна практика в миленаристкия Изток.

Тази случка с изцеляването на слепи и сакати хвърля важна светлина върху известната само от думите на Йосиф история за това как се предал в плен, а след това провъзгласил безстрашно Веспасиан за господар на света.

Не е трудно да видим, че картината, която Йосиф рисува, не е просто неправдоподобна, тя е невъзможна. Непоисканото предсказание за императорска власт е била най-мечешката услуга, която би могла да се окаже на един пълководец по това бурно време, когато главите на неуспешните претенденти за тази власт хвърчали от главите една след друга. Подобно предсказание превръщало автоматично Веспасиан в метежник и единственият резултат от него би могла да бъде незабавната и мъчителна екзекуция на юдейския политкомисар, натрапващ на Веспасиан услуги, от които той най-малко имал нужда, особено ако му ги предоставя един фанатик и предател.

Иначе казано, ако тази история поне по нещо прилича на истина, то между щастливия предсказател Йосиф и втората договаряща се страна би трябвало да има предварителни уговорки на тази тема и човекът, с когото Йоисф водел преговори, е бил по всяка вероятност не римлянинът, а именно Тиберий Александър, намиращ се по това време сред обкръжението на Веспасиан и изпълняващ при превземането на Ерусалим ролята на началник на главния щаб на Тит.

И ето че на този човек – палач на народа му, дясна ръка на Тит, бъдещ преториански префект на Римската империя, изиграл ключова роля в съдбата му, Йосиф Флавий – ако се вярва на каноничния текст на „Юдейската война“ – посвещава половин абзац, споменавайки го набързо заедно с неговия предшественик.

И така, да обобщим. В съвременния текст на „Юдейската война“ не присъства думата „Месия“, иначе казано – Помазаник, на гръцки – Христос. В него не се разяснява какви са зилотите. В него не се казва, че юдейските миленаристи вярвали в Месията от рода на Давид и го смятали за въплъщение на Господа и Син на Бога. В него изобщо липсва каквото и да е споменаване на Давидовия род.

В него кой знае защо няма нищо за метежа на юдеите по времето на Калигула, за изселването им от Рим по времето на Тиберий и Клавдий, за пожара по времето на Нерон и накрая – за събитията в Юдея през преломния момент, свързан със замяната на цар Агрипа с бъдещия изпълнител на желанията на императорите Тиберий Александър.

Някои от тези пропуски са несъмнено свързани с пропагандното лукавство на Йосиф. Други биха могли да се предизвикани от изискванията на политическия момент или от лична неприязън (би могло например Йосиф да се скарал с Тиберий Александър). Но въпреки това обемът им е многократно по-голям от дела на недоизказаното и лъжата, които били приемливи за тогавашната римска историография.

Честно казано, тези изкривявания са такива, че самият им обем би превърнал всеки текст в посредствен и безсмислен разказ, който не предава същността на събитията – а текстът на Йосиф е всичко друго, но не и посредствен и безсмислен.

Как да си обясним този феномен?

Вече споменатият от нас Роберт Айслер го обяснява изящно и просто: съществуващият текст на „Юдейската война“ е резултат от хиляда и петстотин години християнска цензура. Простата и плодотворна идея на Роберт Айслер е, че християните са редактирали Йосиф Флавий точно така, както са редактирали Библията и че след библейската критика идва времето на флавиевата критика.

Айслер е написал своята изпреварила времето си книга „Исус Месията и Йоан Кръстител“ през 20-те години на миналия век в разорената Австрия след Първата световна война. След нацисткия аншлус попада в концентрационен лагер. Здравето му е подкопано и той умира през 1949 г., без да види нито свитъците от Мъртво море, нито кодексите от Наг Хамади, нито Кьолнския манихейски кодекс, нито „Деянията на Филип“, намерени от Франсоа Бовон в манастира Ксенофонт, нито много други текстове, на които се позовавахме тук.

Но Айслер разполагал с не по-малко важен източник, на който обърнал първи внимание: староруски кодекси, съдържащи текст на Йосиф Флавий, който е много по-различен от запазения в Европа – така наречения „Славянски Йосиф“.

БЕЛЕЖКИ

1. Дион Кассий. Римская история, 66, 8.

(Следва)