НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1978 г. / МИР / МОХАМЕД АНУАР АЛ САДАТ

Мохамед Ануар ал Садат (محمد أنور السادات‎)

25 декември 1918 г. – 6 октомври 1981 г.

Нобелова награда за мир (заедно с Менахем Бегин)

(За преговорите за мир между Египет и Израел през 1978 г.)

Египетският държавен и политически деец Мохамед Ануар ал Садат е роден в село Мит Абу ел Кум в делтата на Нил, той е едно от тринадесетте деца на Мохамед ал Садат, служител във военна болница, и Сит ел Барейн. Всичките му роднини са ревностни мюсюлмани. Като дете Садат посещава религиозно училище, където изучава Корана. Пламенната му вяра в Аллах потвърждава тъмният мазол на челото му, останал от честите поклони по време на молитви. През 1925 г. семейството на Садат се премества в околностите на Кайро, където Садат получава средна образование.

През 1882 г. в политическо и военно отношение Египет се намира под контрола на англичаните и макар че през 1922 г. формално получава независимост, Великобритания продължава да играе важна роля в делата му. В младостта си Садат иска да стане офицер, за да приключи с британското господство в страната. Когато през 1936 г. за представителите на низшите класи е отворен път към военната академия, Садат използва тази възможност. По време на следването се сприятелява с Гамал Абдел Насър.

След като завършва академията през 1938 г., Садат е назначен в свързочните войски, разположени в Южен Египет. Там той, Насър и десет други офицери създават това, което по-късно Садат нарича „тайно революционно дружество за освобождение“, иначе казано – за въоръжено въстание срещу англичаните. Дружеството се превръща в ядро на организацията „Свободни офицери“, която през 1952 г. сваля монархията.

Макар че официално Египет остава неутрален по време на Втората световна война, Садат си сътрудничи тайно с германците, преследвайки все така целта за освобождение от британското господство. По молба на германците той се опитва да прехвърли уволнен от египетската армия генерал в Ирак за засилване на арбитражната активност. Предприятието се проваля и Садат е арестуван. Поради недостатъчни улики е освободен и започва сътрудничество с двама нацистки агенти в Кайро, които го издават след арестуването им. През октомври 1942 г. осъденият Садат е уволнен от армията и се озовава в затвора. Две години по-късно започва гладна стачка и е преместен в затворническата болница, откъдето успява да избяга. Садат си пуска брада и около една година се намира в нелегалност, като постоянно сменя външността си, адреса си и работата си.

След края на войната Садат излиза от нелегалност, но през 1946 г. се озовава отново в затвора, обвинен в опит за покушение над министър. Докато чака съдебния процес, седи в затвора три години, но след това е оправдан.

През 1950 г. Садат е възстановен в армията и заминава за Синай, където осъществява връзка между „Свободните офицери“ на Насър и цивилните терористи. На 22 юни 1952 г. комитетът осъществява безкръвен преврат и крал Фарук I е изпратен на заточение. Садат наблюдава лично заточението на сваления монарх.

Скоро Насър завзема властта и Садат в продължение на години заема почетни, но лишени от власт постове. От 1961 до 1968 г. е председател на Националната асамблея. Заменя Насър по време на протоколни посещения в чужди страни, пълномощник е на президента в Йемен, който се разкъсва на две от гражданска война.

По време на управлението на Насър Садат се смята за човек без претенции, за слабоволев. Съратниците му го наричат „насърски пудел“, а Насър – „черно магаренце“; способностите на Садат се подценяват. Той крие умишлено своето честолюбие и по-късно си спомня: „Ако Насър те заподозре в честолюбие, с тебе е свършено“. През 1969 г. след дълго боледуване Насър назначава Садат за вицепрезидент, защото явно не се доверява на друг. На 28 септември 1970 г. Насър умира от сърдечен удар и Садат става негов приемник.

От основаването на държавата Израел през 1948 г. арабските държави начело с Египет се отнасят към нея крайно враждебно, като прибягват периодично до въоръжена сила. По време на шестдневната война през 1967 г. Израел завзема сектора Газа и Синайския полуостров. До изборите през 1970 г. Садат се кълне да върне тези земи на арабите. Той обещава сътрудничество със своите съперници и получава на изборите 70% от гласовете.

Садат идва на власт по време на нестабилно примирие между Израел и Египет, с което Насър се съгласява въпреки неговата съпротива. Очаква се, че Садат ще поднови веднага военните действия, но той, напротив, продължава примирието. Освен това, в съответствие с желанията на египтяните, намалява влиянието на тайната полиция и отстранява военните си съветници.

Към 1973 г. преговорите с Израел достигат до задънена улица и Садат попада под огъня на критиката като „неефективен ръководител“. Именно тогава той решава да атакува Израел. „Дошло е време да се нанесе удар – заявява Садат, - да се поднови битката е вече неизбежно“. Като получава съгласието на Съветския съюз за ограничено настъпление с подкрепата на Сирия, Садат подготвя стриктно своята акция и на 6 октомври по време на еврейския празник Йом кипур атакува израелските позиции. Но противникът преминава в контраатака, като спира сирийците и принуждава египтяните да отстъпят зад Суецкия канал. След осемнадесет дена боеве израелските бронетанкови части се озовават на четиридесет и пет мили от Кайро.

Садат се съгласява без колебание на примирие, а САЩ вземат мерки да се изглади напрежението. С усилията на държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър е постигнато съглашение, в съответствие с което Израел връща на Египет част от Синай. Но след това придвижването към мира се забавя.

Политическото положение на Садат продължава да се влошава. През 1977 г. решението му да повиши цените на хранителните продукти предизвиква народни вълнения, надеждите на Женевската конференция по въпросите на Близкия изток изглеждат все по-призрачни: Менахем Бегин става премиер на Израел, който може да нанесе поражение на Египет.

На 9 ноември Садат учудва света и египетския парламент със заявление за готовност да започне преговори за мир с израелското ръководство. Една седмица по-късно той повтаря своето предложение в разговор с американски журналист, като заявява, че е готов да отиде в Ерусалим, ако бъде поканен от Бегин. Поканата не закъснява и на 19 ноември Садат пристига в Ерусалим, където присъства на заседание на израелския парламент. Той представя своите изисквания, които предвиждат връщане на арабите на всички територии, завзети от Израел през 1967 г., и основаване на палестинска държава на Западния бряг на Йордан и в сектора Газа. В такъв случай Египет ще признае държавата Израел.

Преговорите, започнали по инициатива на Садат, продължават без особен успех, докато не се намесва президентът на САЩ Картър. През август 1978 г. той кани двамата лидери в САЩ на среща в Кемп Дейвид. Повечето наблюдатели предсказват провал на срещата, а и самите участници се съмняват в успеха до самия край на 13-дневната конференция. На 17 септември бившите врагове подписват „Основи на мира в Близкия изток“ и „Основи за сключване на мирен договор между Египет и Израел“. В съответствие с тези документи Израел се съгласява да върне на Египет останалата част от Синай. Остават открити въпросите за съдбата на израелските селища на Западния бряг на река Йордан и за израелската окупация на сектора Газа, но все пак някакво подобие на мир се постига след тридесет години от образуването на израелската държава.

Три години след получаването на Нобеловата награда, когато политическата и религиозната опозиция достига максималния си възход, Садат е убит по време на военен парад в Кайро. Ревът на реактивните изтребители облекчава задачата на убийците, облечени във военни униформи, които обстрелват трибуната и я обсипват с гранати.

Садат е женен два пъти, отначало за съселянката си Екбел Мади, от която има три дъщери. След развода с първата си жена през 1949 г. той се жени за Джихан Рауф, произлизаща от буржоазно семейство. Семейството има син и три дъщери.

Освен родния си език Садат владее английски, немски и персийски, обича да чете. Висок мъж със запомняща се външност, той обикновено се облича по европейски, но в родното си село обича да се появява с арабски дрехи. Според „Ню Йорк тойм“ изисканият държавен деец може във всеки един момент да се превърне в най-обикновен гражданин.

Превод от руски: Павел Б. Николов