Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 463
Данаил Хр. Попов до Панайот Хитов
Т. Мъгуреле, 18 май 1872 г.
Господин П. Хитов! В Белград
Писмото ви от 24. на изминалия април приех навреме и съдържанието му видях. Понеже събранието беше започнало в Букурещ, където присъстваха повече народни представители - отсрещни и тукашни, от които само аз липсвах по причина, че бях останал самичък в дюкяна си и никак не можех да го оставя, за да отида, ако и да ми телеграфира господин Каравелов, понеже беше нужда, за да се намеря там лично. Но аз им отговорих и доказах причината, и така ги уверих, че каквото и да реши събранието по вишегласие, и аз одобрявам. А после това случи се, че след 5—6 дни отиде там братовчеда ми г-н Ангели Брашлянов, когото им препоръчах. И така той подписал протокола заради мен. Също не забавих, но щом приех вашето [писмо], явих им мнението ви — как по причина на болестта ви не можете да отидете, и така одобрявате решенията им. Преди 3 дни приех от В. Левски писмо, в което накъсо ми казва, че всичко станало добре и така по общо вишегласие се решило да се напечатат законите. След някой друг ден, като дойде той същия пак тука, тогава ще ми разкаже всичко подробно, какво се е изработило. Събранието се разотишло.
Тук пак ида в друг предмет и като на познат ми родолюбец дръзвам и ви препоръчвам приносителят на настоящето ми [писмо]. Това момче е от същия ми роден град Плевен, което понеже желае да влезе в някое полезно, като за нас училище правителствено, затова ви моля от страната си бъдете добри и за доброто на народността ни постарайте се да го настаните в някое такова полезно правителствено училище, за да може да се възползва и то покрай вашите посредства и след като си свърши курса, да бъде в полза на отечеството ни. Момчето, както го виждате, е отворено и така вярвам, че ще може да отиде напред в късо време, стига само, Ваша Милост, според познанствата, които имате с висшите правителствени лица, да му пристоите, за да може да влезе в някое такова заведение. И с това навярно ще заслужите освен на един беден единородец, но още повече и на отечеството ни, което се лишава от такива възпитаници. Накрая, като оставам в пълно уверение, че не ще пренебрегнете както моята молба, а още повече и желанието на младежа, понеже познавам вашето родолюбие. И така засега без друго, като ви поздравявам, оставам ваш приятел.
Д. Хр. Попов
Н.Б.II.А., п. 63. № 8625
Арх. т. I, № 8, стр. 158
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.