ДРЕВНА СПАРТА. ЖЕНИТЕ: БРАК, РЕЛИГИЯ, СВОБОДА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Една жена можела да бъде съпруга на няколко братя. Децата, родени от такъв съюз, се смятали за общо достояние.

МОМИЧЕТАТА В ДРЕВНА СПАРТА. ЖИВОТ ПРЕДИ БРАКА

За възпитанието на спартанските момичета не се знае много. Ако съдим по запазилите се тъкачни станове, спартанките, като жените от другите гръцки полиси, се учели да предат вълна и да вършат друга домашна работа.

Преки указания, дали спартанките са усвоявали четмото и писмото, няма. Известно е, че Горго, дъщеря на Клеомен I, успяла да разшифрова тайното послание на изгнаника цар Демарат. Но доколко нейният пример, като царска дъщеря от рода на Агиадите, отразява опита на останалите спартански жени, е трудно да се каже. От VII век пр. н. е. са известни посветителни надписи на боговете, изготвяни от спартански жени, което свидетелства за разпространение на грамотността в средата им.

Задължително за спартанските момичета било обучението в музика, танци и хорово пеене. Младите спартанки се обединявали в хорове и участвали в състезания по пеене и танцуване. Ритуални танци се пректикували при спартанските култове на Артемида и Елена.

В Лаконика имало местност Кариай, посветена на богинята Артемида и нимфите. В Кариай била издигната статуя на Артемида Кариатис. Около нея младите спартанки изнасяли всеки ден представление, което включвало танци и хорово пеене.

Спартанските момичета се обединявали в хорове по възраст. Всеки хор се обучавал от професионален поет, а начело на колектива стояло едно от по-големите момичета. В хоровете спартанките учели пеене, танци и религиозни действия. Учейки стихове, момичетата се възпитавали в спартанската ценностна система и се готвели за ролята на жени и майки в лакедемонското общество.

От хоровите съревнования на спартанките възникнал жанрът в елинската поезия партении (момински песни). Негов създател бил поетът Алкман, един от деветте канонични елински лирици. В една от песните, приписвана на Алкман, момичетата например прославят предводителките на своите хорове. Сложен танц, който лексикографът Юлий Полукс нарича бабазис, изисквал физическа подготовка и правел дъщерите на спартанците силни и издръжливи. Юношите и девойките на Спарта получавали награди за изпълнението на танца бабазис.

Гръцките автори, които пишат за Спарта, съобщават, че девойките получавали спортна подготовка. Ксенофонт казва, че полулегендарният законодател Ликург въвел състезания по бягане за спартанските девойки. Според законодателя това ги калявало, за да раждат силни и здрави деца. Плучарх, който живее четири века по-късно от Ксенофонт, описвайки програмата на въпросния законодател, съобщава, че спартанките се състезавали по бягане, борба, хвърляне на диск и копие.

Статуетка на спартанска девойка

Достоверни свидетелства са се запазили само за състезания по бягане. От Архаичната епоха са останали бронзови статуетки на спартанки, облечени в къси хитони за бягане или танцуване.

СВАТБАТА В ДРЕВНА СПАРТА

По въпроса за избор на съпруг спартанките нямали повече свобода от атинянките и другите елински девойки. За годежа на дъщеря си отговарял бащата. Ако не бил жив, опекун на девойката ставал неговият наследник. Ако бащата не успеел да венчае приживе дъщеря си, това задължение се прехвърляло върху опекуна. Съдбата на осиротялата спартанка, която оставала единствена наследница на земеделски участък, решавал един от царете. След сватбата спартанката минавала във властта на своя съпруг.

Сватбата била преди всичко мъжки празник. Церемонията се съпровождала от ритуално похищение на невестата. „Похитената“ девойка била посрещана в дома на жениха от нейна приятелка, която остригвала косите ѝ, надявала ѝ мъжко наметало и сандали, а след това я поставяла на постилка от листа.

След това при новобрачната идвал женихът, който трябвало да я пренесе от постилката на ложе. Като прекарвал известно време със своята жена, младият съпруг си отивал. Въпреки че бил вече женен, на първо време той трябвало да продължи да спи в казармата заедно със своите връстници, а при жена си да отива тайно, стараейки се да не го види никой. Това можело да продължи, докато спартанецът не стане на тридесет години.

Законодетелят Ликург

Някои спартански брачни обичаи шокирали другите елини. По-специално, според законите на Ликург, възрастният спартанец, женен за млада жена, можел да доведе при нея млад човек по свой избор и да възпитава заченатото от него дете. Ако мъжът не искал да се ожени, но искал да има деца, можел след съгласие да ги зачене с жена на друг спартанец.

Една жена можела да бъде съпруга на няколко братя. Децата, родени от такъв съюз, се смятали за общо достояние. Ако жената родяла на спартанския гражданин достатъчно деца, той можел да я даде на друг, за да роди деца и на него. Дали са искали мнението на жената, историята не казва. Но Ксенофонт пише, че спартанките приветствали това, защото получавали възможност да въртят две домашни стопанства.

Спартанските жени по всяка вероятност се освобождавали от рутинната домашна работа и управлявали прислугата. Вероятно даже не кърмели бъдещите войни и прехвърляли това задължение на прислужващите илотки. Атинянинът Алкивиад, чието семейство било свързано със Спарта по обичаите на гостоприемството, бил кърмен от илотка на име Амикла.

БИТЪТ В СПАРТА. ЖЕНИТЕ И ИКОНОМИЧНАТА СВОБОДА

Спартанците имали по-голяма икономическа свобода от жените в Атина. Именно това позволило на Аристотел да говори за „власт на жените“ в Спарта. Дъщерите на спартанците, ако нямали братя, наследявали родителските земеделски участъци. Предполага се, че са можели да контролират сами полученото наследство.

Спартанските невести получавали богата зестра, с която се разпореждали сами. Освен това те наследявали част от семейното имущество. Дялът на дъщерята на спартанеца в общото наследство бил на половина от дяла на сина. За да се смята за пълноправен гражданин, спартанецът трябвало да има собственост. Така бракът с жена с добра зестра можел да заздрави или да осигури бъдещето на някой спартанец.

Аристотел смята за една от причините за упадъка на Спарта по негово време това, че спартанските жени владеели 2/5 от цялата земя на полиса. Подобни правила карала спартанците да се женят за роднини, за да се запази наследството в пределите на рода. Така царете Анаксандрид II и Леонид I били женени за свои племеннички, а цар Архидам II – за леля си.

Запазени са скъпи посветителни дарове, които спартанските жени оставяли в светилището на Атина на акропола в Спарта. Това означава, че те можели да си позволят определени разходи, следователно са имали икономическа свобода. Друга знатна спартанка, Киниска, дъщеря на Архидам II, можела да си позволи да отглежда коне, участващи в Олимпийските игри. Майката и бабата на цар Агис IV (III век пр. н. е.), Агесистрата и Архидамия, били според Плутарх едни от най-богатите хора в Спарта.

ЦАРИЦА ГОРГО И ДРУГИ ИЗВЕСТНИ СПАРТАНКИ

Царица Горго е една от малкото спартански царици. Детайли от нейната биография не знаем. Родена е около 507 година пр. н. е., защото Херодот отбелязва, че била на осем години, когато в Спарта дошъл ръководителят на Йонийското въстание Аристагор.

Горго била дъщеря на цар Клеомен I. Малко преди да детронират баща ѝ тя омъжила за доведения си брат Леонид, който получил трона на Агиадите.

Херодот описва Горго като проницателна жена. Така, според един негов разказ, когато била дете, тя разгадала замисъла на Аристагор да подкупи баща ѝ. Малко преди нашествието на Ксеркс царят изгнаник Демарат изпратил в родината си табела, покрита с восък. Горго се досетила да изстърже восъка, под който спартанците намерили послание, предупреждаващо за бъдещото нахлуване.

Син на спартанката Аргилеонида бил прославеният пълководец Бразид. През 1941 година пр. н. е. Бразид спечелил решителната битка през първия етап от войната с Атина, но самият той загинал по време на сражението.

Урна за останките на Бразид със златния му венец

Когато при Аргилеонида дошли пратеници от Амфипол, под чиито стени протекла битката, тя попитала как е загинал синът ѝ. Амфиполци започнали да прославят мъжеството на Бразид, на което Аргилеонида отвърнала: „Вярно, Бразид беше достоен човек, но в Лакедемон има още много по-забележителни хора“.

Киниска била дъщеря на цар Архидам II и сестра на цар Агесилай II. През 396 година пр. н. е. тя станала победителка в Олимпийските игри. През следващата Олимпиада (392 година пр. н. е.) тя повторила своя успех.

Макар че жените не можели да участват сами в състезанията по бягане или петобой, състезанията с колесници им давали възможност да впишат своето име в историята. Въпросът е в това, че за официален участник в съревнованието с колесници не се смятал водачът на колесницата, а собственикът на впряга. Така благодарение на купените от нея колесници и наетия от нея екип Киниска успяла да стане два пъти победителка в Олимпийските игри.

През II век пр. н. е. имало цял посветителен надпис на Киниска в чест на победата, която постигнала. В нго тя подчертавала своя висок род (предците ѝ са царе) и факта, че е единствената гъркина, получила олимпийския венец. След смъртта си Киниска била удостоена с героични почести в Спарта. Всички мъртви спартански царе се почитали като герои полубогове, но Киниска била единствената царица, която с достоверност получила такъв статут.