АВТОР: АНТОН ОРЕХЪ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Антон Орехъ (истинско име: Андрей Леонидович Кравченко) е журналист от радио „Эхо Москвы“. По радиото Орехъ води своя авторска рубриката „Реплика“, от която е взет по-долният текст.
Срамно ли е да бъдеш сега гражданин на Русия? Да бъдеш гражданин не е срамно. Защото гражданин не означава човек, който носи в джоба си паспорт с регистрация. Трябва да се срамуват тези, на които им е безразлично. Тези, които сега ликуват, че нашата страна нападна друга страна. Но такива хора по правило нямат чувство за срам, затова няма да се срамуват. Войната, която започна Путинн, не е война само срещу Украйна. Това е война срещу Русия и срещу нашето бъдеще. Всеки снаряд от наш танк, всяка ракета, всяка хвърлена бомба е изстрел в нашето бъдеще. С цялато си сърце, с цялата си душа съчувствам сега на Украйна, но нито за секунда няма да се радвам на гибелта на нашите войници! Защото тези млади момчета, които само в този, най-първи ден на войната, сигурно са загинали вече с десетки, можеха да направят толкова хубави неща в живота си! Да създадат семейства, да родят деца, да изобретят нещо, да построят. А загинаха заради амбициите и параноята на възрастен мъж, който вече двадесет години живее в свой измислен свят, който даже от най-близките си съобщници се отделя с километрични маси. Който се страхува панически от всякакви микроби, а страната му през това време загуби от вируса повече от милион души – като по време на най-страшна война...
От разпадането на Съюза мина не толкова много време. С украинците още помним как живяхме в една и съща страна. Повечето украинци говорят прекрасно руски език, стотици хиляди хора общуваха, дружаха. Това е, което се унищожава в момента. Ще израснат поколения, които нямат опита от тази дружба, а ще имат само опита от войнаат и омразата. А руският език ще стане език на неприятеля. Наричат тази война операция за денацификация. Да кажеш подобно нещо, означава да се изплюеш върху гробовете на руските и украинските войници, които заедно победиха фашизма. Фашистите искаха да унищожат нашата страна, фашистите наричаха славяните непълноценен вид, достоен за унищожение или робство. А с каква дума да наречем това, което виждаме и чуваме днес? Когато отказват на Украйна правото да се смята за държава, когато ни рисуват картинки, че никога не е имало никаква Украйна и не би трябвало да има, че украинският език е просто диалект на руския, а украинците са някакъв изкуствено измислен народ? Тази война е също така война за нашите деца. И е много важно нашите деца да научат сега от нас какво се случва, за да могат, като пораснат, да станат граждани, а не население – глупаво, безволно и равнодушно. Днес за мене е един от най-тежките дни в живота ми. Това е сравнимо със загуба на близки. Но близките няма да се върнат, а войната може да бъде спряна. Путин не е вечен. Ще мине време и няма да го има нито него, нито цялото му безумно обкръжение. Но тези хора могат да завлекат заедно със себе си в ада нашата страна, да лишат от бъдеще всички – даже тези, които още не са се родили. Затова днес имаме само две думи. Две най-важни думи. Нет войне! (Не на войната! - бел. П. Н.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.