ПЬОТР КАПИЦА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В живота на Пьотр Леонидович Капица има ярки полети и стръмни падения. Само абсолютната честност и твърдият характер на учения остават постоянна величина.

ФИЗИКЪТ КАПИЦА. ЛЮБИМЕЦ НА ВЕЛИКИЯ РЪДЪРФОРД

В семейството на дворянина Леонид Петрович Капица, военен строителен инженер, и съпругата му Олга Стебницкая, преподавателка, специалистка по детска литература и фолклор, Пьотр е второто по ред дете. Той е роден през 1894 година в началото на юли в пристанищния град Кронщат. Като става гимназист на единадесет години, една година по-късно бъдещият физик е преместен в обикновено училище – заради слаб успех по латински език. А в Петербургската политехника, където Капица постъпва след завършването на осми класq способностите му са забелязани веднага. И не от кого да е, а от бъдещия „баща на съветската физика“ Йофе, който, без да губи напразно време, привлича Пьотр на работа в своята лаборатория.

От Шотландия, където отива през лятото на 1914 година, за да подобри английския си език, Капица се връща през есента – причина е Първата световна война. Като постъпва доброволец в редовете на Руската императорска армия, бъдещият учен става шофьор на санитарен автомобил. Службата му не е лека. Колата с ранените често попада в зоната на артилерийските обстрели, но съдбата пази младия физик за бъдещите му открития.

П. Л. Капица и Н. Н. Семьонов, двоен портрет на Боирс Кустодиев

Като се връща след демобилизацията си в Петербург, Капица продължава да учи, да работи в лабораторията на Йофе и се жени. Негова избраница става Надежда Черносвитова, дъщеря на член на кадетската партия.

Трагичните събития през зимата на 1919-1920 година, когато от „испанския грип“ умират почти всичките членове на семейството на Капица (включително съпругата му и двете им деца – бел. П. Н.), подкосяват силно учения, той даже мисли за самоубийство. Спасява го работата. По-точно стажът във водещата английска лаборатория „Кавендиш“, където е изпратен със съдействието на професор Йофе. Като попада под ръководството на „бащата“ на ядрената физика Ърнест Ръдърфорд, Капица много бързо печели неговото доверие. С времето между двамата се оформя много силна дружба.

Тринадесет години Кеймбридж е за Капица втори дом. В университета той става доктор на науките, осъществява цяла редица изследвания, получава пари за изграждане на собствена лаборатория и даже организира свой клуб. Промени настъпват и в личния живот на физика. Като се жени през 1927 година за Анна, дъщеря на известния корабостроител Крилов, Капица не се отделя практически никога от нея и тя става за него истинска подкрепа и опора. В семейството се раждат двама синове – това са знаменитите по-късно учени Сергей и Андрей.

УЧЕНИЯТ И ВЛАСТТА

Работейки в чужбина, Капица, като истински патриот, обичащ своята страна, кани в лабораторията „Кавендиш“ (и не само там) много начинаещи съветски учени, като им дава старт в научния живот. Но ръководството на СССР, което многократно настоява ученият да си смени местожителството и да остане в Съветския съюз, се безпокои извънредно от това, че Капица консултира английски фирми (разбирай – разкрива може би секретна информация за състоянието на съветската наука). Когато идва веднъж в СССР (а тай прави това редовно всяка година), за да навести роднини и приятели, ученият получава известие: „Вашата виза е анулирана“.

Пьотр Капица, 30-те години на миналия век

Известният физик попада в капан. Писмата до знаменити учени, в които той ги моли да ходатайстват за връщането му в Кеймбридж, не дават резултат. Като се примирява със своята участ, Капица се включва в научната „социалистическа“ дейност. За пет години, от 1936 до 1941 година, успява да извърши редица значителни открития.

Няколко думи трябва да се кажат и за отношенията на Капица с кремълските власти. Той никога не става член на партията и за петдесет години пише до съветското ръководство повече от триста писма (лично до Сталин – петдесет). В тях Капица не само защитава възгледите си за съветската наука, но и „адвокатства“ на много именити учени (спасява например от репресии и сигурна смърт в лагерите физика Лев Ландау – бел. П. Н.).

ПЬТР КАПИЦА. АКАДЕМИК И НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ

Започналата Втора световна война заставя Капица и целият негов ИФП (в началото на 1935 година ученият става директор на Института за физически проблеми) да се евакуират в Казан, където в продължение на две години работят за внедряването в промишленото производство на специални кислородни установки. В столицата физикът се връща едва през лятото на 1943 година.

Когато е включен през 1945 година в състава на свръхсекретния Специален комитет за създаването на атомна бомба, оглавяван от Лаврентий Берия, Капица не може да си намери място. Въпросната дейност – изготвяне на „оръжие за масови убийства“ – го угнетява силно. В писмено обръщение до Сталин ученият моли да бъде освободен от това задължение, позовавайки се на сложни отношения с началството (което е формална причина). Молбата на Капица е удовлетворена, но едновременно с това го свалят от длъжността директор на ИФП. Нещо повече, ученият изпада в дългогодишна немилост. Когато започва „разведряването“, разрешават на домашния арестант, заселил се в Николина гора и оборудвал там своя лаборатория, да се върне в родния институт и да се заеме с така любимата му научна дейност.

Академик Пьотр Капица

Управляемите термоядрени реакции са основна тема в изследванията на Капица през последните му години. Ученият е удостоен с Нобелова награда, а също така след тридесет години получава отново възможността да пътува до чужбина. И на преклонна възраст той не се страхува да казва на властите своята гледна точка, справедливо предполагайки, че компас в живота е съвестта, с която не са възможни никакви компромиси. Два месеца преди да навърши деветдесет години, Капица умира от инсулт.