ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / ПО-НАТАТЪШНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ; МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО; И ЕНОХ ОТИШЪЛ И КАЗАЛ НА АЗАЗЕЛ; КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

ПО-НАТАТЪШНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

Кумран бил унищожен от римските войски по време на Юдейската война, през 69 или 70 година. Като резултат – всички книги, написани от името на Енох и намерени в Кумран, са създадени преди това време.

Но с това Енохиадата не завършва.

Книги на Енох, както и евангелия, продължавали да се пишат още и още. Всички те имали един и същи сюжет: Енох се възнася на небето и получава там знание. Но теологията им била различна. (Точно така било с евангелията: те винаги имали един сюжет и различна теология.)

Така темата за смъртните, които стават ангели – иначе казано, свалят от себе си одеждата на плътското тяло и се облича в в тела на славата – получава по-нататъшното си развитие във „Втора книга на Енох“, чийто оригинал, запазил се само в славянски превод от XIV в., е написан вероятно на гръцки език през I в. в Александрия.

През времето, изминало между нейното написване и „Книгата на Стражите“, жилищните условия на праведниците и ангелите се подобрили значително. На небето вече има седем етажа и Енох се качва последователно на всеки един от тях [1].

На седмото небе той вижда лицето на Господ и вместо да го убие, съзерцанието на Господнето лице го превръща в ангел.

“И Господ с устата си извика към мене: „Дерзай, Енох, не се страхувай! Стани и застани пред лицето ми за вечни времена“. И ме вдигна Михаил, великият Господен архангел, и ме заведе пред лицето на Господ. И попита Господ своите слуги, като им каза: „Да се приближи ли Енох, за да застене пред лицето ми за вечни времена?“ А славните се поклониха и казаха: „Да се приближи“ (2 Енох, 22:5–7).

Бог заповядва на Михаил да свали от Енох земните му одежди и да го облече в ризата на Господнята слава (2 Енох, 22:8). Иначе казано, Енох сваля от себе си човешката плът и облича плът на ангел [2].

А какво става със забраната да се съзерцава лицето на Бога, която действа все още в „Книгата на Стражите“?. Забраната се запазва, но сега вече се отнася за Енох. Когато изпраща ангела Енох обратно на земята, Господ инструктира един от ангелите да изстуди лицето му, защото „ако лицето ти не бъде изстудено тук [на небето], никой смъртен няма да може да го погледне“ (2 Енох, 37:2) [3].

При това Енох във „Втора книга на Енох“ продължава да не бъде Месия. Той е племенник на Ной Мелхиседек, който се родил възрастен и бил възпитаван от архангел Гавриил в Рая.

Съвсем по друг начин се развива действието в „Притчите на Енох“ – текст, който се е запазил в състава на етиопската „Книга на Енох“, но показателно липсва в Кумран.

В този текст Енох също се качва на небето. Той вижда жилищата на праведниците под крилата на Господаря на Духовете (Енох, 7:13). Разбира също така за Страшния съд (Енох, 8:4–5). Вижда плюс това Две власти на небето: Предвечния и Човешкия син. Научава, че Човешкият син е бил познат предвечно: „И преди Слънцето и знаменията да бъдат сътворени, преди небесните звезди да бъдат създадени, името Му беше изречено пред Господаря на духовете“ (Енох, 8:20–21).

И накрая следва кулминацията.

Енох вижда Господ в лицето и се преобразява. Разбира, че той е Човешкият син, който ще седне на престола на славата да съди царете: „И аз паднах по лице, и цялото ми тяло се разтопи, и моят дух се промени... И онзи ангел дойде при мене, и ме приветства с гласа си, и каза: „Ти си Човешкият син, роден за правда“ (Енох, 12:14–17).

Енох, който до това време само възвестява идването на Месията, открива, че той е Месията [4]. Пред нас е все същата юдейска ерес за Двете власти на Небето, но Втора власт в „Притчите на Енох“ не е Месията, а Енох!

Даже притчите обаче не са още предел! В „Трета книга на Енох“, написана на иврит, Енох се възнася на небето и става там ангел Метатрон – Малък Яхве. Плътта му се превръща в пламък, веждите му стават мълнии, той сяда на трон отдясно на Господ и записва в книга греховете и заслугите на Израил. Именно Енох става в мистичния юдаизъм Небесен писар, който отбелязва в книга всичко това [5]. Ще се съгласим, че това е наистина добра кариера за изобретателя на календара и азбуката, чието име Йосиф Флавий не се решил да спомене.

БЕЛЕЖКИ

1. „Втора книга на Енох“ се цитира по превода на Л. М. Навтанович // Библиотека литературы Древней Руси. Т. 3 / под ред. Д. С. Лихачева, Л. А. Дмитриева, А. А. Алексеева, Н. В. Понырко. СПб.: Наука, 1999. Тъй като в превода на Натанович няма номерация, тя е дадена така, както е прието в англоезичните издания.

2. Peter Schafer. P. 81.

3. Цитат по: 2 Enoch // Paul C. Schnieders. The Books of Enoch, USA, 2012.

4. Peter Shafer. Jewish Jesus. P. 77.

5. С. Rowland. The Open Heaven. P. 338.

(Следва)