Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 462
Един хъш до Панайот Хитов
Месец май 9.
Господине,
Първо ви поздравявам, как сме живо и здраво и молим всевишния Бог за вашето добро здраве. Второ. Ние приехме драгоценното ви писмо с неизбежна драгост и разбрахме какво ни отговаряте. Научаваме заради някои наши народни показват пред народа, че са народни. Те са сега пред народа. Тия първите каквото кажат, това става, и се казва, че те били народни предводители, балкански предводители и капитани. Защото знаят да лъжат. А тези, които са заслужили, защото не знаят [да лъжат], на тях не се вярва [1]. А това е господин Стоилко, който е служил кавалерист в Сръбско 7 години. Той казва, че е чист шоп (а он), а ние научаваме, че е нишлия. Както знаете, че всички нишлии са шпиони. А ние научаваме от един наш верен приятел, че през шейсет и осмо лето са предали с господин Тасо на господин Хилю сестрича, който се намира сега на мушия Гърла, близо до Турну Северин. Не само ние виждаме, но всички хъшове са опознали, че тези са шпиони и предават народа.
През 1868 лето са предали 13 души за някои работи, които са заслужили. После са дошли в града. Но преди това са им заповядали да отидат с тях заедно, защото не са били достойни заради тази работа и те не са отишли. После те били вредни, взели са колкото са взели, после са ги намерили и им казали: дайте и на нас или ако не, ще ви предадем на правителството. А онези не са им дали нищо и така са ги предали на правителството, та са ги хванали и са ги запрели в Хапус. Половината от тях са измрели, а половината сега в окната, а! Какво добро очаквате, братя, от такива народни човеци, освен да предават праведния народ.
И научаваме, че е загинал един офицер на сръбски граници. На, не знаем от сръбска страна ли е (граница ли е), или от турска. Не сме известени. И ви умоляваме да ни отговорите по-добре ли сте от болката си, за което ви бях помолил да се потрудите, и пак ви се моля от все сърце да се потрудите, колкото се може. Ако не, да помолите господин Хилю да се потруди за хъшовете, които сме покрусени от всички. И ви умолявам да поздравите всички онези, които ни бяха поздравили, от наша страна.
Оставам с надежда за отговор. Ваш покорен съотечественик.
Недялко Стоянов
Българско читалище Крайова [2]
Н.Б.II.А., п. 61. № 8252
БЕЛЕЖКИ
1. На тях не доверяват.
2. Адрес: Господин Панайот Хитов в Белград.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.