НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1979 г. / МИР / МАЙКА ТЕРЕЗА

Майка Тереза (Mother Teresa)

26 август 1910 г. – 5 септември 1997 г.

Нобелова награда за мир

(За нейната дейност в помощ на страдащото човечество.)

Албанската монахиня майка Тереза (Анез Гонджа Бояджиу) е родена в Скопие (бивша Отоманска империя, днес столица на Северна Македония). Тя е най-малкото от трите деца на Никола Бояджиу, богат строителен предприемач, който е свързан с албанското националистическо движение и умира при неизяснени обстоятелства в годината, когато се ражда Анез. Майка ѝ, Дранафиле Бернаи, е ревностна католичка и често взема със себе си своята най-малка дъщеря, когато посещава болници и нуждаещи се.

Анез учи в държавно училище и пее в църковен хор. За избора на професия ѝ повлияват връзките с Братството на благословената Дева Мария – организация, помагаща на бедните в различните страни по света. Като чува веднъж как свещеник от нейната енория чете писма на мисионери от Индия, тя проявява интерес към дейността на бенгалската мисия. В интервю за английския писател Малкълм Мъгеридж майка Тереза си спомня, че след благочестиви размисли и молитви решава „да тръгне и да разкаже на хората за живота на Христос“. Като завършва средно училище в Скопие, Анез постъпва в ирландския орден „Сестрите на Лорето“, който има мисия в Индия. Една година прекарва в дъблинското абатство Лорето, където учи английски език, а на 6 януари 1029 г. заминава за Калкута.

След като свършва срока на послушничеството ѝ, Анез започва да преподава история и география в училището „Света Мария“ и научава хинди и бенгалски език. Тя избира монашеското си име Тереза в чест на френската монахиня от XIX в. Терез дьо Лизио, която се стреми да върши добрини, изпълнявайки с радост и най-неприятни неща. Шест години по-късно Анез се подстригва под името майка Тереза.

Манастирът „Лорето“ позволява да се води уединен живот, но се намира близо до калкутските бедняшки квартали. По време на пътуването си до приют в Дарджилинг през 1947 г. майка Тереза усеща „призив“, чийто смисъл ѝ е ясен, както си спомня по-късно: „Трябваше да напусна манастира и да живея сред бедните, да им помагам“. След две години майка Тереза получава от Калкутския архиепископ разрешение да работи извън пределите на манастира. Тя започва да носи бяло сари със синя лента и разпятие, закачено на рамото. Тогава получава и индийско гражданство.

След интензивно тримесечно обучение в курсове за американски медицински сестри майка Тереза отваря училище в бедните квартали. През 1950 г. получава разрешение от Ватикана за създаване на нова конгрегация – Орден на милосърдието. Първи посветени станали бивши ученици от училището „Лорето“. Към обичайните три монашески обета майка Тереза прибавя четвърти – „да се служи с всички сили на най-бедните“.

Разтревожена от чудовищните условия на живот в бедните квартали, майка Тереза започва да помага на старците, болните и сираците. За изоставените на улицата старци тя основава през 1954 г. Дома на умиращите. По това време броят на доброволните ѝ помощници достига двадесет и шест. Само най-преданите могат да издържат строгия режим на конгрегацията: задължителна ежедневна молитва в четири часа сутринта, никакво имущество освен облеклото, хранене като най-бедното население и шестнадесет часа работа сред бедните.

Известността на майка Тереза расте, притокът на даренията също и скоро тя открива приют за изоставени деца, лепрозорий, дом за престарели и работилница за безработни. Медицински пунктове към железопътните гари оказват безплатна лекарска помощ, предоставят приют за жени и деца. Като работи десет години в Калкута, майка Тереза получава разрешение да открие мисии и на други места. Центрове са открити във Венесуела (1965 г.), в Цейлон (1967 г.), в Рим и Танзания (1968 г.), в Куба (1986 г.) и на други места.

Макар че смята своята работа за „капка в морето“, майка Тереза е удостоена с международни признания. През 1964 г. получава наградата „Джавахарлал Неру“, а две години по-късно Ватиканската награда за мир „Папа Йоан XXIII“. През 1979 г. получава Нобелова награда.

Като нобелов лауреат майка Тереза поема множество международни поръчения. През 1982 г. тя отива в Ливан по молба на папа Йоан Павел II като емисар на мира, макар че до това време избягва политическата дейност. През 1985 г. говори пред Генералната асамблея на ООН във връзка с 40-годишнината на организацията. В навечерието на Рождество през 1985 г. заедно с Нюйоркския архиепископ открива в Ню Йорк първия църковен приют за болни от СПИН. По молба на майка Тереза трима умиращи от СПИН са освободени от затвора и са настанени в новия приют. През 1988-1989 г. Орденът на милосърдието отваря свои отдели в Москва, Ереван и Спитак.

Мнозина критикуват позицията на майка Тереза за абортите и други методи за контролиране на раждаемостта. Гледната си точка по въпроса тя излага в своята нобелова лекция: „Виждам голяма заплаха за света от абортите, защото те са истинска война, убийство, осъществявано от майките“. Майка Тереза осъжда феминизма, особено в Индия, призовавайки жените да изграждат здрави семейства, като оставят „мъжете да правят това, за което са най-добре приспособени“.

Тези, които се срещат с майка Тереза, разказват за нейната спокойно душевно състояние, за радостта и уважението ѝ към живота, които се излъчват от нея. „Ние не правим нищо велико – пише майка Тереза, - ние правим малко неща, но с голяма любов“.

Превод от руски: Павел Б. Нико-лов