Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 452
Панайот Хитов до Н. Балкански
Г-н Николаки Балкански!
Приех ви писмото, в което ме поздравявате и ми пишете да ви изпратя 4 пушки, а не ми пишете трябва ли на твой адрес или на Чаушов на адреса. Затова трябва да ми отговориш на кой адрес да ги проводя. Вие в първото си писмо бяхте ми писали макар на ваши разноски да дойда там да се видим. Но злощастие, на десния ми крак от 4 месеца не мога да стъпя на него. Сега подир дълго боледуване докторите решиха да се преселя в шпитала, защото вече нямам да плащам визити. И така днес се намирам в шпитала. А аз мислех, като заесених тук вече, напролет да бъда в Букурещ, но по тази причина не е възможно. Вие нищо не ми пишете в писмото си - тютюнджиите там ли са, извадиха ли парите, които бяхме уложили, или направиха зарар [1]. Само ми пише Стефан дали е при вас на мушията, а не ми пише друго нищо - дето е ранен, или той мисли, че аз не знам. Аз съм повече задължен от това, че Стефан е задлъжнял на селяните, но ако ще Бог да се вдигна, тогава ще гледам да се наплатя, защото съм на мнозина длъжен. Но сега съм в шпитала по-добре и затова мисля, ако оздравея към Гиргоден, ще ида право на баните. Има едни бани в Сърбия срещу Груя Тиухарувата мушия, един ден навътре по суша. Но за всичко това на мен ми трябват пари. Аз оттук изгубих средство от парите. Затова ви моля, ако са онези нещо от тютюна ущетяли, каквото съм обещал, уфатили мой, т.е. на моя сметка. Аз мисля по моята сметка, че има още 35 лири мои у вас, а ти гледай: те бяха всичките 60, вие ми пратихте 25 по Димитровден и остават още 35. Ако има какво да се плаща на моя сметка, ти го плати. Ако остане от тях нещо за мене, направи добро и ми ги изпрати. Моля те да ми отговориш има ли нещо да изпратиш, или не, за да търся средства и да отида на баните. Аз имам и други важни работи във Влашко. Но по злощастие или е за зло, или е за добро моето боледуване, това не знам.
Когато ми изпратиш писмо, така да го адресираш:
Иван Г. Сапунов - дуванджия на Варуш капия. За Панайот X.
Или писмо, или пари, все до него, и то рогамандувани на пощата. Като не мога да ви утеша жалостното състояние днес, което ме наскърбява, ино [2] за болестта ми, а друго за някой най-добър момък, който си изгуби живота за своето отечество. [3] Много ми е нажалено, защото малко се раждат достойни хора за отечеството си. Засега, като не мога да ви опиша всички работи, докато не се видим, приемете приятелски искрен поздрав и поздравете домочадието си. Моля Бога да ви сваря в добро здраве.
Ваш брат П. Х. [4]
Н.Б.II.А, п. 61 № 8403а
БЕЛЕЖКИ
1. Зарар (разг.) - загуба, вреда.
2. Едно.
3. Ангел Кънчев.
4. Писмото е без дата. Запазено е като чернова върху един и същи лист със следващото писмо № 8403б, което еднакво е без дата. Двете са писани в едно и също време: втората половина на март 1872 г.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.