неделя, май 15, 2022

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ; МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО; И ЕНОХ ОТИШЪЛ И КАЗАЛ НА АЗАЗЕЛ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ

Християните знаят много добре историята на ангелите, които са отпаднали от Бога. За християнството това твърдение е очевидно от само себе си. Кой не е чувал за възгорделия се Люцифер? Много християни даже са убедени, че това е казано в Петокнижието на Мойсей.

Но там няма нищо подобно!

Петокнижието на Мойсей – въпреки някои забежки на Редактора – е ултрамонотеистичен текст. Той, честно казано, нито уважава много ангелите, нито казва нещо за техния произход. Що се отнася до падналите ангели, за Редактора това е абсурд, клевета срещу всемогъществото на Бога и тотална ерес. Именно в такава ерес упреква християните юдеят Трифон в ранния текст на Юстин Мъченик: „Ти казваш, че ангелите са сгрешили и са отпаднали от Бога“ – възмущава се събеседникът на Юстин [1].

Затова пък Исус – както, разбира се, и неговите последователи – знае много добре за падналите ангели. Исус, също като Енох, казва, че за „дявола и неговите ангели“ ще бъде приготвен вечен огън (Матей, 25:41). А авторът на „Откровението на Йоан Богослов“ вижда „ангел, който слиза от небето и държи в ръката си ключа от бездната“. Този ангел оковава дявола Сатана и слага върху него печат (Откровение, 20:1–2). Не е трудно да види, че ангелът, който оковава Сатаната, е дошъл в „Откровението“ направи от „Книгата на Енох“, в която Господ нарежда да направи същото на ангел Рафаел.

За паднали ангели, които чакат във вериги Страшния съд, говори „Посланието на Юда“ (Юда, 6), а във второто „Послание на Петър“ се казва, че в деня на Второто пришествие „ще бъдат унищожени с огън стохеите” (2 Петър, 3:10).

Гръцката дума „стохеи“ (στοιχεῖα) в дадения случай не означава „частици“, както е преведено в Синодалния превод [2]. То постоянно се споменава в гностичните текстове (и в Колосяни 2:8) именно като стихийни духове, паднали демони, властващи над материята.

Както вече казахме, ортодоксалният юдаизъм не знае нищо за стохеи, за паднали ангели и окован Сатана. Това е теологично нововъведение в „Книгата на Стражите“.

При това Исус не просто знае добре историята за падналите ангели. Тя му е известна и като Свещено писание.

В „Евангелието от Марк“, в дванадесета глава, в която се разказва за дискусиите в Храма, садукеите, които не вярват във физическото възкресение на тялото, задават на Исус коварен въпрос.

На една жена починал мъжът ѝ, и тя, като нямала деца, се омъжила за брат му: и така седем пъти. Когато седемте възкръснат, чия жена ще бъде? - питали тържествено садукеите.

Исус се измъкнал лесно от капана, като казал, че във възкресението няма секс.

„Исус им каза: не затова ли се заблуждавате - понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила? Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата“ (Марк, 12:24–25; Матей, 22:29).

Както виждате, Исус не само ни казва, че ангелите не правят секс. Той и се позовава при това на Свещеното писание.

Но на кое?

В Тората няма нищо подобно. Жреческият кодекс в нея забранява изобщо ангелите. А от Яхвист, който е именно източникът на историята за бене элохим и човешките дъщери, следва, че божиите синове нямали нищо против секса и покривали човешките самки със страшна сила, като Юпитер Даная. От което се раждали герои.

Отговорът се състои в това, че Исус не се позовава на Тората, а на „Книгата на Стражите“. Именно „Книгата на Стражите“ свързва в едно цяло вечния живот, ангелския статут и липсата на секс. За ангелите, казва Енох, Господ „не е направил жени, защото духовните имат свое жилище на небето“ (Енох, 3:47/15:7).

При това Исус не само цитира „Книгата на Стражите“, но я смята и за Свещено писание. А в целия текст на Новия завет има над сто преки или косвени препратки към кумранските книги на Енох [3].

Учението на Исус е идентично с учението на Енох. Двамата проповядват една и съща теология и често правят това с едни и същи думи.

Така Исус казва, че Човешкият син ще дойде на земята „върху облак със Сила и Слава голяма“ (Лука, 21:27). Енох обещава, че „Светият Велик ще се яви с могъщата си войска от небето на небесата“ (Енох, 1:4).

Исус обещава на човечеството „ново небе и нова земя“ (Откровение, 21:1). Енох обещава на човечеството „ново творение“ (Енох, 13:1/72:1) и „ново небе“ (Енох, 18:16/ 92:16).

Исус проповядва, следвайки Енох, че избраните „ще наследят земята“ (Матей, 5:5; Енох, 1:20/5:7).

Исус, като Енох, учи, че хората няма да бъдан съдени от Небесния баща, а от Сина му (Йоан, 5:22; Енох, 11:62). Исус твърди, че мястото за наказание ще бъде геената (Матей, 5:22, 29, 30; 10:28; Енох, 17:124/90:26).

Следвайки Енох, Исус говори за „неправедния Мамон“ (Лука, 16:9; Енох, 10:61/63:10).

Исус, също като Енох, обещава, че „ще свали силните от престолите им“ (Лука, 1:51; Енох, 8:10/46:5).

„Книгата на Енох“ съдържа цял „животински апокалипсис“, в който юдейският народ е представен като овце, а Исус също казва: „Аз съм вратата за овцете“ (Йоан, 10:7).

Въпросът не е само във вербалните съвпадения. Не е и в това, че и Исус, и Енох наричат своите последователи „избрани“, „праведници“, „светци“ и „деца на светлината“. Не е в това, че и двамата смятат, че Господ на Славата ще дойде с войска върху облаци; не е в това, че обещават на света Страшен съд, на последователите си – вечен живот, а на враговете си – геена огнена.

Работата е в това, че повечето о тези обещания нямат паралели в ортодоксалния юдаизъм и даже в ранния миленаризъм от II в. пр. н. е. - миленаризма на фарисеите.

Ще посочим няколко примера. Исус обещава, че не само ще седне на трона на Славата, но и че ще постави там своите последователи. „Когато Човешкият син седне на славния Си престол, вие също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте израилеви племена (Матей, 19:28).

Това, че обещанието е напълно сериозно, се потвърждава от текст на „Откровението“. Неговият автор се качва лично на небето и там, на небето, вижда обещаните престоли.

„И около престола имаше двадесет и четири престола и на престолите седяха двадесет и четирима старейшини облечени в бели дрехи, и имаха на главите си златни венци“ (Откровение, 4:4).

Съвременният читател една ли ще се порази от тази сцена: престоли като престоли, малко ли престоли има на небето. На нашите съвременници, развратени от Холивуд и спецефектите, дори цяла зала с престоли на небето няма да им направи впечатление. Но за ортодоксалния юдаизъм това звучало изумително. На небето според него има само един престол: това е огнената меркава, Божият колесница, която видели Исая и Езекиил. Единствено изключение от това правило бил пророк Даниил, който успял да види на небето два престола: за Предвечния и за Човешкия син, и това твърдение на Даниил шокирало по-късно равините и служело за основа на безкрайни интерпретации.

Прякото, явното, неприкритото обещание на хората за престоли на небето било от гледна точка на ортодоксалния монотеизъм нарушение на всички и всякакви забрани и прелъстяване на Иизраил.

Кой обещал същото като Исус? Енох.

„Ще поставя всекиго на престола му на почестта и той ще сияе вечно“ (Енох, 20:32/108:12) [4].

А ето едно важно обещание на ранния Исус. Той обещава на своите последователи плод от Дървото на живота. „На този, който победи, ще дам да яде от Дървото на живота, което е сред Божия рай“ (Откровение, 2:7). Именно това Дърво на живота вижда авторът на „Откровението“ сред Новия Ерусалим. То расте на брега на реката на живота, извираща от престола на Бога и Агнето (Откровение, 22:1).

Никъде в Тората не се казва, че Бог ще възнагради човека с Дърво на живота. Напротив, там се разказва, че Бог го е изгонил от рая, за да не яде от това дърво.

Кой обещал на своите привърженици Дървото на живота край Божия престол, намиращ се на земята?

Енох.

„Когато всичко бъде изкупено и свършено до вечността, то ще бъде дадено на праведните и смирените. От този плод ще бъде даден живот на избраните; то ще бъде пресадено на север до свято място – до Храма на Господ, на Великия цар“ (Енох, 5:29–30).

Ранният Исус и неговите привърженици владеели едно важно умение. Те можели да поразяват врага с огън от устата си. Именно това умение притежавали „двата светилника“, споменати от Йоан Богослов: „И ако някой поиска да ги обиди, огън излиза от устата им и поглъща неприятелите им“ (Откровение, 11:5). За това умение споменават Яков и Йоан: „Искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби?“ (Лука, 9:54) – питат те Исус, минавайки покрай едно самарянско село. „Огън дойдох да хвърля на земята“ – обещава Исус (Лука, 12:49). За това умение, като характерна черта на Месията говори в края на I в. и Ездра (3 Ездра, 13:10).

По разбираема причина по-късно това умение излязло от мода. Мирните християни не поразявали никого с огън от устата си. Имало редки изключения, но редки: например в „Деянията на Андрей и Матей“ тези двама достойни апостоли обкръжили града, който не приел неговото учение, с огнена стена и изгорили всичко, намиращо се вътре.

Но затова пък историята как Месията ще притежава функциите на гигантска космична огнепръскачка, става главно предсказание на Енох: „В дните, когато ще изпрати върху вас мъчителен огън, къде ще избягате и ще се спасите?“ (Енох, 19:112/102:1). В манихейската „Книга на Великаните“ се казва, че не само Месията, но и неговите ученици „ще имат власт над Великия огън“. „Отдолу и отгоре ще полетят те за тези души, които ще опитат да се спасят от огъня“ [5]. „Да донесеш смърт на безбожниците с дъха на твоята уста“ (1QSb, V) – казват кумранските текстове за Месията.

Какво именно обещава Исус на своите привърженици?

Физическо възкресение и вечен живот. Но освен това той им обещава блаженство на небето в промеждутъка до физическото възкресение. „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ – казва той на разпънатия до него разбойник (Лука, 23:43).

Именно тази концепция обаче, както вече казахме, е теологично нововъведение на Енох, неговото главно религиозно ноу-хау, различаващо го от предшестващите го генерации миленаристи. Да, вечният живот и прерязаните гърла на противниците задължително съществуват в програмата, но до физическото възкресение в света със сто килограма грозд на всяка лоза те ще живеят в небесен петзвезден хотел и даже ще сияят.

И накрая и Исус, и Енох проповядват Страшен съд. По време на този Страшен съд праведниците ще възсияят, а грешниците ще бъдат хвърлени в геената огнена.

Това е главната предизборна точка в тяхната миленаристка програма, тяхното коренно обещание и техният съкрушителен аргумент.

„За избраните ще настъпи светлина и радост, и мир, и те ще наследят земята, а за вас, нечестивите, ще настъпи проклятие“ (Енох, 1:20/5:7).

„Ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Матей, 13:50).

Не може да се каже, че това ключово обещание е било толкова безпрецедентно като някои други. Страшният съд над праведниците и грешниците е описан за първи път още в пророчество на Даниил: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят - едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение“. Тази идея води началото си още от фарисейския миленаризъм от времето на Макавеите и продължила да съществува у две разновидности, наследили този миленаризъм – християните и равините.

Но все пак си струва да отбележим, че ако пророците тълкували много и разпалено пришествието на Господ и деня на неговата разправа с угнетителите на народа на Израил, идеята за физическо възкресение на грешниците, за да бъдат подложени на вечни мъчения, не била много популярна. Грешниците трябва да бъдат убивани и толкова. „Египет ще стане пустош и Едом ще стане гола пустиня заради насилието над юдовите синове, защото проляха невинна кръв в земята си“ (Йоил, 3:19). Даже второ в „Макавеите“ наказание за грешниците е просто липсата на възкресение (2 Макавеи, 7:14).

Но именно вечните мъчения на враговете на сектата в геената огнена са подробно описани в предизборната програма на Месията в „Книгата на Енох“ – и именно те стават ключово обещание на Исус.

Става дума не за заимстване на отделни абзаци: става дума за преразказване на една и съща идеология с малко по-различни (а понякога и с еднакви) думи. В единия случай тази идеология се проповядва от праведника Енох, който предсказва триумфа на Сина, в другия – от самия Син.

При това в редица случаи, както например в историята за Дървото на живота, пресадено до престола на Месията, и умението да се поразява врага с огън от устата, въпросните цитати от Енох се срещат именно в най-ранните християнски текстове, но след това са отстранени.

И накрая, книгите на Енох наричат Месията, от една страна – човек и законен син на своя баща, а от друга – наричат го едновременно Господ, Слово и Син.

За удобство поразителното сходство на теологията на Енох и на теологията на Исус и поразителните разлики от ортодоксалния юдаизъм можем да представим в таблица.

Юдаизъм Енох Исус
Божиите синове родили от човешки дъщери славни и могъщи потомци Божиите синове паднали, чифтосващи се с човешките дъщери Божиите синове паднали, чифтосващи се с човешките дъщери
Бог няма космически съперник Има Бог и Сатана Има Бог и Сатана
Господ, съдия на цялата Земя, ще дойде и ще унищожи всички врагове на Израил (ортодоксите). Ще има Страшен съд, по време на който грешниците ще бъдат хвърлени в геената огнена, а праведниците ще получат вечен живот ("Книга на Даниил"). Ще има Страшен съд, по време на който грешниците ще бъдат хвърлени в геената огнена, а праведниците ще получат вечен живот. Ще има Страшен съд, по време на който грешниците ще бъдат хвърлени в геената огнена, а праведниците ще получат вечен живот.
- В очакване на физическо възкресение праведниците живеят в Рая. В очакване на физическо възкресение праведниците живеят в Рая.
Човекът е изгонен от Рая, за да не яде от Дървото на живота. Дървото на живота ще бъде дадено на праведните. "Победилите ще вкусят от Дървото на живота.
На човека е забранено да вижда Бога. Когато човекът види Бога, ще стане Бог. Когато човекът види Бога, ще стане Бог. (гностиците)
На човека е забранено да се качва на небето. Изключение прави само пророк Илия. Когато се възнесе на небето, човекът хвърля смъртните си одежди (тялото) е се облича в одеждите на славата (получава ангелско тяло). Когато се възнесе на небето, човекът хвърля смъртните си одежди (тялото) е се облича в одеждите на славата (получава ангелско тяло).
Ангелите не съществуват (Жреческия документ). Ангели има и поведението им е като на хората: ядат, пият и се чифтосват с жени (Яхвист). Ангелите нямат плътски желания. Ангелите нямат плътски желания.
Месията не е Господ. Месията е Господ. Месията е Господ.
- Енох не е Месия. Той само предсказва неговата поява. Йоан Кръстител не е Месия. Той само предсказва неговата поява.
Лунен календар. Слънчев календар. Слънчев календар.

С други думи, теологията в книгите на Енох не е юдейска теология от V, III или даже I в. пр. н.е. Това е раннохристиянска теология. Книгите на Енох са Свещено писание за последователите на Исус до поражението в Юдейската война.

Това били книги на Йоан Предтеча.

БЕЛЕЖКИ

1. Юстин Мученик. Диалог с Трифоном иудеем, 79.

2. Така е в руския Синодален превод. В българския думата е преведена „стихии“.

3. Виж например: Henry Hayman. The Book of Enoch in Reference to the New Testament and Early Christian Antiquity. The Biblical World. Vol. 12, No. 1 (Jul., 1898). P. 37–46.

4. Тук трябва да обърнем внимание, че пряко обещание за престоли на небето има в най-последната глава на етиопската „Книга не Енох“, която не е намерена сред текстовете на Кумран. Но обещанието, че праведниците ще се възнесат на небето и ще сияят, е характерно за Кумран.

5. W. B. Henning. The Book of the Giants, BSOAS11 (1943–46). P. 68.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.