БЕРЛИНАЛЕ: „МУТЦЕНБАХЕР“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Нов кинопрочит на еротичен бестселър победи в програмата „Encounters“ („Срещи“) на 72-рия Берлински кинофестивал.

През 1906 г. във Виена е публикувана книга с провокационно заглавие – „Жозефине Мутценбахер или Историята на една виенска проститутка, разказана от самата нея“. Тиражът бил скромен, само 1000 екземпляра. За да се заобиколи цензурата, изданието се разпространявало с абонамент. Текстът надминавал доста очакванията на публиката за интимните подробности от живота на една дама от света на полусенките. Авторът на еротичния роман предпочел да остане анонимен, което било разумно, защото подобна литература никога не носела нищо добро на нейните създатели.

Титулна страница на първото издание на „Жозефине Мутценбахер...“

Скоро след излизането на романа библиотекарите от Виенския университет предприели опит за разследване. Въпросът кой е авторът не им давал покой. За кандидати били издигнати Феликс Залтен (който, между другото, е написал „Бамби“) и Артур Шницлер, но нито единият, нито другият поел бремето на славата, която съпътствала един от най-успешните еротични бестселъри. Въпреки това се смята, че автор е бил Залтен. А тъй като никой не претендирал за авторски права, скоро се появили продължения, интерпретации и нови издания.

Феликс Залтен

По-късно изследователите, които успели да се абстрахират от многобройните описания на занаята на главната героиня, отбелязвали, че езикът, на който е написан романът, е ценен източник за лингвистите, изучаващи виенския диалект на немския език. Историците и социолозите на свой ред могат да намерят в книгата не малко интересни детайли, засягащи социално-иконовическите условия на живот на низшата класа между XIX и XX век.

Оригиналната книга е оформена като мемоари на една куртизанка, чието истинско име остава неизвестно за читателя. Жозефине Мутценбахер е псевдоним. Тя е родена на 20 февруари 1852 година във Виена. Въпреки заглавието, действието на почти цялата книга се разгръща, когато Мутценбахер е още дете. Героинята се връща в спомените си към своето детство, когато е била на пет години, и разказва за това, което е преживяла до навършването на тринадесет години. После тя започва да работи в публичните домове на Виена, с което книгата свършва. От предговора към оригиналното издание читателят научава, че Мутценбахер е починала на 17 декември 1904 година в санаториум от усложнения след операция. Грижите по разпореждането с текста и предаването му за публикуване поел лекарят.

Порнографското съдържание, като се има предвид малолетната героиня, е безусловно вдъхновено от произведението на маркиз дьо Сад „120-те дни на Содом или Училището за разврат“. И, разбира се, надминава „първоизточника“ по непристойност.

Разпространяването на романа на Жозефине Мутценбахер било забранено в Австрия през 1913 година. По-нататъшните опити за публикации на текста водели до арест на издателите и изземане на тиража. Забраната била снета през 1971 година. В други страни, например в Германия, тя продължила по-дълго време. Но въпреки табуто и критиката, тиражът на произведението достигнал милиони екземпляри.

Романът е нееднократно екранизиран, в основни линии режисьорите следвали текста и се стремели да предадат съдържанието максимално разбираемо и близо до оригинала. Трябва ли да кажем, че в края на краищата се получавало неизменно кино за възрастни, близо до откровената порнография или направо такава. Нов прочит на произведението представя австрийската режисьорка Рут Бекерман. Актьорите са подбрани след обявено прослушване: за снимките на филма по романа на Жозефине Мутцинбахер били поканени мъже от шестнадесет до деветдесет и девет години, опит в киното и или в театъра не се изисквал. Всичко, което се очаквало от участниците, била готовността да четат на глас портографски роман.

Кадри от филма „Мутценбахер“

Документалният филм представлява поредица от интервюта и проби. На участниците се предлагат фрагменти от романа за четене. От тях не се иска нито изразително изпълнение, нито акробатични етюди – всичко е оставено на волята на четящите. От време на време режисьорката задава на участниците въпроси за това как възприемат текста, за личния им опит и за впечатленията им от случващото се. Така, стъпвайки на литературната основа, Бекерман прави социално проучване за това как съвременните мъже, представляващи различни възрастови групи и класи, възприемат моралните норми, себе си, ролята си в обществото, джендърното и половото разнообразие. Кинематографичният експеримент балансира между въображението и личността, без да отрича нещо или да призовава към каквото и да било.