ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / ЗАКЛЮЧЕНИЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ; МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО; И ЕНОХ ОТИШЪЛ И КАЗАЛ НА АЗАЗЕЛ; КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ; ПО-НАТАТЪШНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ЯХИЯ ЙОХАНАН; ЕНОХ ИЛИ ИЛИЯ; ЕНОХ 2.0; „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, виждаме, че Йоан Кръстител, който е и Цадок, и Енох, се оказва с богата, напълно завладяваща биография.

По-точно казано, биографиите са две. Едната от тях е реална.

Йоан/Цадок започнал своята дейност не едновременно с Исус, а едно поколение преди него. Той ръководел движението тридесет години.

Йоан разработил ритуал за ежедневно кръщаване на хората, който трябвало да ги освободи от греха. Той извел хората в пустинята, където сключили „Нов завет с Господа“. И ги направил праведници, светци, пазители на Завета и Съвършени в Пътя.

Йоан/Цадок реорганизирал радикално получения човешки материал на основата на нови обединяващи ритуали, безпрекословно подчинение на началството, общност на имуществото и военен мистицизъм.

Встъпването в общината изисквало дълга подготовка (Йосиф Флавий бил стажант у пророка Банус три години). След завършването на този подготвителен курс новакът се приемал в общината с ритуално измиване, което сваляло от него греховете.

Степените на посвещение били няколко и висшите членове на общината, съдове, изпълнени със Светия дух, се намирали от низшите толкова високо, че след докосване до тях се измивали, все едно са се докоснали до нечисто животно.

Всички, встъпващи в Новия завет, трябвало да предадат „целите си знания, сили и могъщество на Общината“ (1QS, 1, 11). Те трябвало да практикуват ежедневно измиване, което сваля от тях греховете. Трябвало „да се хранят заедно и да се молят заедно“ (1QS6, 2–3). От тях се изисквало безпрекословно подчинение на мебакера на общината. Нарушаването на устава се наказвало със смърт или, при по-леки случаи, с изгнание. Изгнанието също водело често до смърт, защото членът на общината, лишен от имущество, предпочитал по-скоро да умре в пустинята, отколкото да погуби душата си, свързвайки се с неверниците.

Пълноправните членове на общината се молели от сутрин до вечер, след това работели пет часа, после се пречиствали с вода, обличали чиста, задължителна бяла одежда и се събирали на обща трапеза, по време на която, като по времето на Тайната вечеря, „свещеникът първи простирал ръка, за да благослови първите плодове на хляба и новото вино“ (1QS6, 4–6).

Всичко това – ритуалните пречиствания, оскъдната диета, фанатичното спазване на закона, съвместните трапези и химни – водело участниците в общината до изменено състояние на духа, при което те се смятали за инструменти на Бога и съратници на ангелите. Ангели присъствали сред тях по време на богослужението. Ако Тората отричала за смъртния даже възможността да види лицето на Бога, книгите на сектантите описвали тях самите, праведници и светци, стоящи до трона на Господа. В битката срещу неверниците с тях трябвало да вървят ангелите и Човешкия син, който ще дойде върху облаци.

Всичките тези тайни били известни на Йоан, защото той бил Енох, взет жив на небето, или възпитаник на Енох, живял до 22-рата си година в Рая.

Защо Йоан взел като свой революционен псевдоним именно Енох? Внимателното проучване на мандейските книги позволява да се даде отговор на този въпрос. Работата е в това, че мандеите наричали Енох първи жрец.

Жреческият въпрос бил болно място за ортодоксалния юдаизъм. Жреците на Яхве можели да произлизат само от рода на Аарон. Жреческият кодекс следял толкова сурово този момент, че даже зачеркнал от историята за Авраам извършваните от него жертвоприношения. Според Жреческия кодекс Авраам не би могъл да принася жертви на Бога, защото не е потомък на Аарон!

Като наричал Енох първи жрец, а себе си негов аватар/приемник, посветен за жрец, Йоан Кръстител делегитимидирал напълно грандиозната машина на официалното жречество.

Йоан/Цадок/Енох оказал върху съвременния му свят не по-малко влияние от Месията Исус.

Той бил родоначалник на всичките по-нататъшни секти на хемеробаптистите (иначе казано – на всекидневните кръстители) – масбофеи, есеи, осеи, сампсеи, сабеи, мандеи и т. н. Той бил предшественик на две съществуващи днес световни религии – християнството и исляма, който и досега практикува всекидневно петкратно измиване, забранява покланянето на изображения и спазва някои хранителни ограничения, които си налагат сектантите след падането на Храма: а именно – забраната да се пие вино.

За разлика от Исус, който престанал рано да се възприема като пророк само на евреите, Йоан/Енох оказал огромно влияние върху развитието на юдаизма – и не само върху революционните негодници, както Йосиф Флавий нарича членовете на „четвъртата секта“, но и върху самия юдейски мейнстрийм.

Именно той се превърнал в по-нататъшните мистични юдейски текстове във върховния ангел Яхоела/Метатрон, на когото Бог връчил съдбите на света. Спомени за тези събития ни е препратил даже Ориген, който съобщава за „поверие, съществуващо за Йоан Кръстител и гласящо, че той... бил ангел и се въплътил в плът, за да стане свидетел на светлината“ [1].

Но най-главното наследство на Йоан се състои в това, че е създал юдейския гностицизъм като начин на мислене: като идея за това, че човекът може да стане Бог.

Ортодоксалният юдаизъм във вида, в кйото се оформил по време на възстановяването на Втория храм (средата на V в. пр. н. е.), не казвал нищо за безсмъртието на душата. „Те не признават безсмъртието на душата“ – пише Йосиф Флавий за последните му носители, садукеите. За това имало сериозни теологични причини, превъзходно изложени на времето от Юстин Мъченик, който в дадения случай се изявил като привърженик не само на християнската, но и на юдейската ортодоксия.

Защото безсмъртната душа, още повече душата, възнесла се на небето, която получава с това велико могъщество и е „родствена с Бога“ (както изящно се изразява сикарият Елеазар бен Яир), е всъщност Бог. Вярата в безсмъртната душа е несъвместима със строгия монотеизъм. Можем да предположим, че безсмъртието на душата е било зачеркнато от Тората именно в резултат от монотеистичните реформи. Това безсмъртие Жреческият кодекс се опитва да замени с дълголетие: оттам идва и педантичността, с която той постоянно фиксира необичайното дълголетие на патриарсите.

Въстанието на Макавеите през II в. пр. н. е. завършва с победа на първите юдейски миленаристи, които по-късно се развиват в партия на фарисеите. През II в. пр. н. е. тези мелинаристи, поради посочените по-горе причини, не вярвали все още в безсмъртието на душата. Вместо това „Втора книга Макавеи“, написана около 124 г. пр. н. е., говори за физическо възкресение на тялото.

Тази идея не противоречала на монотеизма и дълго оставала любимо обещание на най-различни фанатици. Например „Книгата за войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината“, която – както смятаме – е написана по време на въстанието през 40-37 г. пр. н. е. срещу Ирод, съдържа в себе си изключителната идея за физическо възкресение.

Победата на Ирод пречупила тежко Синовете на Светлината. Те обещали победа на Месията и десет хиляди грозда на всяка лоза, а вместо това победил Синът на Беззаконието. „Надявахме се да бъдем глава, а се оказахме опашка“ (Енох. 19:131) – оплаквали се Синовете на Светлината. Грешниците ги дразнели: къде е вашето възкресение? „Праведниците умират като нас и каква е ползата от техните дела? Ето те, като нас, умират в печал и мрак и какво преимущество имат те пред нас?“ (Енох, 19:119).

Отговорът на този въпрос (ако Йосиф Флавий в дадения случай не допуска анахронизъм) бил даден в края на управлението на Ирод и окончателно формулиран от пророка Цадок. Отговорът се състоял в това, че не трябва да се скърби: дори ако физическото възкресение и физическото изобилие се отлагат заради някакви неясни обстоятелства, за праведниците е приготвено блаженство на небесата. Те ще станат там членове на Съвета на боговете, ще свалят от себе си грешната плът, ще се облекат в сияещи тела на ангели и ще светят.

„Вие ще преживеете велика радост като небесни ангели... вие ще светите като светила небесни и вратите небесни ще се отворят за вас (Енох, 19:137–139).

Целият протогностичен комплекс от представи, че смъртните могат да се качват на небето, че могат да станат елим, че могат да получат Божествено знание, като съблекат от себе си плътските одежди и засияят – този комплекс предшествал дейността на Исус с едно поколение.

Той бил теология на Кумран.

Той бил теология и на юдейския миленаризъм. Той бил теология, създадена от Йоан Кръстител.

Като следствие истинският, историческият Исус споделял напълно този комплекс от убеждения. Той обещал на своите последователи да ги постави пред Божия престол и обещал, че „седящият на престола ще направи от тях свои скинии“ (Откровение, 7:15).

Истинският, историческият Исус не само спазвал ревностно закона. Той смятал, че именно ревностното спазване на закона ще превърне телата на неговите последователи в храмове, в които ще може да слезе Светият дух и да им позволи да видят Бога. „Ако не спазвате съботата като събота, няма да видите своя Небесен баща“ (Тома, 27).

Истинският, историческият Исус не бил само зилот.

Той бил протогностик, защото бил последовател на Йоан Кръстител. Той обещал тронове на небесата и твърдял, че тези, които са станали скинии, където обитава Бог, „няма да знаят нито глад, нито жажда“ (Откровение, 7:16). Той цитира „Книгата на Стражите“ като доказателство, че получилите вечен живот ще получат с него и тела на ангели: „При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето“ (Матей, 22:30).

Господ, заселил се в Исус от Давидовия дом, бил за тези ранни юдейски миленаристи само частен случай от пребиваването на Бога в човека – в телесната скиния, в храма от плът и кръв.

Йоан Кръстител казал, че хората могат да стават богове и това било основата на гностицизма. Той провъзгласил Йешуа ха Ноцри за въплъщение на Господ и това било основата на християнството.

Ние започнахме тази книга с твърдението, че Исус е бил наследствен лидер на войнствената „четвърта секта“. Но, пита се, по какво се отличавал той от другите войнстващи пророци? Историята знае огромно количество мегаломани, но нито един от тях – от римския Калигула до Млимо Метабеле – не останал в историята на човечеството като основател на нова религия.

Отговорът се състои в това: новата религия била основана върху твърдението, че Месията Исус е новият Господ. Тя била основана върху твърдението на Йоан Кръстител, че всеки вярващ може да получи безсмъртие.

Това послание удовлетворявало вечната мечта на човечеството и се издигало високо над създалата го среда. От височината на човека, който е станал член на Съвета на боговете, дребните подробности от земния живот не били вече интересни. Това послание не само придавало смисъл на пораженията и изтезанията – то ги превъзхождало. То ги правело незначителни. То правело от „четвъртата секта“ религия, намираща се отвъд омразата и любовта, доброто и злото, мира и войната, отвъд материалния живот.

Защото в края на краищата каква е разликата дали си изгубил въстанието, или си го спечелил, ако при всички случаи ще се озовеш в ангелски одежди на небесата?

Всички следващи разновидности на гностицизма се появили някъде по-късно. Решителното противопоставяне на предметния свят и света на духовното, провъзгласяването на Бога на Израил за Сатана, многоетажните гностични вселени с нейните безчислени Монади – всичко било по-късно.

Отначало имало проста и невероятна за ортодоксалния юдаизъм идея. Човек на име Енох, седми син на Адам, се качил на небето, превърнал се там в ангел и слязъл на земята, за да предскаже идването на Месията и да посочи на хората, че те също могат да се качат на небето. Че могат да станат там безсмъртни, богове, ангели, светци, членове на Съвета на боговете и да сияят.

И Енох, и Исус обещавали на своите привърженици едно и също нещо: и тронове на небесата, и Дърво на живота на земята. И това, което по-късно ще бъде наречено „ортодоксално християнство“, и това, което след това ще бъде наречено „ерес на измамния гносис“, са се появили от един и същи корен.

Но в един момент на мястото на това мирно съществуване дошъл разколът и, както винаги в подобни ситуации, този разкол не бил свързан с абстрактната еволюция на идеите. Той бил свързан с борбата да власт.

Когато Новият Месия, вместо да порази враговете с огън от устата си, бил позорно разпънат, това било колосален удар по сектата.

Исус не бил женен и нямал деца. Негов естествен наследник при това положение бил брат му Яков. Но Яков бил посветен на Бога и не можел да има деца по правило: той бил девственик и свещеник. Яков излязъл от положението, като обявил, че Исус не е умрял.

Той възкръснал физически и се явил на своя брат, а след това се възнесъл на небето и скоро ще се върне оттам с ангели върху облаци. Надсветовния Дух, намиращ се в Исус, съживил своя обитател. Никакъв нов Месия не бил нужен. Трябвало да се чака връщането на стария, което ще се случи всеки момент, и пазител на мястото на Месията ще бъде на първо време неговият брат.

А Йоан Кръстител? Ако се вярва на „Славянския Йосиф“ и на мандеите, през това време той бил още жив. И ние нямаме ни най-малки основания да предполагаме, че Йоан Кръстител е споделял новата теологична конструкция на Яков.

Нещо повече, имаме сведения за безредици върху стъпалата на храма – безредици, които толкова често споменавахме и които имали в историята на сектата такова огромно значение, че разказът за тях дошъл до нас в два ипостаса. Те са описани в „Деянията на апостолите“ и в „Псевдоклиментините“. По време на тези безредици, ако се вярва на „Псевдоклиментините“, привържениците на Яков Праведника, които смятали, че е възкръснал Исус, се сблъскали с привържениците на Йоан Кръстител, които твърдели, че е възкръснал Йоан.

Още не сме разгледали всичките наши източници – ще се върнем към този въпрос в следващата книга, - но дори сега, като имаме предвид данните от „Славянския Йосиф“, можем да предположим какви са били тези безредици.

Това били безредици след екзекутирането на Йоан Кръстител през 36 г.. Това били сблъсъци на фракцията на Йоан Кръстител и на фракцията на Яков Праведника за лидерство в сектата. Именно тези сблъсъци довели до оставката на Пилат и до това, че по указание на вече побеснелия Тиберий Сенатът приел закон срещу християнските гоеси.

След тези безредици сектата се разцепила на няколко фракции. Фракцията на привържениците на Яков изповядвала физическото възкресение на Христос. Фракцията на привържениците на Йоан Кръстител започнала да развива идеята за безсмислието на физическото възкресение и за това, че Христос може да стане всеки.

Във всеки случай именно лидерите, свързани със сектата на Йоан Кръстител, демонстрирали постоянно гностичен начин на мислене. Аполос, който „знаел само Йоановото кръщение“, не вярвал във физическото възкресение даже през 50-те години. За нов Христос се смятал Доситей, приемникът на Йоан Кръстител, когото Роберт Айзенман идентифицира с метежника Дорт, разпънат на кръст от сирийския наместник Умий Квадрат. Симон Влъхвата/апостол Павел, смятащ себе си за нов Христос, също се намирал до 36 г. именно в сектата на привържениците на Йоан Кръстител.

Идеята за превръщането на човека в Бог била самата същност на новата религиозна теология. Именно тя осигурявала нейната фантастична привлекателност, но именно тя, по поразителен начин, се намирала в жестоко противоречие с друга особеност на „четвъртата секта“ – строгата ѝ организация.

Цялата „четвърта секта“ била изградена върху жестоко подчинение на началниците, които трябвало да бъда слушани като Бог. Но ако човек може да се качи сам на небето и да стане там Бог – защо му е да слуша началниците?

По време на безредиците през 36 г. пътищата на тоталитарната организация, оглавявана от Яков Правендика, и на мистичната идеология, създадена от Йоан Кръстител, се разминали за първи път и макар че организацията по-късно сменяла много пъти своята идеология и се отказвала от всичко – от спазването на юдейския закон, от самата фигура на Яков Праведника накрая, - тя винаги се отнасяла с недоверие и подозрение към идеята за пряк, без посредничеството на епископ, разговор с Бога.

Ортодоксалната църква в този смисъл била в много отношения връщане към ортодоксалния юдаизъм. Съвсем не е случайно, че един от главните идеолози, ако не основател на бъдещата християнска ортодоксия – Юстин Мъченик, - отричал безсмъртието на душата и, нещо повече, изграждал това отрицание върху неоспорима теологична основа. „Единият бог е безначален и неразрушим - пише той, - затова душите са смъртни и подлежат на наказание“ [2]. Още през 50-те години на II в. Юстин Мъченик призовавал да не се смятат за християни тези, които мислят, че „след смъртта душите им се вземат веднага на небето“, но затова пък се отнасял неутрално към тези християни, които спазвали юдейския закон.

Идеята за превръщането на човека в Бог се оказала обаче прекалено неотразима и проникнала в края на краищата и в ортодоксията под вида на идеята за безсмъртието на душата. Нещо повече, всичките светци (обърнете внимание на термина), всичките апостоли и мъченици със сияещи венци напомнят дословно именно това обещание, което давали на своите последователи ранните гностици: ще застанете до престола на Бога. Ще станете членове на Съвета на светците. Ще станете богове.

Съвременната библеистика се намира в доста удивително състояние. С натрупването на все повече и повече фактически материал старата история за Исус – като неизвестен пророк (не е важно дали на омразата или на любовта) – се пука по всички шевове. Забавно е да се види към какви хитрости прибягват някои изследователи на мандеите и назореите, развиващи се извън пределите на Римската империя, какви невероятни, фантастични теории за произхода на тези названия и на тези религии ни предлагат те.

Всички тези теории приличат на знаменитите епицикли, които рисували астролозите, за да обяснят сложните движения на планетите около Земята.

В действителност епициклите не са необходими, защото планетите не се движат около Земята. Те се движат около Слънцето. За да се обясни гигантското разнообразие от различни секти, съществуващи както в пределите, така и зад пределите на Римската империя, са достатъчни само три постановки.

Йешуа ха Ноцри не е бил „неизвестен“ пророк.

Той е бил могъщ пророк от „четвъртата секта“ и, нещо повече, не бил първия и последния Месия от тази секта, която вярвала, че нейният Месия е аватар на Бога.

Идеологията на тази секта, в този вид, в който я реформирал Йоан Кръстетел, който е Цадок и който е Енох, била протогностична. Тя обещавала на своите членове безсмъртие на душата, венци на небесата и тела на ангели - и именно тази теологична иновация била главна причина за успеха на сектата.

Как именно се развивала историята на Исус?

На колко години е бил, когато го разпънали? Кога именно се е случила екзекуцията?

Защо християните са променили времето на екзекутирането на Исус, пренасяйки го по-близо до екзекутирането на Йоан Кръстител?

И как от ранното назорейство се оформила християнската църква?

За това – в следващата книга.

КРАЙ

БЕЛЕЖКИ

1. Origen. Comm. on John. 2.31.

2. Юстин Мученик. Диалог с Трифоном иудеем. Гл. 5.