ПСЕВДОИСТОРИЧЕСКИ КАРНАВАЛ, ИЛИ СЕРИАЛЪТ „БРИДЖЪРТЪН“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Действието на сериала „Бриджъртън“ се развива в началото на XIX век, но английската кралица и придворните са „цветнокожи“.

С ИСТОРИЧЕСКИ КОСТЮМИ, НО НЕ ИСТОРИЧЕСКИ

Американският сериал „Бриджъртън“ се превърна в една от най-популярните новини през последните години. В първия месец след премиерата го гледаха повече от шест милиона зрители. Но от самото начало мненията на публиката се разделиха: едни казваха, че „Бриджъртън“ е смел и весел сериал, други – че е насмешка над историята и храчка в лицето на аудиторията. В препъникамък се превърна актьорският състав. Действието на сериала се развива във Великобритания през епохата на Регентството (1811-1820 г.), но много аристократи, придворните дами и даже кралицата се играят от „цветни“ актьори.

Разбира се, в Англия в началото на XIX в. подобно нещо било невъзможно. На фона на това останалите грехове на сериала се губят от погледа, макар че могат да бъдат критикувани много детайли – костюмите, отношенията между героите, личността на кралица Шарлот (в сериала тя е неуравновесена и неприятна, а в действителност правела много по-добро впечатление и била доста по-интересна фигура).

Можем да разберем и критиците, и любителите на „Бриджъртън“ – от една страна, това е свободно художествено произведение, фантазия за съвременни хора и проблеми на XXI век, поставени сред декорите на по-миналото столетие. Актьорите от различни раси, както казва авторът на сериала Крис ван Дюсен, не е грешка, а „част от шоуто“, „шоу с алтернативна история“. От друга страна, даже в художествения свят на миналото е нужна достоверност, за да вярва зрителят и да се потопи в ставащото на екрана. Като че ли именно това дразни тези, които не харесаха сериала.

Сериалът е заснет по мотиви от дамския рома на Джулия Куин „Херцогът и аз“. Един от главните герои и на книгата, и на сериала е херцог Саймън Хейстингс. В „Бриджъртън“ ролята му се изпълнява от чернокож актьор. В романа се споменава, че Хейстингс (човек „със сини очи“) е бил през първото десетилетие на XIX век студент в Оксфорд, но там Саймън е европеид. А между другото първият в историята чернокож студент в Оксфорд, по-късно юристът Кристиан Фредерик Коул, постъпва в университета едва през 1873 г. И даже по това време английското общество оставало дълбоко расистко.

Героите на сериала, атдясно – херцог Хейстингс

Кралица Шарлот в сериала

МИТЪТ ЗА КРАЛИЦАТА МУЛАТКА

Любопитно е, че Крис ван Дюсен се е вдъхновил от слуховете за африканска кръв в жилите на кралица Шарлот – германка, дъщеря на херцог Карл Лудвиг Фридрих фон Мекленбург-Щрелиц и принцеса Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен, която се омъжила за английския крал Джордж III през 1761 г. Този мит бил раздухан от любителите на сензации през ХХ век, които пишели, че Шарлота е уж пряка потомка на португалския крал Алфонсу III и любовницата му мавританка Уруана.

Историците и журналистите, подкрепящи тази хипотеза, не представят никакви доказателства, единственият аргумент е портретът на Шарлот от Алън Рамзи, на който виждаме малко по-дебели устни и нос, отколкото има човек с типично европеидна външност. Плюс това привържениците на мита открили редица изказвания на съвременници на кралицата. Например кралският лекар Х. Стокмър казва, че Шарлот има „лице на мулатка“, а У. Скот пише за „лош цвят“ на лицето ѝ (което, между другото, може да се интерпретира по-скоро като безпокойство за здравословното състояние на кралицата) и „фигура на орангутан“; още един съвременник, Х. Уолпол, отбелязва, че Шарлот има широк нос и дебели устни. Разбира се, всичко това не може да се приеме за сериозен доказателствен материал. Запазили са се много портрети на Шарлот и няма никакъв намек за африканска кръв. Хипотезата така и си остава хипотеза, при това и крайно съмнителна, и скучна. Даже слуховете за подмяна на Пьотр I в годините на Великото посланичество в Европа и легендата за инсценираната смърт на Александр I и неговото превъплъщение в стареца Кузмич изглеждат по-правдоподобно (но и те са само спекулации и митове). Създателите на сериала обаче са решили да представят мавританския произход на Шарлота като факт, който би могъл да доведе до еманципация на „цветните“ и расово разнообразие в кралския двор.

Портрет на Шарлот от А. Рамзи

Друг портрет на кралицата

ОПАСНА ЛИ Е ИНКЛУЗИВНОСТТА ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО КИНО?

В алтернативната история като такава няма нищо лошо. В края на краищата има и книги, и сериали, чиито автори изобразяват света след Втората световна война, спечелена от Германия (напр. „Човекът във високия замък“ на Филип К. Дик – бел. П. Н.), има произведения за свят, в който средновековна Европа е унищожена от чума. Глупаво е да ги обвиняваме в историческа недостоверност, защото авторите им не са имали никакви намерения да се придържат към научните монографии и да възпроизвеждат историческата действителност.

Инклузивността и така наречената „нова етика“ ще промѐнят и по-нататък киното и ще оказват влияние върху книгите. Вече се подготвя снимането на сериал за Хари Потър с инклузивен актьорски състав (сред които „цветни“ актьори в ролята на Джеймс Потър и Сириус Блек), снима се сериал по „Властелинът на пръстените“ с тъмнокожи хобити, въпреки сюжета на книгата е заснет филм „Дюн“ с представители на различни раси. Но „Бриджъртън“ е първият голям проект на историческа тема с подобен подход. И понеже става дума за художествена фантазия от лек жанр, не си струва да го критикуваме за това. Безпокойство предизвиква само едно опасение - няма ли да повлияят инклузивността и „новата етика“ на документалното и на по-сериозното по жанр игрално кино? Ще видим ли на екрана тъмнокож Ричард III, а може би риж Сталин или бял Нелсън Мандела? Чакаме.