ПОКУШЕНИЕТО СРЕЩУ ХАЙДРИХ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Покушението срещу Райнхард Хайдрих, „палача на чешкия народ“, през 1942 г. е успешно, но изпълнителите на операцията са предадени от техен бивш сътрудник от Съпротивата.

На 15 март 1939 година хитлеристките войски влизат в Прага и от този момент в Чехословакия започва да действа съпротивително движение. Участниците в него осъществяват едно от най-дръзките, най-печално завършилите и едновременно с това най-ефективните покушения – убийството на Райнхард Хайдрих през 1942 година. А пет години по-късно в Прага е осъден Карел Чурда, който предава участниците в операцията.

Райнхард Хайдрих: политика на твърдата ръка

Като се започне от началото на 1938 година, Хитлер постепенно „отрязва“ части от територията на Чехословакия. На 10 октомври 1938 година Судетската област влиза в състава на Германия. На 16 март 1939 година е образуван Протекторатът на територията на Бохемия и Моравия. Известно време го ръководи дипломатът от старата школа Константин фон Нойрат, който преди това заема поста райхсминистър на външните работи на Германия. Но Хитлер го смята за прекалено мек и назначава на неговото място Райнхард Хайдрих. Хайдрих има радикални виждания за решаването на „еврейския въпрос“ и ръководи Главното управление на имперската сигурност.

Протекторатът Бохемия и Моравия

Хайдрих e образец на „истински ариец“, типичен нацист. Под негово началство са Службата за безопасност на фюрера (СД), полицията за сигурност на Германия – „Зипо“, която обединява криминалната полиция (Крипо) и тайаната полиция (Гестапо). Той е автор и идеолог на масовите еврейски погроми, по негова заповед са създадени първите еврейски гета в Полша, координира подготовката за унищожаване на евреите на територията на Европа.

Една от задачите на Хайдрих, когато застава начело на Протектората, е да смаже чешката Съпротива, която между другото не е много активна. В първите дни на окупацията тя се свежда основно до саботажи и демонстрации. Групата, ръководена от Йозеф Балабан, Йозеф Машин и Вацлав Моравек – една от дейните групи в чешкото съпротивително движение – събира и предава информация на Лондон, издава нелегален вестник и организира саботажи. Чехите създават през 1939 година и военизирана група за съпротива - „Защита на нацията“. Тя готви въоръжено въстание, но в действителност са ангажирани само ръководители на подразделения: бойци практически няма. Заради слабата организация в тази група успяват да проникнат агенти на Гестапо и да я унищожат.

Райнхард Хайдрих

Съпротивата се активира

От 1938 година чехословашкият президент Едвард Бенеш се намира в Лондон, където през 1940 година е създадено правителство на Чехословакия в изгнание. То решава да активира работата на Съпротивата. Историците не изключват, че покушението срещу Хайдрих е било част от този план, защото е очевидно, че би предизвикало бурна реакция от страна на германците и „би разбудило“ чехите.

Както и да е, но „Управлението за специални операции“ на Великобритания и Националният комитет за освобождение на Чехословакия подготвят тайна операция, която получава названието „Антропоид“. Тя има за цел да унищожи протектората на Бохемия и Моравия. Наистина, в процеса на подготовката се появяват много неизправности, които продължават да преследват изпълнителите по време на цялата операция.

Отначало операцията е набелязана за октомври 1941 година, но се налага промяна в плана. Подготовката се разтегля и затова парашутистите са спуснати в Чехословакия едва през декември.

На 28 декември 1941 г. самолет със седем парашутисти на борда излита от британския Съсекс. На 29 декември на територията на Чехословакия са спуснати три групи. Първата, „Антропоид“ (в която влизат Йозеф Габчик и Ян Кубиш), отговаря за покушението. Втората (Silver A) трябва да координира действията и установи връзка с Лондон. На последната група (Silver B) е възложено да се свърже със Съпротивата. И ако Silver A изпълнява задачата, оборудването на Silver B се поврежда, поради което нейните членове се крият дълго време на територията на Чехословакия.

Йозеф Габчик

Ян Кубиш

При десанта възникват проблеми: заради грешка на летците парашутистите се приземяват на около сто километра от набелязаната начална точка – Пилзен. Габчик и Кубиш се добират до града, намират членовете на местното съпротивително движение и започнали да готвят операцията.

През март 1942 г. на територията на Чехословакия е спусната още една група: „Out Distance“ – А. Опалка, И. Коларжик и К. Чурда. Задачата пред младите бойци е една: да доставят на останалите радиопредавател. Но и това спускане е неуспешно – не става на набелязаното място, загубено е цялото оборудване заедно с всичките документи. Парашутистите решават да се разделят и да се съберат след кодов сигнал – обява във вестника. Съдбата им е различна: Иван Коларжик се самоубива при опит да бъде арестуван, Чурда се крие известно време при свои роднини. Адолф Опалка се добира до Прага и оглавява групата, готвеща покушението срещу Хайдрих. В нея влизат Габчик и Кубиш – изпълнители, както и един от членовете на групата „Silver А“ – Й. Валчик.

Чешките парашутисти в Англия

Покушението срещу Хайдрих се проваля

Парашутистите като че ли нарочно са съпътствани от неуспехи. Те продължават и по време на операцията.

През април 1942 г. Хайдрих сменя неочаквано своята резиденция: той не живее вече в центъра на Прага, а в един от кварталите на града, откъдето пътува всеки ден за работата си. Автомобилът му не се охранява, а когато е топло, Хайдрих предпочита да прибира покрива. Решено е операцията да бъде извършена по време на пътуването му.

На 26 май в Прага се открива музикален фестивал. Хайдрих присъства на събитието, а на следващия ден е планирано да замине за Берлин. На 27 май нелегалните чакат автомобила му на един тесен завой. Там колата намалява, затова е удобно да се извърши нападението. Валчик трябва да даде сигнал на въоръжените Габчик и Кубиш. Опалка прикрива групата отстрани.

Но не успяват да застрелят Хайдрих: пистолетът на Габчик засича. Немецът вече вади оръжието си, когато Кубиш хвърля към автомобила граната. Тя се взривява под колелетата, Хайдрих и шофьорът му са ранени, но започват да преследват нападателите. Габчик и Кубиш успяват да се скрият, като не обръщат внимание, че Хайдрих е ранен, и затова смятат операцията за провалена. Опалка и Валчик също успяват да се скрият: германците даже не ги забелязват.

Мерцедесът на Хайдрих след аварията

Хайдрих е ранен в далака, което отначало не е взето за опасно. Близо до мястото на покушението има болници, където е закаран и опериран. Но след операцията започва отравяне на кръвта и на 4 юни Хадрих умира от получените рани.

Третият райх: ответни стъпки

Покушението, при това успешно, срещу такъв човек като Райнхард Хайдрих предизвиква веднага ответни мерки.

На 27 май държавният секретар на Протектората Карл Франк въвежда на територията му режим на извънредно положение.

Химлер заповядва „да се прочисти“ Прага. Към столицата са насочени сили на СС под командването на Ерих фон дем Бах. Хитлер смята, че той може да действа по-твърдо и от Хайдрих.

За важна информация, отнасяща се до извършителите на покушението, била определена награда от десет милиона крони.

Разбирайки, че възможните информатори могат да се страхуват от последици, германците обявяват, че на всеки, който предостави до 18 юни данни за атентаторите, ще му бъде гарантирана неприкосновеност.

За да бъдат уплашени „хората от съпротивителното движение“, е заличено от лицето на земята миньорското селище Лидице. Мъжете са разстреляни, жените отправени в лагер, а децата разпределени по немски семейства. За съжаление следите на повечето от тях са изгубени. Същата участ – пълно унищожение – постигнала и село Лежаки.

Изпълнителите на покушението се крият в мазето на православния храм „Кирил и Методий“, защото неговият настоятел е участник в Съпротивата. Не успяват да ги намерят в продължение на няколко седмици.

Паметник на децата от Лидице

Карел Чурда: „Познах всичките“

Чурда, член на групата на Опалка, не участва в покушението. Той живее при майка си в едно от предградията на Прага, но майка му се страхува, че присъствието му там излага всички на опасност. Постоянните арести, страховете на близките, наказателните операции на германците, а също така безкрайните неуспехи, които преследвали чешката Съпротива, сломяват по всяка вероятност Чурда и той решава да издаде своите другари.

На 13 юни Чурда пише писмо до жандармерията, но писмото не е взето под внимание. Тогава той отива в Гестапо и разказва всичко, което знае, за което получава възнаграждение. Информатор на германците е и Вилиам Герик – още един парашутист, спуснат в Чехословакия през март 1942 година.

Из показанията на Чурда по време на следствието през 1945 г.: „Дадоха ми снимки на няколко парашутисти и ме попитаха дали ги познавам. Аз познах всичките“.

На 18 юни войници от СС започват щурм на катедралата. Няколко часа есесовците не успяват да проникнат вътре, макар че използват димни шашки и се опитват да наводнят зданието. Като изразходват всичките си боеприпаси, за да не попаднат в плен, нелегалните в църквата се самоубиват. Освен изпълнителите на покушението Чурда и Герик предават много други участници в съпротивителното движение, които са заловени, изтезавани и екзекутирани.

Карел Чурда получава документи с ново име, обещават му германско гражданство, но през май 1945 г. е арестуван. При опит да премине в американския сектор го залавят чешките отбранителни сили. Герик също е арестуван. По време на процеса съдията ги пита защо са извършили предателството и Герик отвръща, че било предложено много голямо възнаграждение – това е основната причина. След произнасянето на присъдата Герик и Чурда не подават молба за помилване и са обесени на 29 април 1947 година.

Добавка от Павел Николов:

трейлър на американския филм „Антропоид“, разказващ за описаните по-горе събития