ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ / ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

Съпротивата на юдейския истаблишмънт срещу Ирод заради убитите членове на Синедриона не спряла. Отначало надеждите на фарисеите се съсредоточили върху последния от Хасмонеите – шестнадесетгодишния брат на царица Мариамна. Ирод го направил първосвещеник, за да омилостиви фарисеите, но като се изплашил от прекомерния ентусиазъм по този повод, съвсем скоро удавил юношата в едно езеро.

Вниманието на фарисеите се прехвърлило върху синовете на Ирод от Мариамна, които мразели своя баща заради смъртта на майка си. Когато Ирод убил и синовете си, фарисеите организирали заговор с участието на Ферор, брат на Ирод. Сред останалите в заговора участвал и Фероровия евнух Багой, на когото обещали да върнат мъжкото достойнство [1].

Застаряващият и хилав тиранин вече не се появявал в Ерусалим. Антихристът прекарвал дните си ту в разкошния ерихонски дворец, ту в крепостта Иродион, която заповядал да построят в пустинята на петнадесет километра от Ерусалим върху непристъпна скала.

Когато станало ясно, че от върха на скалата Ерусалим не се вижда, Ирод наредил да насипят по-висок хълм, за да има винаги пред очите си опасния, примамващ и мразен от него град с ослепително блестящият на слънцето Ерусалимски храм, покрит от всички страни със златни листи и построен от него, Ирод, новия Месия на неблагодарните евреи.

Малко по-ниско от двореца в склона на Иродион бил изсечен в скалата малък частен театър: именно там Месията развличал с езически пиеси близкия си приятел Август Марк Агрипа, който посетил Юдея през 15 г. пр. н. е. Оттам царят изпращал заповедите за екзекутиране на синовете си и враговете си.

Накрая отмъстителният и параноичен старик се разболял тежко. „Краката му отекли, като на хората, които страдат от хидрофобия, коремът му отгоре се възпалил, а на срамните му области се отворила гниеща язва, в която се плодели червеи“ [2].

Фанатиците веднага обявили болестта на Антихриста за отдавна обещаното наказание. Сред населението се разпространили слухове за неговата смърт, желаното било бързо представено за действително и разгорещена от слуховете тълпа нахлула в Храма, за да свали от вратите му златните орли. Тълпата се предвождала от видни законоучители, фарисеите Юда и Мататиия.

Но Ирод бил още жив. Метежът бил смазан, инициаторите заловени и изправени пред съда в Ерихон. Съдили Мататия и Юда посред езическия амфитеатър, където по заповед се явили най-знатните юдеи. Мястото, избрано от Ирод, било допълнително унижение както за подсъдимите, така и за тези, които били принудени да стоят на стълбите на амфитеатъра, а в същото време самозваният Месия на Израил, болен, гниещ и полубезумен, „възвисил глас и започнал да вика, че още приживе не се притесняват да го обиждат“ [3].

Историята за бунта на Юда и Мататия е учебникарски пример за автоцензурата на Йосиф. В две различни свои книги – в „Юдейската война“ и в „Юдейските древности“ – Йосиф описва това въстание съвсем различно.

В „Юдейските древности“ Йосиф съобщава, че рави Мататия и рави Юда обещали на своите последователи вечен живот. Те ги призовавали да станат шахиди. „Какво може да бъде по-почетно и по-славно от това да умреш за заветите на бащите? Който свърши живота си така, душата му ще стане безсмъртна и ще вкуси вечното блаженство” - казвали те [4].

Но по-нататък историята за безсмъртието на душа, което обещават вярващите въстаници, се сторила на Йосиф много опасна и в „Юдейските древности“ Юда и Мататия вече призовават да се умре не заради „вечния живот“, а заради „славата и честта“, все едно не били юдейски равини, а спартански военачалници [5].

Освен това, ако в „Юдейската война“ Йосиф употребява думата „въстание“, напълно логична, когато става дума за тълпа религиозни фанатици, щурмуващи оградата на храма, то в „Юдейските древности“ той използва същия похват, който използват често проучените от нас християнски „Деяния“.

А именно: Йосиф заявява, че младите хора, заобикалящи Мататия и Юда, се решили да щурмуват вратите само защото искали много да умрат и затова не се съпротивлявали никак на войниците [6].

А какво казва „Славянският Йосиф“?

В него речта на Юда и Мататия има още по-мистичен и по-войнствен характер. Там учителите обещават също на своите последователи вечен живот. Но те твърдят също така, че всички, които не ревнуват по закона на Мойсей, ще попаднат в ада. Който не е шахид, е обречен на вечни мъки – твърдят Юда и Мататия.

„Тези, които умират страхливо, тези, които обичат своето тяло и не искат смъртта на храбрите, а умират от язва, тези, които нямат слава, ще приемат безконечни мъки в ада“ [7].

Освен това Юда и Мататия произнасят в „Славянския Йосиф“ дълга реч, позовавайки се на мъчениците, пострадали за вярата по време на Макавейското въстание, и наричат себе си в тази реч ревнители, иначе казано – зилоти. „Ще бъдем мъчени заради божествената ревност, но от нашата болка ще си изплетем венец“ [8].

Речта на Юда и Мататия е програмна реч, която би могъл да произнесе жител на Кумран или по-късен назорей.

Юда и Мататия призовават да се жертва живота за Мойсеевия закон, обещават на падналите венец на небесата и делят света на тези, които принадлежат към тяхната община, и тези, които не принадлежат. Всички, които не принадлежат, са синове на Велиал и ще горят в ада.

Можем, разбира се, да заподозрем, че този текст е прибавен към произведението на Йосиф от назореите. Това предположение не противоречи на наблюдаваните факти.

Но в края на краищата има не по-малка вероятност, че е вярно обратното и че Йосиф е редактирал няколко пъти историята за екзекуцията на Юда и Мататия, премахвайки последователно от нея различни части. Защото въстанието, вдигнато през 4 г. пр. н. е. от славните учители на закона, се съгласува зле с главната теза на „Юдейската война“, че „четвъртата секта“ се състои от екстремисти и отцепници, появили се едва десет години след убийството на Юда и Мататия.

„Юдейската война“ започва разказа за въстанията на юдеите с въстанието на Макавеите през 167 г. пр. н. е. Отчасти въпреки своята воля авторът рисува верига от непрекъснати миленаристки вълнения – отначало срещу Селевкидите, после срещу последните хасмонейски управници, които решили да се избавят от миленаристката теокрация и се обявили за царе, а след това срещу римляните и Ирод. Въстанието на Юда и Мататия се оказва логично звено в тази верига и вероятно трябва да се вслушаме в „Славянския Йосиф“, който твърди, че Адът, Раят, небесният венец и ревността са били ключови хаштагове на въстанието срещу Ирод през 4 в. пр. н. е.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 17, 2, 4.

2. Иосиф Флавий. Иудейская война 1, 33, 5.

3. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 17, 66, 3.

4. Иосиф Флавий. Иудейская война, 1, 33, 2.

5. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 17, 6, 2.

6. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 17, 6, 3.

7. Мещерский А. Н. Указ. соч., 1, 33, 2. С. 239.

7. Мещерский А. Н. Указ. соч., 1, 33, 2. С. 239.

(Следва)