НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1978 г. / МИР / МЕНАХЕМ БЕГИН

Менахем Бегин (מְנַחֵם בְּגִין‎)

16 август 1913 г. – 9 март 1992 г.

Нобелова награда за мир (заедно с Мохамед Ануар ал Садат)

(За преговорите за мир между Египет и Израел през 1978 г.)

Израелският държавен деец Менахем Бегин е роден в полския град Брест Литовск (днес в Република Беларус). Той е син на ръководителя на местната еврейска община Волф Бегин и Хася Косовска. От детството си възприема убежденията на своя баща, че евреите трябва да се върнат в родината на предците си, в Израел, и постъпва на десет години в юношеска ционистка организация, готвеща се за живот в Палестина. На шестнадесет години става член на военизираното младежко формирование „Бетар“, свързано с партията Световна ционистка организация. Основана от лидера на ционистите Владимир Жаботински, партията призовава за незабавни и решителни действия за създаване на еврейска държава.

В родния си град Бегин завършва еврейското училище „Мизрахи“ и полско средно училище. През 1931 г. постъпва в юридическия факултет на Варшавския университет, след чието завършване получава степента доктор по право. „Бетар“ заема все повече място в живота му: две години Бегин е генерален секретар на чешкия отдел. През 1939 г. оглавява полската организация на „Бетар“. Тогава се жени за Ализа Арнолд, от която има син и две дъщери.

През май 1939 г. Бегин ръководи масови манифестации пред английското посолство във Варшава в знак на протест срещу ограничаването на еврейската емиграция към Палестина, мандатна територия на Англия. Той е арестуван и прекарва няколко месеца в затвора. Освободен заради приближаващите се германски войски към Варшава, Бегин бяга заедно със семейството си в Литва, надявайки се да замине за Палестина. Когато през 1940 г. Литва е присъединена към Съветския съюз, той е арестуван отново по политически причини и е изпратен за осем години в Сибир. След като Германия напада през 1941 г. Съветския съюз Бегин и хиляди други полски пленници са освободени с надеждата да бъде сформирана от тях нова полска армия. Частта, в която се намира Бегин, се озовава в британската мандатна територия Трансйордания (днес Йордания) и през май 1942 г. той е вече в Палестина. Родителите му и единственият му брат загиват в нацисткия ад.

Като се демобилизира от полската армия, Бегин става командир на групата „Иргун цвай леуми“ (национална бойна организация) – полувоенно формирование, осъществяващо саботажи срещу британската администрация в Палестина.

Под ръководството на Бегин „Иргун“ се опитва да издейства за евреите, бежанци от Европа, свободно придвижване към територията на Палестина. До 1947 г. Бегин, съпругата му и децата им се намират в нелегалност, Бегин сменя често външността си и използва фалшиви документи: британските власти определят награда от тридесет хиляди долара на този, който го издаде. Някои събития от партизанската война усложняват много положението на Бегин. През 1946 г. членовете на „Иргун“ взривяват британската щабквартира в Ерусалим, при което загиват деветдесет и един души. Две години по-късно групата организира нападение върху палестинското село Ясин, където са убити около двеста араби. Бегин твърди, че и в двата случая са направени предупреждения за атаката, които са пренебрегнати. Въпреки това дейността на Бегин дава на противниците му повод да го нарекат терорист.

С основаването на независимата държава Израел през 1948 г. полувоенната организация „Иргун“ е преобразувана в движението „Херут“ („Свобода“), начело на което застава Бегин. В продължение на тридесет години той е член на кнесета (народното събрание), като често влиза в остри противоречия с политиката на правителствената партия „Мапаи“ („Труд“) на Давид Бен-Гурион. През 1977 г. партията „Херут“ довежда дясноцентристкия блок „Дикуд“ („Единство“) до победа на изборите. Бегин става министър-председател на Израел и оглавява коалиционното правителство.

През първите месеци като премиер Бегин заема твърда линия във външната политика. Той изгражда активно израелски селища на Западния бряг на река Йордан и възобновява нападенията срещу палестинските позиции в Ливан. През ноември 1977 г. Ануар Садат, президентът на Египет, поема неочаквана мирна инициатива. Въпреки многогодишния аробско-израелски конфликт, той обявява за готовността си да посети Ерусалим. Бегин приветства решението на доскорошния си враг. „Ние посрещнахме човек – казва по-късно той, - който само преди четири години под прикритието на есенни маневри ни нанесе пресметнат удар, предполагайки, че се намираме в синагогата“.

Много месеци на преговори протичат без особен успех, но през август 1978 г. президентът на САЩ Джеймс Картър кани двамата ръководители в Кемп Дейвид (щат Мериленд). Тежката 30-дневна конференция завършва с церемония по подписването на две съглашения: „Основи на мира в Близкия изток“ и „Основи за сключване на мирен договор между Египет и Израел“.

За учудване на много наблюдатели, които предричат провал на срещите на високо равнище, Израел връща на Египет голяма част от Синайския полуостров. За следващи преговори остават редица нерешени въпроси, по-специално проблемът за израелските селища на Западния бряг на Йордан и за окупацията на Западния бряг на сектора Газа.

През следващите години мирните надежди започват постепенно да губят реалност. Бегин заявява в едно интервю, че би искал да влезе в историята като „човек, утвърдил границите на Израел завинаги“. Това желание лежи може би в основата на спорното му решение да започне военни действия в Ливан на 6 юни 1982 г. Целта на войната е да се разгроми местната крепост на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). След малко повече от седмица израелските войски обсаждат Бейрут и започват бомбардировка, резултат от която е евакуацията на ООП от града. Но израелските войски засядат в Ливан и се задържат там до 1985 г.

След смъртта на съпругата му през 1982 г. Бегин започва да става все по-малко активен. Неговата тежка депресия се свързва със скъпо струващото ливанско начинание и с чувството за вина пред Ализа, редом с която не успява да бъде през последните ѝ минути. През септември 1983 г., като заявява на колегите си за своето решение да подаде оставката, Бегин, според присъстващите, казва: „Не мога повече“.

Някъде от това време е описанието на Бегин, което му прави кореспондент на „Ню Йорк таймс“: „Крехък оплешивяващ мъж с рогови очила, с бледи и хлътнали бузи от скорошен пристъп... Много строг към външния си вид. В израелския парламент, където никой не се учудва на късите ръкави, той никога не се е появявал без сако и вратовръзка“. По време на цялата си кариера Бегин, който владее девет езика, се смята за изтънчен и проницателен политик и пламенен оратор.

Превод от руски: Павел Б. Николов