АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА
ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ
ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА
ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;
ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;
ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;
ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;
ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;
ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;
ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ
ЮДЕЙСТВАЩИТЕ;
ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI;
ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ;
“ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“;
ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР;
СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ;
ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД;
ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ;
ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ;
ПРОРОК ЦАДОК
TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0;
УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА;
ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН;
ДРУГАТА ВОЙНА
В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:
ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ
ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ
А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?
Както читателят би могъл да забележи, по-горе ние не само изследвахме текста на „Славянския Йосиф“, но и постепенно доказвахме, че той трябва да бъде приеман сериозно.
Това е свързано преди всичко с категоричното неприемане на този текст в продължение на по-голямата част от ХХ век. Да кажем, че „Славянският Йосиф“ има лоша репутация, означава да не кажем нищо. Като че ли в историята на библеистиката няма текст, който да е бил подложен на по-голямо неприемане.
Отначало нищо не предвещавало беда. „Славянският Йосиф““ бил публикуван в Русия през 1866 г., а на Запад става известен след 1906 г., коагато е преведен на немски език от рижкия германец Александр Беренц. Отначало е посрещнат с „ура“ и даже попада, като допълнение, в деветтомното академично издание на Такари [1].
Но по това време се появила книгата на Роберт Айслер, която тук постоянно цитирахме. Тя предизвикала ефект на взривила се бомба и най-добрите християнски пера веднага били хвърлени в защита на проповедника на любовта и мира Христос от фантазиите на варварите славяни.
Още не успяло да изсъхне печатарското мастило върху изданието на Айслер, когато Джон Мартин Крийд, кеймбриджки професор по теология и по съвместителство каноник на местната катедрала, обявил цялото произведение на Айслер за нечистоплътна инсинуация, а „Славянския Йосиф“ ни повече, ни по-малко за фантазия на преводач от XII век, които искал да украси скучния текст за непознатия му еврейски живот с подробности от живота на известните му библейски персонажи.
„Той представя еврейския историк вероятно за първи път на обикновения, полуварварски, но християнски народ. Нещо от това, на което била посветена книгата, тези хора знаели от „Новия завет“ и той, естествено, бил загрижен да свърже новата историческа книга с познатия им разказ от Писанието“ [2].
Не по-малко били оскърбени и юдаистите.
„«Славянският Йосиф» е написан, за да се създаде християнска версия на Йосиф. «Славянският Йосиф» не може да хвърли никаква нова светлина върху живота на Исус. Всичките му абзаци за Исус са добавки, основаващи се на християнската литература“ – заявява категорично Шломо Цейтлин през 1948 г. „Печатайки тези христологични абзаци като допълнение към «Юдейската война», редакторът и издателите на „Loeb Classical Library“ направиха лоша услуга на науката, изучаваща Йосиф, юдаизма и ранното християнство“ [3].
Това твърдение на един от най-известните юдаисти от ХХ век би имало много по-голяма тежест, ако в същата статия Шломо Цейтли не беше обявил за фалшификати току-що публикуваните кумрански текстове и не беше отнесъл „Дамаския документ“ към VIII век.
Не провървяло на „Славянския Йосиф“ и в руската наука. А. Н. Мешчерский, който издал „Славянския Йосиф“ на руски език през 1958 г., го обявил, както вече казахме, ни повече, ни по-малко за „произведение на руски автор“ [4]. Всичките добавки, цитирани по-горе, от гледна точка на Мешчерски, са направени от руския преводач, а заявлението на Йосиф за съществуването на арамейски текст било „литературна мистификация“ на автора, „който се стремял по такъв начин да предизвика по-голям интерес от страна на римските читатели към предлаганата на вниманието им книга“ [5]. По какъв начин заявлението за съществуване на варварски оригинал ще увеличи този интерес, Мешчерский не пояснява.
Трудно е да се измисли текст, към който с такова поголовно неприемане да се отнасят и англиканските свещеници, и водещите юдаисти, и даже съветските професори. Всички те обявяват единодушно „Славянския Йосиф“ за средновековна християнска фалшификации, чиито сведения са взети направо от евангелията.
По-горе се постарахме да покажем защо тази хипотеза не издържа на критиката. Разбира се, в „Славянския Йосиф“ (както между другото и в каноничния) е пълно с християнски интерполации и смешни грешки.
Но ние имаме право да попитаме: ако става въпрос за грък, който е превел Йосиф на староруски език (sic!), защо е постъпил така отвратително?
Как му е хрумнало да нарече Исус „чудодеец“, което в обратен междинен превод на гръцки е гоис, термин, с който Йосиф нарича пороците от „четвъртата секта“?
Какъв Сатана го е подбудил да отъждестви предтечата на Исус с Цадок, страшния основател на „четвъртата секта“? Защо е тръгнал срещу цялата евангелска хронология? Как е стигнал до мисълта да напише, че Йоан Кръстител се е родил едно поколение преди Исус, а е бил екзекутиран след него?
По какъв начин в текста на славянския преводач от XII в. се е вмъкнала хронологията на мандеите? Нима толкова внимателно е изучавал еврейските традиции, за да види забраната да се произнасят имената на гоисите? Как така е решил да обвини учениците на гоиса Исус в прелъстяване на народа и да вложи в устата на „дивия мъж“ типичната терминология на „четвъртата секта“?
Защо добавките на нашия благочестив християнин не се ограничили с това, че отъждествил Исус с пророците от „четвъртата секта“, а Йоан – с Цадок? Как му е дошло на ум да вложи обещанието за безсмъртие на душата при мъченическа смърт в устата на еврейски равин, въстанал срещу Ирод?
Как се е досетил да ни съобщи, че Ирод се обявил за Месия, проявявайки с това рядък исторически усет и също така рядко неуважение към Исус? Как му е дошло в главата да припише на Синедриона опит да свали Ирод, при това точно в момента, когато неговият покровител Антоний претърпял поражение от Октавиан Цезар?
Добавките в „Славянския Йосиф“ изобщо „не се основават на християнската литература“, както смята безапелационно Шломо Цейтлин. Точно обратното – те противоречат радикално на евангелията. Те говорят за всичко това, което евангелията се опитват да скрият.
В „Славянския Йосиф“ несъмнено, както и в каноничния, има много християнски добавки. Но ние не смятаме каноничния Йосиф за пълна измислица заради това, че Testimonium Flavianum е фейк!
Няма съмнение, че най-ранните варианти на „Славянския Йосиф“ и описваните от него събития са разделени точно от хиляда и петстотин години. Но ето го проблемът: ние притежаваме още няколко книги, запазили се само на староруски език, които имат вероятно същия произход: те идват от юдеохристиянските кръгове.
Една от тях е „Втората книга на Енох“, текст, който има важно значение за историята на развитието на юдейския мистицизъм. „Втората книга на Енох“ е написана вероятно на гръцки език в Александрия през I в., но се е запазила само на староруски. Най-ранният ѝ манускрипт е от XIV в. [6].
Но на никого не му е хрумнало да каже, че „Втората книга на Енох“ е фантазия на староруския преводач. Напротив, във футсаменталната си книга Петер Шафер я използва за възстановяване на развитието на юдейския мистицизъм.
Същото се отнася за още един юдеохристиянски апокалипсис, наречен „Апокалипсис на Авраам“. Този дълбоко мистичен текст също се е запазил в староруски превод и най-ранният му текст е от XIV в. [7]. И отново на никого не му изва на ум да обяви този текст за фантазия на руския преводач, пожелал да запознае по-подробно своите невежи читатели с историята на праотеца на евреите.
Причината, поради която „Втората книга на Енох“ и „Апокалипсисът на Авраам“ се използват спокойно за реконструкция на ранния еврейски мистицизъм от I и II в., докато „Славянският Йосиф“ понася анатеми, е много проста и няма нищо общо с това, че неговите добавки са „основани на християнската литература“ и не могат „да хвърлят никаква нова светлина върху живота на Исус“.
Точно обратното: това станало, защото нашият текст преобръщал всичките традиционни представи за Исус. Той отъждествявал Йоан Кръстител с основателя на „четвъртата секта“, а Исус – с един от нейните вождове.
Ето защо сега, когато идеята за миленаристкия характер на Исусовите проповеди постепенно и неизбежно прониква дори в най-консервативната библеистика, отношението към „Славянския Йосиф“ започва да се променя. Айслер, подобно на Коперник, престава да бъде еретик, неприличен за цитиране.
През 2000 г. Йосиф беше издаден на френски език и в изданието доминиканецът Етиен Ноде, един от най-големите специалисти по Йосиф Флавий, посочва „Славянския Йосиф“ като оригинален текст [8]. Алесандро Фалсета прокарва през „Славянския Йосиф“ права линия, водеща от Кумран до „Евангелието от Матей“ [9]. И съвсем неотдавна не друг, а самият Джеймс Хамилтън Чарлсуърт, патриарх в изучаването на юдеохристиянските апокрифи и Кумран, се позовава на „Славянския Йоисф“ като на важен, макар и не безспорен източник [10].
БЕЛЕЖКИ
1. Josephus, with an English Translation by H. ST. J. Thackeray, The Loeb Classical Library.
2. John Martin Creed. The Slavonic Version of Josephus’ History of the Jewish War. The Harvard Theological Review. Vol. 25, No. 4 (Oct., 1932). P. 318.
3. Solomon Zeitlin. The Hoax of the «Slavonic Josephu»”. The Jewish Quarterly Review. Vol. 39, No. 2 (Oct., 1948). P. 179.
4. Мещерский А. Н. Указ. соч. С. 65.
5. Мещерский А. Н. Указ. соч. С. 69.
6. Peter Schafer. The Origins of Jewish Mysticism. Princeton University press, 2009. P. 77.
7. Тихонравов Н. С. Памятники Отечественной Русской литературы. Т. 1. Санкт-Петербург, 1863.
8. Etienne Nodet. Le texte slavon de la Guerre // H. St. J. THACKERAY. Flavius Josephe: l’homme et l’historien (trans. Etienne NODET; Paris: Le Cerf, 2000). P. 129–247.
9. Alessandro Falcetta. THE LOGION OF MATTHEW 11:5–6 PAR. FROM QUMRAN TO ABGAR Revue Biblique. Vol. 110, No. 2 (AVRIL 2003). P. 222–248.
10. James Hamilton Charlesworth. Who Claimed Herod was “The Christ”? Eretz – Israel: Archaeological, Historical and Geographical Studies. Ehud Netzer volume, 2015. P. 29–39.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.