БАБИН ЯР: ВОЕННАТА ТРАГЕДИЯ КРАЙ КИИВ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Разстрелът на киивските евреи е едно от най-кървавите събития на Холокоста, но освен евреи там били убити и хора от други нации.

ГЕНОЦИДЪТ НА ЕВРЕИТЕ В ПОКРАЙНИНИТЕ НА КИИВ

Защитниците на Киив (рус. Киев) отбранявали града от нацистите шест седмици, но нашествениците се оказали все пак по-силни и влезли в града на 19 септември 1941 година. Фашистите обезвредили бомбите в няколко оцелели обекта, но това не спряло втората серия от взривове след няколко дена.

Около половината жители на Киив се евакуират до завземането на града, но след 19 септември там останали още около четиристотин хиляди души. Една четвърт от населението на Киив била евреи. Именно тях нацистите решават да обвинят за подривните действия, за да предразположат коренната нация – те смятали, че украинците са враждебни към евреите.

Така бил намерен повод да бъде унищожено еврейското население на Киив. На 27 септември по града налепили обявления. В тях се казвало, че евреите трябва да се явят на 29 септември в осем часа сутринта на кръстопътя на улиците „Мелниковая“ и „Дегтерьовская“, като вземат със себе си документи и ценни неща. Отклонилите се били заплашени с разстрел. Посредством равините се разпространил слух, че евреите ще бъдат откарани на безопасно място. За съжаление хората вярвали на това до последно, затова в определения час до Бабин яр (така популярно се наричало посоченото от нацистите място, рус. Бабий яр) се събрали повече от триста хиляди души. Явили се и представители на други националности, които съпровождали членовете на своите семейства.

Кадър ит филма „Бабий яр“

Дошлите делели на групи по сто души и ги водели при оврага, който предварително заградили с бодлива тел и отцепили с три пръстена охрана. На жертвите нареждали да се съблекат, след което ги разстрелвали на края на оврага пред очите на тези, които всеки момент чакали смъртния си час. Мнозина точно в този момент разбирали истинската цел, поради която нацистите ги събрали при Бабин яр. Когато разбират, че са дошли много повече евреи, отколкото се очаквало, германците направили екзекуцията още по-страшна, пестейки патроните. Карали жертвите да лягат на равни редици върху труповете на убитите и стреляли на всекиго в тила. Децата нацистите просто хвърляли в оврага. Според споени на оцелелите мнозина не преставали да викат, докато не ги убият, някои седели и губели разума си пред очите на другите. Палачите работели непрестанно, като се сменяли, понякога на мястото им идвали тези, които носели патрони. Но не всички искали да се връщат и да убиват след почивката.

Непосредствено с разстрелите в Бабин яр се ангажирали не само немците, не трябва да изпускаме от погледа си и този факт, че украинските колаборационисти също участвали в кървавата трагедия: те охранявали жертвите, вземали техните вещи и ги карали в склад, за да сортират след това ценностите.

Дошлите при Бабин яр евреи били разстрелвани две денонощия с прекъсване през нощта. Хенрих Мюлер, групенфюрер от СС (едно от висшите звания в това военно формирование), отчита, че за два дена са унищожени 33 771 евреи. Сред убитите са основно старци, жени, деца и болни хора. Мъжете основно воювали в Червената армия, но тези, които се намирали в Киив, разстрелвали първи, за да не се противопоставят на нацистите.

Жертвите на разстрела в оврага

След 30 септември дъното на оврага било засипано със пръст, но разстрелите в Бабин яр продължават почти до 6 ноември 1943 година, когато Червената армия освобождава Киив от нацистите. През това време там убиват пациенти на психиатричната болница „Павлов“ (при което разстрелът на няколко стотици от тях е още през 27 септември), съветски военнопленници, свещеници, цигани, затворници от концлагерите, сред които Сирецкия, намиращ се близо до Бабин яр. Точният брой на жертвите не е известен: смята се, че през цялото време на окупацията на Киив там са разстреляни около седемдесет хиляди души, но има предположения и за сто и двадесет хиляди. Само единадесет души успяват да се спасят от разстрелите.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА КИИВ

През лятото на 1943 година става ясно, че освобождението на Киив от съветските войски е неизбежно, затова през август германците започват тайна операция, в хода на която планират да унищожат следите от масовите убийства. Тази работа била възложена на пленниците от Сирецкия концентрационен лагер. Труповете били изкопавани и изгаряни в пещи, а пепелта им разпръсвали наоколо. За изграждането на пещите (с това се занимавали затворниците от концлагера) били взети надгробните плочи и оградите от еврейското гробище, намиращо се наблизо. На 29 септември 329 затворници вдигат бунт и нападат охраната. Така от Бабин яр успяват да се спасят още осемнадесет души. Останалите въстаници били разстреляни. Оживелите свидетелстват след това в съда срещу нацистите.

Разследването на зверствата на агресорите започва веднага след 6 ноември 1943 година, деня на освобождението на Киив. Създадена е Извънредна комисия, която открива и неизгорелите останки на разстреляните, и гробовете с изтощените тела на затворниците от Сирецкия концлагер. Броят на загиналите в крайна сметка се знае само приблизително – от 20 хиляди до 25 хиляди души за година и половина.

След войната организаторите на разстрелите са съдени, но много от тях се избавят от наказанията. Паул Блобел, командир на зондеркоманда 4а, който ръководи масовите убийства и операцията за прикриване на следите им, е обесен в Нюрнберг през 1951 година. Ото Раж умира от болест в затвора. Той ръководи Айнзацгрупата С – ескадрон на смъртта, сформиран за унищожаване на мирното население. Не е известна точно съдбата на Курт Еберхард, военен комендант на Киив, който издава заповедта за разстрела на киивските евреи: или се е самоубил, или е умрял в затвора през 1947 или 1948 година.

ДА ПОМНИМ И ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ

Властите на Украинска ССР решават още през март 1945 година, че е необходимо да има паметник над Бабин яр, но плановете не са осъществени. Вместо това започва възстановяване на инфраструктурата на града: там прекарват три нови пътя, а оврага решават да запълнят с остатъци от тухлените заводи – рядка смес от глина, вода и пясък. През 1957 година тази мека маса започва да тече, заливайки околностите, но властите не си мръдват пръста и през 1961 година настъпва Курньовската катастрофа. Дигата на Бабин яр се скъсва и върху Киив се изсипва кален поток. Трагедията се пази в тайна, доколкото е възможно, според официалните данни загиват 145 души, пострадали са 143 души и са разрушени 244 жилищни сгради. Непотвърдени данни говорят за 1500 загинали. Тази цифра е само приблизителна, защото според очевидци от калния поток не са извадени телата на всички загинали. Виновниците за катастрофата са съдени при строга секретност.

След ликвидирането на последствията от калния поток застрояването на мястото продължава. Еврейското гробище е премаханто и е издигната телевизионна кула, прокарани са нови улици. Едва през 1971 година властите се връщат към идеята за създаване на мемориал над Бабин яр. На 2 юли 1976 година най-сетне е открит първият паметник на „Съветските граждани, военнопленници и офицери от Съветската армия, разстреляни от немските фашисти в Бабин яр“. Между разстрелите и първия паметник са минали почти 35 години.

Отделен паметник на разстреляните евреи е открит едва през 1991 година. Паметникът изобразява бронзова менора върху пиедестал. От установяването му е оскверняван не един път от вандали.

Паметникът на разстреляните в Бабин яр евреи

Дейците на изкуството увековечават трагедията по-рано от властите. Поетът Евгений Евтушенко пише през 1961 година поемата „Бабий яр“. Тя започва с думите: Над Бабий яр паметници няма“. Евтушенко критикува остро този факт, включително и Хрушчов. Другата причина за критиката му е антисемитизмът, основна тема в поемата. За който в СССР не е прието да се говори. Въз основата на поемата на Евтушенко композиторът Д. Д. Шостакович пише своята 13-та симфония.

Няколко години по-късно, в списание „Юность“ се появяват откъси от документалния военен роман „Бабий яр“. Авторът му Анатолий Кузвецов е свидетел на протеклите нам трагични събития и разказва подробно за тях в своята книга, която в СССР така и не излиза в пълния си вариант. През 1969 година авторът ѝ емигрира и една година по-късно книгата излиза без съкращения в Германи.

Кинематографистите са създали няколко филма, посветени на военната катастрофа в Бабин яр.