ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ / ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ

Персонажът на име „Антихрист“ е дотолкова интегрирана част в нашата култура, че рядко си даваме сметка за това колко е странен. Защо миленаристите са измислили такъв чудноват сюжет: че преди идването на истинския Христос ще дойде Антихристът, ще покори всички, ще възтържествува над всички и точно в разгара на това тържество ще го постигне ужасен край?

Този сюжет няма паралели в Св. Писание на евреите. Тората не познава фигура на Лъжемесия, на Лъжепомазаник. Цар Манасия бил отстъпник и „вършел неправилни нещо пред очите на Господа“, но не бил Антихрист. Цар Навуходоносор ръзрушил Първия храм, но и той не бил Антихрист.

Всичко застава на мястото си, ако предположим, че Синът на Беззаконието е напълно конкретен персонаж.

Това е човекът, който претендирал за статута цар на Юдея, но бил провъзгласен за такъв по време на езическа церемония на езическия Капитолий. Това е човекът, който се обявил за Месия, но изклал целия Синедрион. Това е човекът, който твърдял за себе си, че е пазител и въплъщение на Закона, но изграждал езически храмове и езически стадиони, правел дарения за Олимпийските игри и заедно със своя приятел Марк Агрипа се любувал на езическите пиеси, представяни в личния му театър, изграден до самия му дворец.

Синът на Беззаконието бил Ирод.

Това е същият „Син на Велиал“, с когото се сражавали Синовете на Светлината в „Книгата за войната на Синовете на Светлината със Синовете на Тъмнината“, и в тази книга, написана най-вероятно в разгара на въстанията през 40-37 г. пр. н. е., се предсказвало уверено, че Синът на Велиал ще бъде унищожен.

Вместо това Синът на Велиал победил Синовете на Светлината и станал цар. Това досадно теологично обстоятелство изисквало обяснение и обяснението било намерено. Синът на Беззаконието е дошъл преди идването на Месията, Антихристът – преди Христос. Така било угодно на Бога.

Ако Ирод се е провъзгласил за Месия, естествено е да предположим, че миленаристите са му отговорили, като са го провъзгласили за Антимесия и Син на Беззаконието.

Интересно е, че това предположение придава внезапно правдоподобие на много твърдения в Евангелията.

Например историята за бягството на Исусовото семейство от Ирод в Египет става веднага съвсем реална. Няма нищо удивително в това, че лидерите на галилейското въстание срещу Ирод избягали след поражението му през 37 г. пр. н. е. в Египет. Там по това време управлявала все пак Клеопатра, която не можела да понася Ирод и давала с удоволствие убежище на всичките му противници.

Придобива правдоподобност и историята с избиването на младенците, многократно осмивана от язвителните скептици, твърдящи, че в нашите исторически източници не са се запазили никакви подобни сведения за Ирод. Избиването на младенците в целия Витлеем е несъмнено поетическо преувеличение, но не би трябвало да се съмняваме много, че Ирод наистина е можел да издаде заповед за унищожаването на всичките членове на рода на Езекия и изобщо на членовете на всеки род, който претендирал за ръководство на галилейските разбойници и за произход от Давид.

Дори късната апокалиптична традиция запазва устойчивото твърдение, че Антихристът ще изповядва юдаизъм, ще се настани в Ерусалимския храм и даже ще го възстанови: именно това направил Ирод. Ирод се отъждествява пряко с Антихриста в юдеохристиянския апокриф „Успение на Мойсей“ и, което е интересно, присъства като стандартен персонаж в средновековните народни мистерии [1].

Удивително е, но това тъждество на Ирод с Антихриста (което очевидно е повлияло и на магьосническите заклинания, използващи постоянно израза „Ирод Антихрист“) се изплъзвало доста дълго време от погледа на библеистите, както се изплъзвали и не по-малко очевидните претенции на Ирод за статута на Помазаник, Месия.

Проблемът вероятно е такъв, че това тъждество, както и съвсем вероятното преследване, на което Антихристът подлага рода на Исус, е несъвместимо с историята за Исус като никому неизвестен проповедник на мира и доброто. То е съвместимо със съвсем друга история – за Исус като наследствен вожд на праведниците и светците.

За много изследователи било по-просто да провъзгласят за измислица историята с опита на Ирод да убие Исус, отколкото да се откажат от теорията за „малкият ручей на доброто и злото, който се разлял в огромна река“.

Но може би всичките тези конструкции се крепят на текст, който няма историческа ценност? Може би сме взели копче и сме зашили към него балтон?

А ако историята за Синедриона, който не пожелал да признае Ирод за Месия – историята, от която направихме толкова обхватни изводи – е вмъкната в „Славянския Йосиф“ от московски или гръцки преписвачи?

Това не е много вероятно предположение.

За начало: историята е представена в „Славянския Йосиф“ не много разбираемо. Само сравняването на „Славянския Йосиф“ с други известни исторически текстове позволява да разберем, че ропотът в Синедриона е станал в разгара на гражданската война в Рим и след поражението на Ирод от арабите. Много е трудно да си представим, че нашият хипотетичен преписвач е до такава степен специалист по римска история.

Освен това славянският вариант се различава от каноничния не само по впечатляващата дискусия в Синедриона, но и по цяла редица други детайли. Така например каноничният Йосиф твърди, че малко преди тази история Клеопатра предложила на Антоний да убие Ирод, но той отказал категорично [2]. „Славянският Йосиф“ представя всичко точно наопаки: поробеният от похотта Антоний отстъпил на Клеопатра и в нейно присъствие заповядал да убият Ирод, но след това размислил [3].

Пред нас е типична поправка на автора, която в този случай не носи никакъв пропаганден смисъл, а е свързана просто с това, че Йосиф не е знаел нещо, объркал се е и е направил уточнение (ако знаете само колко пъти е поправял този текст). Преводачът по принцип не би направил подобна поправка, тя не е важна за него, но е важна за Йосиф, който уточнявал, разпитвал и проверявал документи.

И най-главното е, че за разлика от вставката за избиването на младенците, вставката за избиването на Синедриона няма паралели в Евангелията и не е инструмент за християнска пропаганда.

Който и да е преписвачът на Йосиф – протоортодокс или назорей, той е бил безусловно враждебен на юдейския истаблишмънт. (Между другото, Талмудът забранява категорично общуването с назореи.) Той нямал никаква причина да изобразява Ирод като претендент за Христос, да обявява за мъченици фарисеите, главните врагове на Исус, и да наказва фарисеите със земетресение.

Затова е напълно разбираемо защо този откъс би могъл да бъде написан само от предпазливия и страхлив Йосиф.

Разказът за Синедриона, изклан от Ирод, противоречи коренно на главното послание на „Юдейската война“ за лошата „четвърта секта“, злобни, но малобройни маргинали, които се появили едва през 6 г.

Ропотът на Синедриона рисува съвсем друга картина – картината на тоталното неприемане на римляните и на техните марионетки от целия юдейски религиозен елит; и като добавка това неприемане не било от 6 г., а от десетилетия преди това.

В арамейския вариант на текста избиването на Синедриона попаднало, защото тази история била много добре известна на съотечествениците на Йосиф. Но в гръцкия вариант на изданието той се отказал предвидливо от нея, разсъждавайки с основание, че елините могат да си направят не много ласкави изводи за юдеите.

БЕЛЕЖКИ

1. Deanne Williams. The French Fetish From Chaucer to Shakespeare. Cambridge University Press. P. 58.

2. Иосиф Флавий. Иудейская война, 1, 18, 5; Иосиф Флавий. Иудейские древности, 15, 4, 1.

3. Мещерский А. Н. Указ. соч., с. 199.

(Следва)