ПУТИН ТЪРСИ ВЕРДЕН

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Защо руската армия спря в Северодонецк, а случващото се на фронта не може да бъде наречено позиционна война.

Военните експерти, а след тях и журналистите, вече нарекоха войната в Донбас „позиционна война“. Казват, че Путин, след като не успя да превземе Украйна с един замах, е променил концепцията си и е съумял да наложи на украинската армия позиционна война по образец на Първата световна. Война, при която Украйна се намира в очевидно неизгодно положение, защото има по-малко жива сила, техника и снаряди.

Ще възразя. Това не е позиционна война и не е война за изтощаване в класическия смисъл на думата – в този вид, в който се е водила при Ипр или на Гуадалканал, или край Ржев.

Позиционната война предполага няколко условия. А именно: безграничен мобилизационен ресурс поне от едната страна. Масиран огън по площи. И пълна или частична неосведоменост на двете страни какво става на линията на съприкосновение с противника: къде са разположени неговите складове, как е организирана отбранителната линия. Между другото, второто и третото условие са тясно свързани. Затова се стреля по площи, защото не се знаят целите.

Да видим сега какво става в Донбас непосредствено на бойното поле. И да започнем със Северодонецк, който двете армии си оспорват вече цял месец.

Северодонецк

За страничния наблюдател това прилича на „замръзнала битка“. Но в действителност оперативната обстановка и, което е по-важно, характерът на боевете се променят с всяка седмица.

Отначало – докато не беше дошло западното въоръжение – руските войски смилаха успешно Северодонецк по образец на Мариупол.

Тактиката беше следната. В изоставена пететажна сграда (градът е евакуиран, останали са само най-упоритите, които чакат „руския свят“) седят украински бойци. Виждат противника.

Обикновено това е мобилизирано „пушечно месо“ от ДНР, което руските контрактници (войници по договор за разлика от тези на срочна служба – бел. П. Н.) гонят пред себе си. Понякога е пушечно месо, което контрактниците гонят пред себе си, които пък вагнеровците гонят пред себе си. Украинците започваха да стрелят. Защо?

„Защото е страшно – обясняваше ми честно един от воюващите в Северодонецк, - страхуваш се да не бъдеш обкръжен. Страхуваш се, че ще дойдат по-близо и ще те видят. Но най-вече войниците стрелят, защото е страшно, а в ръцете си имаш оръжие и искаш да направиш нещо“.

След това „пушечното месо“ се оттегля, а контрактниците извикват танк. Танкът идва, показва дулото си из-зад ъгъла и от пететажната сграда не остава нищо. Защо сега се крият в промишлената част? Защото там, както в „Азовстал“, прикритията ще издържат не само танк, но и ядрен взрив.

Танкът – ако в него има обучен екипаж – действа грамотно, не се излага на вражия огън. „Руснаците се научиха да воюват в градски условия – констатира моят събеседник, - с помощта на NLAW и даже на „Джавелин“ такъв танк (показал се за малко из-зад ъгъла) не може да бъде унищожен“.

Така беше до идването на натовската артилерия: гаубиците М777, „Цезарите“ и други.

След като се появи новата артилерия, картината в Северодонецк се промени съществено.

Какво започна да се случва? Много просто. За седящите в пететажната сграда танкът отново е неуязвим. Но над бойната поле виси квадрокоптер, който предава данни на новата артилерия. Тя стреля и от танка не остава нищо. Освен това, новата артилерия стреля по танковете още при приближаването им към града.

Освен това тя позволява да се води огън по противника на разстояние до 40 километра от линията на непосредственото съприкосновение. Освен това обстрелва военните складове в Донецк. А в добавка след появата на новата артилерия украинците престанаха да пестят снарядите за старата, съветската артилерия.

Именно след като край Лисичанск на другия бряг на Сиверский Донец дойде новата артилерия, ЗСУ (Въоръжени сили на Украйна – бел. П. Н.) прехвърлиха в Северодонецк елитни части – чуждестранния легион, ССО (Сили за специални операции – бел. П. Н.) и сили на ГУР (Главно разузнавателно управление – бел. П. Н.).

Лисичанск

След това ситуацията се промени още един път и сега в града няма изобщо никакви танкове и големи подразделения. Защо? „Защото щом в града се появи голяма цел, обстрелва я или едната, или другата страна“ – обяснява полковникът от запаса и военен летец Роман Свитан.

В града влизат малки, по 5-6 души, групи от вагнеровци или кадировци, от руска страна, и също така малки украински групи от промишлената градска част. Още един път: единственият начин за придвижване по улиците на Северодонецк сега е да си в състава на група, която е прекалено незначителна, за да се хабят за нея снаряди.

В резултат от това ситуацията е абсурдна: градът и е превзет, и не е превзет. Украинците го напуснаха, руснаците не са го заели. Това не ви е Сталинград, където боевете се водят за всеки дом. И даже не е Мариупол.

Това, което отличава Северодонецк от Мариупол е, разбира се, близостта на украинската артилерия, която стреля край съседния Лесичанск, разположен много близо до Северодонецк на другия, стръмния бряг на Сиверский Донец. Освен това южната част на Северодонецк се намира все още под контрола на Украйна и оттам може са се отстъпва към Золоте – силно укрепено място, част от ешалонираната отбранителна линия, която ЗСУ изградиха от 2014 година натам край границите на ОРДЛО (Окупирани райони на Донецката и Луганската област – бел. П. Н.).

За да превземе Северодонецк, руската армия трябва да превземе Лисичанск. Така беше замислено най-напред. Затова в началото на настъплението в Домбас руските войски щурмуваха Попасна, от една страна, а о от друга – се опитаха да преминат през Сиверский Донец в района на Билогоривка. Форсирането на реката не успя. Край Билогоривка бяха разгромени две батальонно-тактически групи.

Руските войски превзеха Попасна. Това беше главният им успех, защото Попасна е един от ключовите отбранителни райони по линията Золоте-Попасна-Углегорск. На това място линията на украинската отбрана беше пробита. Попасна беше превзета от вагнеровците. Които действат много умело.

„Главната им особеност беше в това, че имаха своя артилерия и настъпваха веднага след огнената вълна. Завършва артилерийската подготовка и тутакси настъпват вагнеровците“ – разказваше ми един от участниците в тези боеве. Той изгубил много бойни другари, а самият бил контузен.

Освен това край Попасна се използвала вече познатата ни тактика: вагнеровците гонят пред себе си пушечното месо от ДНР, търсейки слабите места на отбраната на противника – там, където се намира териториалната отбрана, а не ЗСУ, или има допирни точки на части, между които няма добро бойно взаимодействие. Измъчените украински войски, които не бяха сменяни на това място от два месеца, а натовската артилерия тогава още я нямаше, отстъпиха.

Така Северодонецк не беше обкръжен от другата страна на реката и трябваше да бъде щурмуван фронтално. Сега, за да постигнат някакъв успех, руските войски изтриват от лицето на земята Лисичанск и щурмуват Золоте.

Золоте щурмуват по същия принцип като Попасна, с тази разлика, че ролята на „вагнеровци“ изпълнява донецкото „пушечно месо“. „Артилерийска подготовка и веднага към позициите тръгва пушечното месо – казва Роман Свитан. – Посрещат пушечното месо с картечници, а артилерията стреля по тези, които току-що излизат от Попасна“.

„Пушечното месо“, за разлика от вагнеровците, не умее да воюва и засега Золоте не е превзето.

А къде са вагнеровците? – ще попитате вие. Вече ти няма. Прекалено много от тях бяха смлени, именно защото украинската артилерия има очи квадрокоптери и умее да обстрелва точно целите.

И елитни руски дивизии вече няма. „Това вече не е елитна войска – казва съветникът на офиса на президента Алексей Арестович, - това са вчерашните резервисти, на които са предложили 300 хиляди рубли“.

А новите вагнеровци са вчерашните резервисти, на които са предложили 500 хиляди. Не стига и пушечното месо. В Луганск и Донец са го омели до чисто.

И така: руското настъпление на Донбас се задъха още преди да започне. ЗСУ, както стояха на 8 километра от Донецк в Маринка, така си стоят там (а както помните, най-напред искаха да изтласкат тях). Край Херсон ЗСУ бавно, но непреклонно разширяват два плацдарма. Целта на тези плацдарми е напълно ясна: те трябва да обстрелват с артилерия Антоновския мост, когато по него тръгнат отстъпващите руски войски, и армията на Руската федерация, както и да се опитва, не може да направи нищо с това: позициите на ЗСУ се укрепват преди всичко благодарине на силите на ССО, които се придвижват нощно време.

Всички атаки към Словянск се задавиха, а нали това, между другото, беше главната цел на руското настъпление в Донбас. Нито Попасна, нито Золоте, нито Лисичанск, нито Северодонецк – нищо от това не беше даже близка цел.

Цел на руското настъпление беше гигантската система за водоснабдяване на целия Донбас с вода от Сиверский Донец, с четири помпени станции, пет водохранилища и 26 километра тръбни мостове над падини, железопътни линии и даже реки. Без тази система, построена по времето на индустриализацията, Донбас е необитаем. Без нея той ще се превърне отново в безлюдна степ. В хода на руското настъпление тази система: а) беше тотално разрушена и б) превземането ѝ изглежда невъзможно.

И да не говорим за това, че първоначалният план, както помним, не беше да се превземе за два месеца с кървави боеве (непревзетата, недостижимата и напълно разрушената) система за водоснабдяване на Донбас.

Първоначалният план беше да се превземе Киев за две денонощия.

Но да се върнем сега към това, с което започнахме, и да констатираме: не, битката в Донбас не може да се нарече „позиционна война“.

Позиционната война е идея, която генералите са продали на Путин, също както преди това му продадоха идеята да се превземе Киив за два часа. Първата идея не е по-състоятелна от втората..

След като се оказа, че в една своя част руските „кутийки“ (руски военен жаргон – бронирана техника – бел. П. Н.) се трошат още преди сблъскването с противника, че танковите колони задръстват пътищата, че размерите им ги правят прекрасна мишена, че руските войници добре грабят, но воюват лошо – генералите продадоха на Путин идеята, че ей сега ще съкратят периметъра на снабдяване, ще скрият комуникациите в тила, а на фронта ще започнат „позиционна война“, както в старата добра 1943 година, и ще смажат противника със своята маса.

Северодонецк

Този прекрасен план има три проблема.

Първият – забравиха да известят за него украинската армия. Ако вашият противник има система „Кропива“ („Коприва“, уникална украинска система за наблюдение с най-обикновени квадрокоптери – бел. П. Н.), навици за мрежово-центрична война, опит в самостоятелното вземане на решения и натовска артилерия, която с помощта на висящ над фронта цивилен квадрокоптер бомбардира вашите складове, тилове и движещите се към фронта съединения, никаква „позиционна война“ в пълния смисъл на думата няма да ви се получи.

В „позиционната война“ размерът на армията е еднозначно предимство. В тази война размерът на руската армия е също недостатък. Той беше недостатък, когато руската армия задръстваше пътищата и стоеше без гориво, недостатък е и сега, когато украинската артилерия бомбардира гигантските ѝ складове, неизбежни при „позиционна война“ и стрелба по площи.

При което да обстрелва в отговор подобни гигантски украински складове руската артилерия не може по една проста причина – такива складове няма. Украинската армия води друга война. Не могат руските ракети да ударят и прословутите „складове, където преди изпращането на фронта се съсредоточава западното въоръжение“. „Нашата логистика е такава, че западното оръжие не се съсредоточава никъде и отива веднага на фронта“ – казва военният експерт и бивша сътрудник на ЗСУ, полковникът от запаса Олег Жданов.

Вторият проблем се състои в това, че стратегията на руската масова армия е предназначена за друга демографска и политическа ситуация. Путин воюва като Жуков през 1942 година. Щурмувайте фронтално, тези, които отстъпят, ще бъдат разстреляни от заградотрядите („заградителни отряди“, специални подразделения на НКВД, които стоят в тила на атакуващите руснаци по време на Втората световна война и разстрелват с картечници тези, които отстъпват – бел. П. Н.), а жените ще родят други (фраза, приписвана на Жуков – бел. П. Н.). Но жените няма да родят повече. Руската армия е почти колкото размера на сталинската, действаща в същата Украйна. А ако бъдат мобилизирани всички, електоратът на Путин ще се превърне в колективен Шкребец (матрос, загинал на крайцера „Москва“ – бел. ред.).

Проблемът за мобилизиране на пушечно месо беше решен за известно време с помощта на набиране на хора от така наречените ДНР/ЛНР. Оттам на фронта подкарваха наистина всички.

При което това набиране на хора си имаше своето НКВД, което подкарваше хората. Това са ченгетата от ДНР. Същите, които стреляха на Майдана и които всъщност, като се върнаха в Донецк, направиха ДНР от страх. Те са около десет хиляди души и самите те не отиват на фронта. Те само ловят и изпращат другите. Това е всичко, което трябва да знаете за това колко са дълбоки убежденията на основателите на донецкия „руски свят“. Путин няма демографски ресурси да води войната така, както я води.

И, накрая, третото.

Тактиката на Путиновите войски при настъпването в един град е също аналогична на сталинската. Разрушете всичко с огнена вълна, след войната ще го построим отново. Но тази тактика също не съответства на ресурсите, с които разполага Путин.

„Те използват сталинската тактика на огнената вълна и заличаването на градовете в условия, когато градското население и градската икономика доминират – напомня военният експерт Павел Лузин. – Руините, които създаваше сталинската армия, можеха да бъдат възстановени за сметка на селските околности и останалите в градските квартали заводи, доста семпли по днешните мерки. А сегашното заличаване на градовете оставя просто пустиня, която не подлежи на възстановяване в рамките на руския социално-икономически модел; селски околности, откъдето могат да бъдат докарани хора, за да възстановят градовете и работата на заводите, също няма“.

По времето на Сталин страната получава огромна западна помощ и репарации във вид на изцяло пренесени немски заводи. Администраторите на Путин, по силата на дългогодишен подбор, не могат по принцип да възстановяват нищо, те могат само да крадат. И без да говорим пак за това, че и Донецк, и Мариупол, и цялото пространство между тях без водоснабдяване ще се превърне в безводна степ, а водоснабдяване, както вече отбелязахме, няма да има.

Така че това, което става в Донбас, не е „позиционна война“. На Путин му се иска да е „позиционна война“. Но „позиционната война“ стана трудна в момента, когато Украйна получи все пак някакво западно въоръжение, и ще стане съвсем невъзможна, когато лендлизът заработи с пълна сила. Путиновият метод за водене на война не съответства на ресурсите, с които разполага. Да, на украинската армия ѝ е много трудно – тя е по-малка, тя се отбранява и има по-малко ресурси, - но по време на война въпросът не е в това на една армия да ѝ е трудно, а на друга – лесно. Въпросът е в това на кого му е по-трудно.

Доставянето на западна артилерия и навиците за мрежово-центрична война ще направят позиционната война от миналия век в този вид, в който е замислена от Путин, невъзможна и ще превърнат руската армия, също като при първата фаза на руското настъпление, в голяма и непохватна мишена.

При западната помощ Русия ще претърпи в Донбас още по-унизително поражение от поражението край Киив и именно това е главното полесрежение сега – не Северодонецк, а Рамщайн, Елисейския дворец и Белия дом.