ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

По време на целия този текст ние използваме един и същ похват. Представяхме – явно фантастичните – биографии на един или друг персонаж, като апостол Тома или Йоан, и се опитвахме да реконструираме чрез тях, първо, реалния им живот, а второ, първоначалния мит, който съвсем не беше по-малко важен: защото този мит е бил сакрална реалност за техните последователи.

Сега ще се опитаме да направим същото с най-необичайната фигура, която сме срещали някога на страниците на тази изобилстваща от необичайни фигури книга, а именно с праотеца Енох, който живял в самото начало на сътворението на света – преди падането на Първия храм и преди неговото изграждане, преди Мойсей, преди Авраам, преди Вавилонската кула, даже преди потопа.

Времето, когато е живял, и произходът на нашия герой са неясни.

Въпросът е в това, че Яхвист и Жреческият документ – двата най-важни текста, влезли по-късно като съставна част на книга „Битие“ – съобщават за персонажа на име Енох съвсем различни сведения.

Яхвист казва, че Адам имал двама внуци: Енох (חֲנוֹךְ, Анох, с ударение на последната сричка) и Енош (אֱנוֹשׁ) (Битие, 4:17–26).

Енох се родил от Каин. Това е същият Каин, който убил брат си Авел и получил от Бога печат, защитаващ го от убийци. Този Каин, който получил печата (а печатът, ще отбележим, в дадения случай не действал като позорно клеймо, а като вълшебно защитно средство), построил първия град и го нарекъл Енох в чест на своя син (Битие, 4:17). Потомците на Енох станали родоначалници на всички пастири (Битие, 4:20), на всички музиканти (Битие, 4:21) и на всички ковачи (Битие, 4:22).

Така персонажът на име Енох се оказва прародител на цялото трудово човечество. Но към Господа, ако се съди по всичко, нямал право да се обръща, вероятно защото баща му бил изгонен от Господнето лице. Към Господа се обръщал братовчед му Енош [1]. Той бил син на Сит, третия син на Адам. Именно по времето на Енош хората започнали да призовават името на Господа (Битие, 4:26).

В това странно разделение на човечеството на потомци на Енох и потомци на Енош, от които първите се занимавали с физически труд, а вторите се специализирали да призовават името на Господа, вероятно виждаме следи от много ранно дуалистично деление на евреите номади, предшестващо делението на дванадесет колена.

Така, но на Жреческия документ категорично не се харесала цялата история за Рая, ябълката, убийството на Авел и настъпилия след това разцвет на Каиновите синове. Той смятал, че Бог е създал човека по свой образ и подобие и за него не е достойно да върши тези увлекателни, но неприлични неща.

Затова Жрецът изхвърлил от своята история на света всичко за Едем, ябълката и змията. От гледна точка на Жреца никакви Каиновци и Авеловци изобщо не са съществували. Адам и Ева имали един син – Сит, който имал син Енош (Битие, 5:6), а Енош имал праправнук Енох, седми след Адам (Битие, 5:18). Този Енох вървял пред Бога и заобиколил смъртта: „Енох ходѝ пред Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе“ (Быт. 5:24).

Така според Яхвист от двойката Енош/Енох пред Бога ходел Енош. А според Жреца било точно обратното. Енох, чието име може (но не задължително) да се изтълкува като „Посветен“, се отличавал с особена святост и вероятно даже бил възкачен жив на небето. А Енош, чието име, както вече казахме по-горе, означава на иврит просто „човек“, смъртен“, не направил нищо друго, освен да умре банално [2].

Пред нас е вероятно откъс от някакъв древен спор за това чий клан е по-главен и подробности за този спор няма как да разберем. Не ги разбрали и по-следващите поколения: двамата, Енох и Енош, се превърнали в праотци и във всеки случай мандеите явно ги бъркали.

Така или иначе, историята за това, че Енох отишъл на небето, невнимателно спомената в „Битие“ 5, създавала по-късно на монотеистите много главоболия. Защото - ако е заобиколил смъртта, Енох е станал безсмъртен. Да станеш безсмъртен означавало, строго казано, да станеш Бог. А ортодоксите имали само един Бог. Всичко останало било прелъстяване на Израил.

Нечестивите езичници се справяли по-добре, което всъщност ги правело езичници. Апотеозът – превръщането на смъртен в бог – бил за тях извънредно, разбира се, но все пак широко известно събитие. Богове станали смъртните Херакъл и Асклепий. Емпедокъл скочил в гърлото на вулкана Етна и благодарение на това се превърнал в бог [3]. Бог станал прародителят на римляните Еней. „Тялото на Еней не било намерено никъде и мнозина предполагали, че е бил възкачен при боговете“ [4].

Основателят на Рим, Ромул, се възнесъл на небето направо от Капитолия, загърнат в огнен облак, за което веднага съобщил на войниците му сенаторът Прокул Юлий, като ги уверил, че видял лично Ромул, „прекрасен, повече от човек и облечен в свещени одежди [5].

При погребението на Август същото се случило със сенатора Нумерий Атик. Той заявил, че когато гледал погребалния огън на принцепса, видял душата му, възнасяща се на небето, за което веднага получил възнаграждение от милион сестерции [6].

Всички тези възмутителни езически басни били строго забранени в монотеистичния юдаизъм от началото на Втория храм и у нито един ортодоксален пророк не виждаме ни най-малки позовавания на Енох. За него, като за технологично неблагонадежден елемент, мълчат Исая, Еремия, Захария и т. н.

Енох не бил много известен и по време на Макавейското въстание: във всеки случай в „Първа книга на Макавеите“, като изброява достойните за подражание праотци, Мататия назовава Авраам, Йосиф, Финеес, Исус Навин, Калеб, Давид и даже Илия, който „за голямата си ревност към закона бил взет дори на небето“ (1 Макавеи, 2:58), но за Енох не знае нищо.

С началото на I век обаче фигурата на Енох изведнъж придобива отново широка популярност сред най-различните слоеве на теологично подкованото население.

За Енох се оказват превъзходно осведомени най-ранните християни. В посланията, написани през I век, на него се позовават Варнава, Климент, а също така апостол Юда. За книгите, написани от тях, се изказват като за Свещено писание Ориген, Тертулиан и Атинагор.

За Енох били прекрасно осведомени манихейците. В „Книгата на Великаните“, написана от пророк Мани, главен герой е Енох. За Енох в тази книга се казва, че бил Скрит (ср. „Скрит имам“). Енох е наречен в книгата „мъдър“.

Под същата титла „Мъдър“ (Идрис) Енох става известен в исляма. Той е наречен там втори пророк след Адам. Коранът знае, че Енох/Идрис бил възнесен жив на небето [7]. Там, на това небе, го посрещнал пророк Мухамад, както съобщава хадисът, разказан от Малик ибн Анас [8].

Още по-интересно е, че Енох става много популярен в юдаизма, но не навсякъде, а в една негова много специфична разновидност: в мистичната предшественичка на Кабала, а именно литературата за Хекалот и Меркава, наречена така, защото нейните герои описват пътешествията си по небето, по време на които видели Небесните дворци (Хекалот) и огнедишащата колесница/престола на Господа (Меркава).

В този мистичен юдаизъм Енох се възнася на небето, преобразява се там на ангел и става Малък Яхве, Метатрон, изпълнителна власт на трансцендентния Господ. Той седи на небесен престол и записва в книга греховете на Израил.

Заслугите на Енох – скромен персонаж, за когото даже не се знае точно дали бил трети, или седми след Адам – изведнъж станали за определени кръгове грандиозни.

Така например кумранската книга „Юбилеи“, използвана също и от ранните християни, твърди, че Енох е изнамерил календара. „Той описал небесните знамения по реда на месеците им в книга, за да знаят човешките синове годишните времена по реда на отделните месеци“ (Юбюлеи, 4:17).

Ще напомня, че календарът бил за евреите всичко. Освен очевидната си практическа необходимост той имал и огромно ритуално значение: празниците, жертвоприношенията и дните за пречистване зависели именно от календара. И ето, оказва се, че този календар – който единствен можел да позволи на вярващите да спазват чистотата – бил даден на хората именно от Енох! Нещо повече, той не го измислил сам, а го донесъл от небето. „Той бил с Божите ангели в продължение на шест години и те му показали всичко, което е на земята и на небесата, господството на слънцето; и той записал всичко“ (Юбилеи, 4:21).

Изнамирането на календара е само по себе си грандиозно достижение, но Енох не се задоволил с това. Той изнамерил и писмеността.

Арменският „Авел“ твърди: „Енох, син на Сит, създал буквите и нарекъл планетите с техните имена“ [9].

Писмеността Енох изнамерил не просто така. Работата е в това, че той предвидил как светът ще бъде унищожен от потоп. И изобретил писмеността, за да предаде на новото човечество своите знания.

„Той предрекъл, че светът ще бъде унищожен два пъти, от вода и от огън. И направил две колони, от бронз и от глина, и написал на тях имената на тези части от творението, които Адам нарече. Той казал: „Ако светът бъде унищожен от вода, ще остане бронзът, ако е от огън – ще остане глината“ [10].

Иначе казано, Енох създал скрижалите!

В традиционния юдаизъм скрижалите са донесени от Мойсей. Той слиза с тях от планината Синай, където му били дадени непосредствено от Яхве. А според Еноховата алтернативна традиция скрижалите със законите са написани от Енох.

Но и това не е всичко! Енох получил знание. Той предвидил бъдещето. Той седнал на небесен престол като божествен писар. И – според все същия арменски „Авел“ – създал общност от свои последователи на земята.

„Енох проповядвал на своите синове вестта за целомъдрен и непорочен начин на живот, за да получат праведно възмездие от Господа. Двеста души, обучени на това от него, си спомнили живота в Рая и създали завет за себе си, за да живеят чисто. Те били наречени „синове Божи“ [11].

И така, като вземем някъде началото на I век, ние научаваме от различни източници, че Енох:

- бил на небето;

- донесъл оттам календара;

- научил човечеството да пише;

- написал скрижали от бронз и глина, предназначени да преживеят унищожаването на света;

- създал група от праведници, които започнали да живеят като в Рая.

Дори Прометей не направил нещо подобно!

Тези грандиозни посмъртни постижения на Енох, който внезапно станал известен някъде три и половина хиляди години след своето изчезване (ако следваме еврейския календар), поразяват сами по себе си. Но още по-поразително е това, че някои известни нам автори знаят съвършено точно за постиженията на Енох – но предпочитат да мълчат за тях.

Така не някой друг, а нашият добър познат Йосиф Флавий разказва историята за изнамирането на календара, но го приписва на някакви неназовани потомци на Сит.

„Те изнамерили науката за небесните тела и тяхното устройство и за да не бъдат изобретенията им забравени и да не изчезнат, преди да се запознае с тях човечеството, тъй като Адам предсказал гибел отчасти от силата на огъня, отчасти поради огромно количество вода, те направили две колони, едната тухлена, другата каменна, и записали върху тях съобщение за своето изобретение“ [12].

Както виждаме, Йосиф Флавий, прекрасно запознат с историята за Енох и двете колони, говори неясно. Той приписва изнамерената астрономия на „потомците на Сит“, а Еноховото пророчество за потопа – на Адам.

Съгласите се, че подобна автоцензура е объркваща. Не става дума, слава Богу, за Юдейската война, става дума за събития, случили се, от гледна точка на Флавий, три и половина хиляди години преди това! Защо бившият мирен есей Йосиф Флавий става изведнъж толкова чувствителен към въпроса кой именно е изнамерил календара и кой е предсказал потопа?

Какво отношение имат календарът и потопът към мирните есеи?

Да се отговори на този въпрос станало възможно след като били намерени свитъците от Мъртва море.

Сред сектантските текстове, открити в Кумран, се оказали няколко книги, написани от името на Енох.

Главната от тези книга е „Книгата на Стражите“.

С нея и ще започнем.

БЕЛЕЖКИ

1. В Синодалния превод Енош е Енос.

2. На съвременния читател, който не е проникнал дълбоко в Петокнижието на Мойсей, може да му се стори, че твърдението „Бог взе Енох“ не е равносилно изобщо на разказ за възнесение на небето. Наистина, ние днес често казваме „взе го Бог“ в смисъл, че някой е умрял. Но тук трябва да имаме предвид, че историята на Енох се съдържа в Жреческия документ или, по-точно, в тази негова част, която сама нарича себе си „Книга на Адамовите поколения“. „Книгата на Адамовите поколения“ е скучен инвентарен списък на потомците на Адам, като се посочва броят на преживените от тях години, а всеки ред от списъка завършва с думите: „и умря“. На този фон твърдението, че Енох „ходел пред Бога“ като другите избрани мъже, например Ной и Авраам, и че „Бог го взел“, наистина контрастира рязко с участта на Адам, Сит, Ламех и прочее. Ако вземем под внимание факта, че „Книгата на Адамовите поколения“ е вероятно доста полемичен документ, призван да се противопостави на гнусните езически басни на Яхвист за ябълката, змията, братоубийството и така нататък, като замени тези басни със скучен инвентарен списък от имена, трудно бихме приели, че с Енох наистина не е станало нещо невероятно – толкова невероятно, че даже „Книгата на Адамовите поколения“ не е намерила сили да каже баналното „и умря“.

3. Диоген Лаэрций. Жизни, 7, 66–68.

4. Дионисий Галикарнасский. Римские древности, 1, 64, 4.

5. Овидий. Fasti, 2 481–509.

6. Дион Кассий. Римская история, 56, 36, 4–5.

7. Коран, 21, 86.

8. Sahih Muslim, 1:309; 1:314.

9. M. E. Stone. Armenian Apocrypha Relating to Adam and Eve, SVTP 14. Leiden, Brill, 1996, Р. 151.

10. M. E. Stone. Armenian Apocrypha Relating to Adam and Eve, SVTP 14. Leiden, Brill, 1996, Р. 151.

11. M. E. Stone. Armenian Apocrypha Relating to Adam and Eve, SVTP 14. Leiden, Brill, 1996, Р. 200.

12. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 1, 2, 3.

(Следва)