ИЗТОЧНИЦИ НА СРЕДНОВЕКОВНОТО РИЦАРСТВО: ЕПОХАТА НА КАРЛ ВЕЛИКИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как повлияло на класическото средновековно рицарство времето на Карл Велики и на Каролингите? .

От Меровингите до Каролингите

Краят на VIII и началото на IX в. се превърнали в много отношения във време, върху което се паднало формирането на конното опълчение – бъдещето европейско рицарство. Конниците са по определение знатни войници. Това се подчертава особено в епохата на ранното Средновековие. Франкската държава била в авангарда на развитието на военния елит. Разбира се, на първо място играел важна роля техническият процес: без развитието на ковашкото дело и появата на нови образци мечове, шлемове, щитове и брони бихме си представили трудно средновековните рицари. Християнските ценности внасяли своите корективи в моралното състояние на конниците: някогашни буйни волности престанали да бъдат на почит. Дори погребалният процес на елита претърпял промени: от VII век престанали да погребват войниците със сбруята. Възпитавало се съзнанието се служба с вяра и правда на краля или графа, но заедно с това елитът получавал висок статут, търпейки определени загуби в суверенитета си.

Карл Велики

Според капитулария от 792 година да попадне в конното опълчение имал право само този, който разполагал с 12 манси (комплекс от жилищни и стопански постройки, а също така поземлени владения). Такъв владелец можел да бъде само някой небогат сеньор, или васал, който служел в свитата на по-знатни и по-осигурени хора. За да принадрежи към охраната или опълчението, войникът получавал като дар оръжие и всякакво необходимо снаряжение.

Франкска конница

Историците често свързват появата на стройната конна организация в кралството на франките с името на Карл Мартел, майордом на Австразия, който спрял през 732 година в битката при Поатие арабското нашествие. Тази теория е подлагана не един път на сериозна критика. Но въпреки това, с възцаряването на новата династия на Каролингите на франкския престол ролята на конницата в обществения живот и по време на война нарастнала. Това се илюстрира прекрасно от Аналите на франкското кралство, а също така и от произведенията на поета Ермол Нигел. Конете ставали все повече и повече: събирането на опълчението за война било пренесено към по-топлото време заради нуждата от конска храна.

Битката при Поатие

Конницата на Каролингите: въоръжение

Как историците формирали образа на франкския конен войник от епохата на Карл Велики? В основни линии с проучване на книжните миниатюри от IX век. Най-известните изображения на каролингски конници можем да видим на страниците на „Златния псалтир“ от манастира „Сен Гален“.

Миниатюра от „Златния псалтир“

Веднага се набива на очи наличието на сткремена: благодарение на контактите със степните народи европейците започнали да ги употребяват активно през VII век.

Копието се използвало основно за нанасяне на прободни удари, но понякога и го хвърлели срещу врага. Кръглият и изпъкнал щит, който обтягали от двете страни с кожи, защитавал относително добре от металните оръжия както пехотинеца, така и конния войник.

Снаряжението на франкските войници било диференцирано. Диференциацията зависела от социалния и имуществения статус на един или друг представител на военния елит. Шлемът не се модернизирал особено, по-скоро го заздравявали. Пръстенови ризници носели по-малко обезпечените войници. Често конниците записвали снаряжението си в своите завещания. По-богатите васали обличали броня: кожен костюм, обшит с железни плочки. Постепенно получили разпространение и люспестите доспехи.

За „прародителите“ на рицарството съществували само два вида мечове: къс (от 65 до 80 см, лек, с едно острие) и дълъг (от 90 до 100 см, с две остриета). Късият се използвал по-често в боя, защото бил по-ергономичен. Дългият меч влизал в употреба, ако трябвало да се доубие противника. Усъвършенстването на технологията за изготвяне на оръжия и прогресът в ковашкото дело дали отлични резултати: дългите мечове станали по-здрави, по-удобни и по-качествени.

Френски конници и викинги

Но стойността на пълния комплект оръжие и снаряжение на конните войници в империята на Карл Велики ги карала да служат подобаващо на своите господари – именно това осигурявало стабилно материално положение на низшия елит. Важно е да се отбележи също така, че военните клетви в бойните подразделения били спускани от императора (например през 789 и 802 година).

Конницата в походите на Карл Велики

Всеки, който е запознат с името на Карл Велики, знае, че външната му политика била прекалено активна. Той фактически не слизал от коня: походите му отнемали много сили и време. По определение неговото кралство, а по-късно и „възродената империя остават вътрешно с дълбоко германски характер. Войните и споровете между сеньорите и васалите били просто неизбежни: макар че църквата забранявала християните да се избиват помежду си, това съвсем не спряло елита. Въпросът бил решен от само себе си: конфликтът с лонгобардите, саксите, маврите в Испания и даже кратковременните срещи с норманите давали възможности да се изплиска, така да се каже, натрупания негатив на конната войска на Карл Велики.

Битка с маврите

Намерило се място и за епоса – с походите на Карл са свързани знаменити произведения на средновековната литература. „Песента за роланд“ и „Песента за Гийом“ разказват за подвизите на франкските аристократи, които се отличили по време на експанзията на Карл.

Карл Велики оплаква Роланд

Конницата на каролингите е един от известните преходни етапи във формирането на класическото средновековно рицарство през XII век. В нея все още се проследяват явно германските традиции и германската ценностна система, но вече се наблюдава еволюция по отношение на службата, войната и собствеността.