ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / ЕНОХ ИЛИ ИЛИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ; МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО; И ЕНОХ ОТИШЪЛ И КАЗАЛ НА АЗАЗЕЛ; КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ; ПО-НАТАТЪШНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ЯХИЯ ЙОХАНАН;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

ЕНОХ ИЛИ ИЛИЯ

Хипотезата, отъждествяваща Енох и Йоан, се сблъсква с едно очевидно на пръв поглед възражение. А именно – в каноничните евангелия Йоан никъде не се нарича пряко Енох. Вместо тава се нарича Илия. „Това е Илия, който трябваше да дойде“ (Матей, 11:14; 17:12, Марк, 9:13).

Въпросът се усложнява още и от факта, че това отъждествяване съществува само в синоптичните евангелия. В „Евангелието от Йоан“ тъждеството на Йоан Кръстител и Илия, напротив, се отрича: „И го попитаха: Тогава какво си? Илия ли си? Каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не“ (Йоан, 1:21).

Вместо това в „Евангелие от Йоан“ Йоан Кръстител е наречен просто „човек“. „Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан“ (Йоан, 1:6). „Той не беше светлината, но свидетелства за светлината“ (Йоан, 1:8).

Да разгледаме тезата на синоптичните евангелия, че Йоан е бил Илия, по-внимателно.

Като начало думите на Исус, че Йоан е Илия, са сами по себе си интересни. Те ни напомнят, че това, което наричаме сега ранно християнство и което по-точно би трябвало да наречем гръцко-езическо назорейство, имало съвсем друг комплект от догми и вярвало, че избрани хора – и взети на небето като Илия – могат да слязат отново на земята. В същото вярвали и фарисеите, които смятали, че „душите на добрите хора се преселват след смъртта в други тела“ [1].

Някои арамейски таргуми по това време смятат, че Илия е върналият се на земята ревнител Финеес, потомъкът на Аарон, който пронизал с копието си евреина и медиатянката, съвкупяващи се в скинията (Числа, 25:8).

Именно тази представа за свети хора, връщащи се на земята в телата на съвременници, виждаме в текстовете, свързани с името на апостол Петър – в „Псевдоклименините“, в които Петър вярва в Спасителя, връщащ се на земята през определени промеждутъци от време, и в „Апокалипсиса от Петър“, където Исус показва на Петър починалите му събратя Мойсей и Илия.

Това виждаме и в каноничните евангелия, в които някои смятат Исус „за Йоан Кръстител, други – за Илия, а трети – за един от пророците“ (Марк, 8:28; Матей, 16:14; Лука, 9:19). Дори „Славянският Йосиф“ казва, че Исус е бил смятан за върналия се на земята Мойсей. Това твърдение не е заимствано точно от каноничните евангелия. Но затова пък се разполага в руслото на юдейския египетски мистицизъм, според който Мойсей бил взет жив на небето и „получава там името Мелхи“, което ще рече „цар“ [2].

Изобщо големият брой юдеохристиянски апокрифи, написани изведнъж през I–II в. от името на праотци и пророци, възнесли се на небето, вероятно се обясняват с това, че тези праотци и пророци се обявил може би в миленаристките общини в големи количества и спешно споделяли с потомците си своите теологични мемоари.

И така, ако нашата хипотеза за теологичното тъждество на Йоан Кръстител и Енох е вярна, защо Матей и Марк – за разлика от мандеите – отъждествяват Йоан не с Енох, а с Илия?

Отговорът вероятно се състои в това, че Матей и Марк не са мандеи. Те не са последователи на Йоан. Те са последователи на Исус.

Отношението на авторите на синоптичните евангелия към Йоан е крайно двойнствено. От една страна те помнят и се гордеят с това, ме Йоан е провъзгласил Исус за Месия и видял лично Светата Раух, слизаща върху него във вид на гълъб.

От друга страна, тези евангелия са написани след като пътищата на последователите на Йоан и Исус се разделили. Те са съставени след като ръководител на сектата на Йоан Кръстител станал някой си Доситей, който имал в тази секта тридесет апостоли, жена на име Луна и чиито ученици имали наглостта да твърдят, че той също е възкръснал!

Следи от този раздор са се запазили дори в каноничните евангелия. По-специално у Марк упрекват Исус, че учениците на Йоан постят, а Исусовите – не (Марк, 2:18).

Още по-радикално стоял въпросът с „Евангелието от евреите“. Там се разказвало ни повече, ни по-малко, че Исус отказал категорично да бъда кръстен от Йоан Кръстител, защото Йоал кръщавал за прощаване на греховете, а Исус заявил, че няма грехове.

„Майката на Господ и неговите братя му казали: Йоан Кръстител кръщава за прощаване на греховете, да отидем, за да ни кръсти. Той обаче им отговорил: Какъв грях съм извършил, за да отида и да ме кръсти?“ [3].

Както помним, „Евангелието от евреите“ е написано от последователите на Яков Праведника, който, ако се вярва на „Псевдоклиментините“, си изяснил на стъпалата на Ерусалимския храм отношенията с последователите на Йоан Кръстител по въпроса кой е възкръснал наистина: Йоан или Исус. Ние можем да предположим, че след тази въоръжена разправия последователите на Якове са се опитвали всячески да омаловажат ролята на Йоан.

Вероятно именно затова в Кумран не са намерени „Притчите на Енох“ – книга, в която за Месия е провъзгласен Енох, а не Исус. За Кумран това е книга на Лъжците. Това е книга на тези, които на стъпалата на храма счупили крака на ръководителя на сектата им. На тези, които „са писали Лъжливи слова“, „прелъстявали са със своята Лъжа“ (Енох, 19:72/98:15), и „са изкривявали думите на Истината“ (Енох, 19:74/99:2).

Нещо повече, можем да направим съвсем рисковано предположение. А именно – че тази част от движението, което ръководел Яков, отвърнала достойна на подлите машинации на учениците на Йоан: а именно, снабдила се със свой собствен Енох.

Защото, както току-що видяхме, и Енох, и Мойсей, и Илия можели да се качват на небето и да слизат от него, напред и назад, като на таван за сено. И ако Енох е дошъл веднъж в тялото на Йоан, не му пречело нищо да дойде втори път и в тялото на някой друг.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 26 8, 14.

2. Климент Александрийский. Строматы. 1, XXIII, 153, 1.

3. Jerome. Adv Pelagianos III 2, цит. по: A. F. J. Klijn, Jewish-Christian Gospel Tradition. Brill, Leiden, 1992. P. 103.

(Следва)