Блог на Павел Николов: ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“

“Книгата на Стражите“ е безспорно едно от най-великите произведения на световната теология. Това е пророческа книга с необикновена сила и необикновена новост.

Традиционните пророчески книги на евреите са написани от името на реални исторически персонажи – Исая, Еремия, Захария. Напротив, „Книгата на Стражите“ е написана от името на праотеца Енох, седмия син на Адам, който бил взет жив на небето и опознал неговите тайни.

Тя започва с малък апокалипсис. Енох предрича Страшния съд и скорошното пришествие на Господ: Светия и Великия, Бог на света, Който ще излезе от Своето жилище.

„И оттам Той ще отиде на планината Синай, и ще се яви със Своите войнства, и в силата на Своето могъщество ще се яви от небето“ (Енох, 1:4).

Идването на Господ ще бъде съпроводено от грандиозна космическа катастрофа.

„Ще се разлюлеят възвишенията на планините и високите хълмове ще се слегнат, и ще се разтопят като пчелен мед на пламък“ (Енох, 1:6).

В резултат от това идване всичко, което е на земята, ще загине. Там ще има съд над праведните и неправедните. Грешниците, иначе казано – всички, които не принадлежат към общината на Енох, ще бъдат унищожени и спасени ще бъдат само избраните праведници, принадлежащи към тази община.

„А за избраните ще настане светлина и радост, и мир, и те ще наследят земята; а за вас, нечестивите, ще настъпи проклятие“ (Енох, 1:20/5:7).

След този пророчески преамбюл действието внезапно се измества. Енох разказва на своите слушатели какви са причините за появата на земното зло.

На всеки ортодоксален еврей причината за появата на злото била добре известна: постъпката на Адам и Ева, които вкусили, подтикнати от змията, плода от дървото на познанието.

Но Енох разказва съвсем друга история. Злото се е появило на света, защото Божите синове (бене элохим) се спуснали на земята и се чифтосали там с човешките дъщери.

На Енох може да се вярва: нали бил очевидец на събитията. Той бил седми потомък на Адам и цялата история с бене элохим минала пред очите му.

Божите синове начело със своя вожд Шемяза се чифтосали с човешките дъщери и родили великани. Те научили човечеството на всякакви ужасни неща: на металургия, на изработване на украшения, на употреба на белила и червила, на боядисване на веждите, на тъкачество и на вълшебства. Енох отбелязва специално, че именно падналите Божи синове научили хората да ядат месо. „И те започнаха да грешат по отношение на птиците и зверовете... и започнаха да ядат дружно месото им и да пият кръвта му“ (Енох, 2:12/7:5). Самият Енох, както лесно може да заключим от този пасаж, не ядял месо.

След това на земята се появили кръвопролития и неправди, и воплите на душите, угнетявани от великаните, достигнали до слуха на ангелите – Михаел, Габриел, Рафаел и Израел. Като чули воплите, ангелите се обърнали към Всевишния, когото в обръщението си наричат „Господар на Господарите, Бог на Боговете и Цар на Царете“ (Енох, 2:21/9:4). Въпросът им бил прост: защо Господарят на Господарите и Богът на Боговете, след като е всемогъщ и всевиждащ, допуска безчинствата на Шемяза.

„Ти знаеш всичко, преди да се случи, Ти знаеш това и техните дела, но не ни казваш нищо. Какво трябва да направим сега с тях заради това?“ (Енох. 2:29–30/9:11).

В отговор Господ заповядва на ангелите да убият пред очите на Шемяза децата му и да го заточат с неговите съучастници до Страшния съд, а на Енох – смъртния, който се качил на небето - поръчва да слезе отново на земята и да обяви Божията воля на началника на Стражите. Той трябва да му каже от името на Господаря на Господарите и Бога на Боговете:

„Няма да имаш мир. Ти си осъден, ще бъдеш вързан и нито ще бъдеш облекчен, нито ще бъдат чути молбите ти заради неправедните дела, които си извършил, заради всичките твои безбожни деяния и неправди, и грехове спрямо хората“ (Енох, 3:6/13:1–2).

Енох изпълнява исканото поръчение. Той обещава на падналите ангели гибел от името на Господ. Нещо повече, той казва, че Господ го е сътворил, за да предрече тяхната гибел.

„Както Той е сътворил и предназначил човека да разбира словата на знанието, така е сътворил и предназначил мене, за да накажа Стражите, Синовете на Небето“ (Енох, 3:17/14:3).

Падналите ангели се ужасили от думите на Енох. Защото предрекъл, че ще лежат вързани под земята в очакване на неминуемата огнена бездна и ще видят при това умъртвяването на своите любимци и гибелта на своите деца (Енох, 3:5/ 12:6).

Затова те се обърнали веднага към Енох за застъпничество и тъй като били лишени вече от достъп до небесния дворец, му поръчали да връчи от тяхно име писмено ходатайство на Бога. „И те ме помолиха да напиша вместо тях молба, за да получат чрез нея прошка, и да прочета тази молба в присъствието на Господаря на Небето“ (Енох, 3:8/13:4)

Обикновено, както знаем, ангелите се застъпват за хората. Но в книгата на Енох всичко става в обратен ред. Ангелите молят човек да се застъпи за тях. „Енох и ангелите си сменили местата“ [1].

Тук трябва да се отклоним и да обърнем внимание на един важен момент. Всичките събития, които описва книгата на Енох, не стават в Ерусалим и даже не в Юдея, а в Галилея, в най-северната нейна точка, на южните склонове на хребета Хермон.

Енох се възнася на небето „в Дан, на юг от Хермон“ (Енох, 3:11/13:7). Ангелите седят и плачат в очакване на присъдата, предадена от Енох, „в Абел Маин, между Ливан и Сенир“, иначе казано – на място, намиращо се на седем километра северно/северозападно от Дан [2] (Енох, 3:13/13:9). А ангелите се спускат от небето на планината Хермон.

Дан е съвсем невероятен малък град, поразително различен от заобикалящия го сушав юг. Разположен е в подножието на хребета Хермон. Снеговете, стичащи се от Хермон, се гмуркат под карстовите разломи и в Дан бликат хиляди извори, превръщайки земята във воден резерват със съвършено удивителен микроклимат. Навсякъде край тебе звънят, преливат се и ромолят ручеи, над тях се свеждат гъсти храсталаци. Може да ти се стори, че се намираш по-скоро в мангровите гъсталаци на Борнео или – ако затвориш очи – на върха на напоените с влага шотландски калунови хълмове, отколкото в сухата напукана Галилея. Там се намират днес развалините на град Дан: северния култов център на северните израилтяни.

Не е чудно, че на галилейските жители това място, където се намират изворите на Йордан, им приличало много на земния Рай, от който – както е известно, изтичали четири реки. Но монотеистичен Дан никога не е бил: в него имало златен телец (3 Цар, 12:29).

Хермон - планински хребет, който днес е поделен между Израел, Сирия и Ливан – бил свещено място за живеещите по тези места семитски народи. Самото название „Хермон“ произтича от общосемитската дума „херем“ – свещено проклятие, посвещение, забрана. Хермон е планина на заклинанието и посвещението.

На три-четири километра от Дан, на склона на Хермон се намирало това, което в Библията се нарича бама - иначе казано, олтар на открито място [3]. На такива олтари почитали Яхве до монотеистичната реформа на цар Йосия. В хода на реформата жреците им били изгаряни върху тях.

На територията на Юдея всички подобни олтари били разрушени, но в Галилея, която монотеистите дълго не успявали да завземат, този олтар във вид на характерно правоъгълно възвишение с водеща към него наклонена плоскост се е запазил и до ден днешен.

Причина за неговото необикновено запазване е Ирод Велики. Работата е там, че когато получил тези земи (а това станало през 20 г. пр. н. е.), той построил на същата височина храм в чест на Август [4]. Ирод не разрушил древния олтар, а просто го оставил да стои в мазето на храма, като го разделил на две половини с носеща стена. През 192 г. храмът бил преустроен за идването на Адриан. Сега той, естествено, е рухнал и в резултат от това най-запазилата се част от него е именно древният олтар.

Мястото и до сега е свещено за друзите: малко по-долу е разположен гробът на друзски светец. Отдясно и отляво на храма текат ручеи: това са все същите снегове на Хермон, от които води началото си Йордан.

На Хермон, петнадесет километра по права линия от Дан, на височина 2814 метра над морското равнище се намирал най-високият античен храмов комплекс. Сега там стоят развалите на два малки римски храма. Богът, на който се молели в тях, се наричал дословно така, както се наричал Богът в „Книгата на Стражите“, а именно – Велик Светец [5].

За съжаление този, който иска да отиде сега от бамата, която Ирод престроил, до Храма на Великия Светец, не може да направи това: между тях минава една от най-охраняваните граници на света. Храмът на Великия Светец е в сирийската част на Хермон, а бамата - в израелската. Когато ми се случи да посетя храма на Ирод, планината бучеше като кошер: сирийците бяха успели да свалят израелски самолет, на километър от храма се събираха резервисти, наоколо имаше палатки и БТР-и и израелските танкове маневрираха на триста метра от древния храм.

Важността на географията тук е в това, че макар всичките тези места – и Дан, и бамата, и Храма на Великия Светец – да са били свещени места, в никакъв случай не са били монотеистични.

Всички те са били част от царството на Израил, което се покланяло на Яхве, но не познавало ортодоксалния монотеизъм. В състава на монотеистичната Юдея тези места, населени по това време основно от итурейци, влезли едва слез 104 г. пр. н. е.

Те били загубени след разчленяването на Юдея от Помпей през 63 г. пр. н. е. и се върнали отново в нейния състав едва по времето на Ирод, когато Август му предал земите на итурейския цар Зенодор. Ирод вероятно знаел какво прави, когато издигнал храм на Август, живия бог, именно на мястото на древната бама.

И така, Енох не се издига на небето в Ерусалим (където би получил за такива шегички точилка по главата от първия появил се свещеник). Той се издига на небето там, където до завземането на Израил от асирийците през 722 г. пр. н. е. имало златен телец. Нещо повече, Енох смятал Ерусалимския храм за осквернен, а жертвите, принасяни в него – за скверни и нечисти (Енох, 17:96/89:73). Той се отнасял към Ерусалим също толкова лошо, колкото ерусалимското свещеничество към Дан.

Книгата на Енох не е единствената любима миленаристка книга, чието действие се развива в Галилея. Там се разгръща и действието на „Завещанието на Леви“ – още един кумрански текст, който също описва възнесение на небето. В него на небето се издига Леви, прародителят на всички левити. Той осъществява това направо от планината Хермон, на чийто връх вероятно е разположена вратата за небето. В книгата на Енох през нея се спуснали ангелите, а Енох - се възнесъл [6].

Тази географска препратка хвърля неочаквана светлина върху едно събитие, което е добре известно на християните. А именно – върху разговора на Петър и Исус, по време на който Петър признал Исус за Месия. „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей, 16:16) – казал Петър.

Този разговор се състоял не кога да е, а тогава, когато минавали покрай Кесария Филипи, близо до която стоял храмът на Август, издигнат от Ирод. Като награда за това прозрение Исус дал на Петър „ключовете от вратата на небето“. Както току-що видяхме, тази врата се намирала съвсем наблизо – през нея минали Енох, Леви и падналите ангели!

И тя съвсем не се намирала в Ерусалим! [7]

Ключовете, дадени на Петър, имали велика сила. „Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ – казва, предавайки ключовете, Исус (Матей, 16:19). Така Петър получава от Исус същите пълномощия, които ангел Михаил получава от Господ, който му поръчва да върже Шемяза (Енох, 2:41/10:11).

Но да се върнем от географията към Енох. Като чува какво искат безсмъртните Стражи, смъртният Енох пише подробен мемурандум, в който изброява молбите на всеки Страж и на неговите деца. След това пристъпва към доставката му. Той се качва на небето и попада в дворец от огън и лед. Енох вижда Велик престол, на който седи някой. Одеждата му сияе като слънце. Той е чист като сняг. Лицето му не може да се погледне.

„Изпод Великия престол излизаха реки от пламтящ огън, така че не можеше да се гледа в него. И Този, Който е велик в славата си, седеше на него; одеждата му беше по-блестяща от самото слънце и по-чиста от снега. Нито ангел можеше да прекрачи там, нито смъртен да съзерцава лицето на Най-Славния и Най-Величествения“ (Енох, 3:33–35/14:19–22).

Както виждаме, „Книгата на Стражите“ спазва строго фундаменталната ортодоксална забрана да не се вижда лицето на Бога. Всеки, който види това лице, ще умре. Затова Енох не вижда Господния лик, но самото съзерцание на престола води до това, че лицето на Енох започва да сияе, както сияло лицето на Мойсей. Освен това Енох разговаря не с Господ, а с неговото Слово.

Господнето Слово отхвърля молбата на Стражите. „Кажи им – няма мир за вас“ (Енох, 3:55/13:1) – казва то на Енох.

Енох изпълнява точно поръката на Господ. Стражите седят в Абел Маин печални, със скрити лица. Енох се връща при тях от небето и им отказва от името на Господ.

„Написах вашата молба и ми беше открито във видение, че именно тя няма да бъде изпълнена за вас във всички дни на цялата вечност, но ви е произнесена присъда. И отсега няма да се качите вече на небето до цялата вечност и на земята трябва да ви вържат за всички дни на вечността. Но преди това ще видите убити вашите възлюбени синове и те няма да са радост за вас, а ще паднат пред очите ви от меч“ (Енох, 3:18–20/14:4–6).

Пред нас е наистина величествена сцена. Смъртният пророк Илия изобличавал храбро нечестивия цар Ахав. Смъртният пророк Еремия изобличавал храбро цар Седекия. Но смъртният Енох ги надминал всичките: той изобличава не просто царе, а Синовете на Бога! Той им предрича, че ще бъдат вързани до края на времената и че техните синове ще загинат от меч.

Но проклятието, изречено от Енох, съвсем не е главното съдържание на книгата.

След посещението на небесния дворец (хекалот) и съзерцаването на Господния престол (меркава) ангелите уреждат на Енох кратка екскурзия по небето. Той вижда отвор на бездна и къде се пазят ветровете. Вижда основата на небето и крайъгълния камък на земята. Вижда вратата, от която излиза слънцето, и страшния зандан, в който се намират вързани падналите ангели. Ангелите обясняват на Енох цялата подредба на мирозданието. Казано със съвременен език, те му четат кратък курс по астрофизика заедно с единната теория за полето и теорията за струните. Те му дават гносис.

Този гносис е истински гносис, божествено знание, а съвсем не някаква жалка металургия, на която Азазел учел хората. „Аз, Енох, бях единственият, който видя тези видения и пределите на всичко. И нито един смъртен не е видял това, което видях аз“ (Енох, 4:26/19:3).

Три важни забележителности вижда Енох по време на своята мистична екскурзия. Първо, вижда висока планина. Тази висока планина е „престолът, на който ще седи Свещеният и Великият, Господарят на славата, вечният Цар, когато слезе, за да посети земята с милостта си“ (Енох, 4:8/25:3).

Второ, Енох вижда до планината Дървото на Живота. „Когато всичко бъде изкупено и завършено за вечността, то ще бъде дадено в ръцете на праведните и смирените. От неговите плодове ще бъде даден живот на избраните; то ще бъде пресадено на север до свято място – до храма на Господ, на великия Цар“ (Енох, 4:29–30/25:4–5).

И, трето, Енох вижда Рая и Ада.

Раят и Адът са разположени на земята в долините край голям планински хребет (Енох, 5:10/22:1).

Долините са четири. Едната е предназначена за душите на праведниците и тя „има по средата си воден извор и светлина“ (Енох, 5:10/22:2). Другата е предназначена за мъченията, на които ще бъдат подложени душите на грешниците в очакване на Страшния съд, останалите две са за тези, които са убити от грешниците и ще свидетелстват срещу тях, и за тези, които не са били грешници, но са дружали с грешници и не са им се противопоставяли. Последните – както обещават в „Славянския Йосиф“ уважаемите равини Юда и Мататия – също ще бъдат постигнати от незавидна съдба: за тях няма да има възкресение.

На всеки съвременен потребител на религиозна литература тази познавателна екскурзия, организирана за праотеца Енох, няма да му се стори нещо особено.

Ние даже можем да кажем, че тя е била изключително примитивна. Например апостол Павел, който пише през 40-50-те години, бил възнесен до третото небе. Исая във „Възнесението на Исая“, което също е от I век, се възнася до седмото небе. В системата на гностика Валентин тези седем небеса са даже само небесен сутерен в сравнение със отвъднебесното пространство, където се намира Плеромата. Разполагаме с мистични системи, в които съществуват осем, девет, десет и прочее небеса. Във вече споменатата 2-ра книга на „Дясната Гинза“, която е мандейска версия на „Книгата на Стражите“ и в която пак ангел показва на Енош тайните на небето и мирозданието, ангелът казва: „Ще ти открия тайната, че небето, което човешките синове наричат небе, не е небе“ [8].

В сравнение с това многоетажно великолепие пътешествието на Енох не изглежда нещо особено, то е тризвездно. Ангелите явно са разходили Енох с бюджетни средства. Неговото небе е едноетажно. То може да се нарече селска плевня в сравнение с нюйоркските небостъргачи на Плеромата.

А Раят, който Енох вижда, е разположен на земята и в него „има по средата светлина и извор“ (Енох, 5:2/22:2). От всички хотелски услуги в този Рай виждаме само електричество и водопровод! Пред себе си явно имаме Рай трета класа.

Но ако погледнем на пътешествието на Енох от гледна точка на ортодоксалния юдаизъм, разликите са феноменални.

Като начало: никой от юдейските пророци през VIII–V век пр. н. е. не се е качвал на небето. Всичките свои откровения те получавали изключително на земята.

Когато например пророк Исая видял Бога, той седял със свитата си в храм (Исайя, 6:1). Пророк Езекил видял Бога, намирайки се „сред пленниците при реката Ховар“ (Езекия, 1:1), иначе казано – в концентрационния лагер, организиран от вавилонците. А пророк Еремия изобщо не е виждал Бога. Той само го чувал. Еремия съвсем не можел да търпи пророците, които твърдели, че са видели Яхве, и постоянно ги наричал измамници (Еремия, 23:25).

Иначе казано, в ортодоксалния юдаизъм между човека и Бога имало огнена стена. Човек не можел да види Бога и да остане жив. На възнесението на небето била наложена строга забрана и монотеистите употребили не малко сили, за да забранят легендата, че Мойсей не е умрял и се е възнесъл на небето.

В Стария завет има само един пророк (ако не смятаме Енох), който се качил на небето. Това бил пророк Илия. Той живеел в северното царство Израил и принасял жертви на Господ на планината Кармел (иначе казано – правел това, за което монотеистите изгаряли жреците на техните жертвеници). От което можем да видим, че в оригинала си Илия е бил носител на не съвсем ортодоксални традиции.

Книгата на Енох предлага радикално друга концепция за отношението между човека и Бога от тази на ортодоксалния юдаизъм. В ортодоксалния юдаизъм човекът и Богът са разделени от непреодолима стена. Между тях няма нищо общо. Богът е всемогъщ, човекът е нищожен.

В „Книгата на Стражите“ Енох е смъртен, който става безсмъртен. Той стои по-високо дори от падналите ангели, Синовете на Бога. Той може да се качва на небето, а те не могат. Те могат да научат хората само на някаква жалка металургия, а за него е достъпен тайният гносис.

Но даже тази фундаментална разлика е само начало.

Светът на Енох се различава радикално от света на Тората.

В Тората причина за злото в света са хората. Те не послушали волята на Бога и вкусили от плода на дървото на познанието. В книгата на Енох причина за злото в света са Божите синове. Те се чифтосали с човешките дъщери и от тяхната сексуална невъздържаност се появили великани, които угнетявали хората. Ще отбележим, че шестата глава на книга „Битие“, откъдето Енох е взел тази история, не осъжда изобщо съюза на Синовете на Бога с човешките дъщери. Напротив, тя твърди, че великаните, родили се от този съюз, били „силни“ и „знаменити мъже“ (Битие, 6:4). Яхвист, на когото принадлежи този откъс, се отнася към великаните със същата почит, с която гърците се отнасяли към Херакъл и Тезей.

В ортодоксалния юдаизъм Дървото на Живота е табу, нещо забранено. Адам бил изгонен от Рая, за да не може да вкуси от плода на Дървото на Живота и да стане безсмъртен. Тази мисъл е изразена в Тората пределно ясно. Там Господ изгонва Адам от Рая и поставя на изток от него херувим с огнен меч, за да пази пътя към Дървото на Живота.

„И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!“ (Битие, 3:22).

Но в книгата на Енох Дървото на Живота е награда, приготвена за праведниците. Когато всичко бъде свършено и изкупено, то ще бъде пресадено в подножието на планината, до престола на Великия цар.

В ортодоксалния юдаизъм единствен посредник между човека и Бога са потомците на Аарон. Само те могат да принасят жертви на Бога и само в Ерусалимския храм. От икономическа гледна точка монотеизмът е утвърждаване на монопола на посредничеството между човека и Яхве за потомците на Аарон.

Но в книгата на Енох няма никакви препратки към жертвоприношения, жреци и даже ерусалимския храм. А посредници между нашия свят и Бога са ангелите и Енох.

В ортодоксалния юдаизъм Бог е единственият поръчител, архитект и строител на вселената. В Жреческия документ няма даже ангели и още повече в ортодоксалния юдаизъм няма никакви указания за това, че ангелите могат да паднат. Напротив, в книгата на Енох отпадането на ангелите от Бога е главна движеща сила на човешката история, а падналите ангели са стопани на този свят.

И накрая, в ортодоксалния юдаизъм не се говори нищо за безсмъртни души. Можем да прекараме цялата Тора през сито, но няма да намерим никъде поне някакъв съществен намек, че човешките души живеят след смъртта. Даже миленаристките текстове от II-I век пр. н. е., написани след въстанието на Макавеите, обещават на своите последователи физическо възкресение от мъртвите, а не безсмъртие на душите.

Първата книга в историята на юдаизма, която обещава на мъчениците безсмъртие на душите е „Книгата на Стражите“. Първият пророк, който обещава това, е Енох. Този Енох е също безсмъртен. Той бил взет на небето, докато бил още жив Адам, и станал небесен писар. Били му явени тайни и първата от тези тайни е именно тайната за безсмъртието на душите. Било му дадено знание. Даден му бил гносис.

В този смисъл „Книгата на Стражите“ е първият в историята на човечеството гностичен текст. И герой на този текст съвсем не бил Исус.

Герой бил Енох.

БЕЛЕЖКИ

1. Yarbro Collins. Women’s History and the Book of Revelation // SBLSP 1987 (ed. K. H. Richards). Atlanta: Scholars, 1987. P. 89.

2. George W. E. Nickelsburg. Enoch, Levi and Peter: Recipients of Revelation in Upper Galilee, Journal of Biblical Literature. Vol. 100, No. 4 (Dec., 1981). P. 582.

3. Review of The Roman Temple Complex at Horvat Omrit / An Interim Report edited by J. Andrew Overman and Daniel N. Schowalter. BAR S2205 (2011).

4. „Когато Август му подарил нови земи, Ирод и там му построил храм от бял мрамор при изворите на Йордан, в местността, наречена Панион. На това място се намира планина с много висок връх; в подножието на планината, към котловината, гледа гъсто засенчена пещера, превръщаща се в дълбока пропаст и запълнена със застояла вода, чиято дълбочина е неизмерима; от края на пещерата бликат извори. Там, според някои, е началото на Йордан“. Иосиф Флавий. Иудейская война, 1, 21, 3.

5. George W. E. Nickelsburg. 1 Enoch 1. A Commentary on the Book of 1 Enoch, 1–36; 81–108, Minneapolis: Fortress, 2001.

6. The Testament of Levi, 2:5; R. H. Charles. The Testaments of the Twelve Patriarchs, with introduction, notes, and indices. London. Adam and Charles Black. 1908.

7. George W. E. Nickelsburg, Enoch, Levi, and Peter: Recipients of Revelation in Upper Galilee. Journal of Biblical Literature. Vol. 100, No. 4 (Dec., 1981). P. 593.

8. Mark Lidzbarski. Ginza. Der Schatz oder Das große Buch der Mandäer. Gottingen, 1925. S. 270.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.

Блог на Павел Николов

Pages

сряда, април 13, 2022

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пак брояч

Още един брояч

Брояч

И още брояч

Брояч