Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 453
Панайот Хитов до Данаил Хр. Попов
Господин Д. П.!
Приех писмото ви от 21 февруари и разбрах съдържанието му с приключеното писмо заедно. Но за жалост, извинете ме за това, че не можах бързо да ви отговоря по време на болестта, която ме е толкова убила. Не съм в състояние да диктувам и едва сега съм се наканил, като се видях малко по-добре, и то се намирам в шпитала. Но за жалост на 12 март известих се, че е на 6 март пострадал един от нашите търговци, в когото имах много надежда. Много се наскърбих, защото аз му рекох да мине по този път, а не съм в състояние днес да отида да отмъстя заради тежката болест, която вече започва пети месец. Но пак имам надежда да оздравея и за тази света ангелска душа не искам да остана длъжен и ще се отплатя само ако Бог ми укрепи здравето. Но нямам добро известие до каква степен са дошли работите после това събитие, дали се е разплел чорапът нейде. Но сега се отдалечавам от този предмет и моля поздрави Т. К. в Б. Дето ме питаш да не пиша никъде нищо - това писмо, което са ми изпратили чрез вас от Варгуш, то виждам, че не е от мой познат човек. Според тяхното зайсвание уверявам ги, че от тук нататък никому нищо няма да пиша, докогато се видя в предишното си здраве и в отечеството си.
А аз инак [имам] много да им пиша, по причина на болестта не мога.
Засега само ги поздравявам, да бъдат юнаци и никъде никому да не се боят.
Ваш искрен приятел [1]
Н.Б.II.А, п. 62 № 8403
БЕЛЕЖКИ
1. Без дата. Навярно през март или април 1872 г. И без подпис. Писмоот притежаваме като чернова. С друг почерк е отбелязан адрусът върху свободното поле: В Турну Мъгуреле. Господин Д. Попов..
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.