ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД;

СПОМЕНЪТ И ИСУС ;

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ :

СПОМЕНИ ЗА ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС

В ранното християнство има не малко спомени за хора, свързани с Исус. Много от тях били „изкривени“, иначе казано – вкоренени не в историята, а в човешкото бурно въображение.

Да вземем Петър, дясната ръка на Исус. Той се споменава нееднократно в Новия завет. Но сега, за да илюстрирам моята теза за раннохристиянските спомени, ще разгледаме няколко извънбиблейски разкази за него. Някои от най-популярните легенди за Петър се намират в текста, наречен „Деяния на Петър“ (II век). Там Петър е представен като велик чудотворец, способен да изцелява болни, да гони бесове и да възкресява мъртъвци. Точни ли са тези спомени?

Има една такава сцена. След като Петър изцелява у дома си множество болни, го питат защо не изцели своята дъщеря, млада и красива девица, която лежи парализирана в ъгъла. Като доказателство, че може да излекува дъщеря си, той се обръща към нея и ѝ казва да оздравее в името на Исус. Параличът изчезва, тя става и се приближава към него.

След това той заповядва на дъщеря си да се върне в ъгъла и да стане отново инвалид. Тя се подчинява. Тълпата е крайно огорчена. Петър обяснява: известно му било от Господ, че ако девицата е здрава, би отклонила мнозина от пътя им (явно с провокирането на похот). Пък и не се парализирала случайно, а когато се поддала на съблазните на един по-възрастен човек. Но той не можал да се възползва от нея: Бог я парализирал. А сега на Господ е угодно тя да остане инвалид (макар че Петър може да ѝ върне здравето). Авторът на разказа не казва пряко, но вероятно смята, че параличът е благо за девицата.

Но не винаги целителната сила на Петър създава раздиращи душата ситуации. Да речем, той проповядва на тълпата за силата на Исус и го молят да направи чудо, за да повярват. А той стои до един водоем, близо до който има рибен магазин, на витрината на който виси пушена риба. Петър пита тълпата: „Ако видите как тази риба плува отново, ще повярвате ли в този, когото ви проповядвам?“ (Деяния на Петър, 13). Тълпата отвръща: да, ако направиш такова чудо. Петър взема рибата, хвърля я във водата и ѝ нарежда в името на Исус Христос да оживее и да плува. Тя изпълнява нареждането и тълпата се покръства.

По-голямата част от „Деянията на Петър“ е посветена на схватката между Петър и лъжеучителя на име Сивон Влъхвата. (Този персонаж срещаме в Новия завет в „Деянията“, 8:14–24.). Симон Влъхвата бил също велик чудотворец. Със своите чудеса той отклонявал хората от пътя им. „Деянията на Петър“ описват неговите двубои с Петър, от които Петър винаги излиза победител. От финалното противоборство на човек просто му спира дъха.

Симон обявил на жителите на Рим, че е изпратен от Бога и на следващия ден ще докаже това пред всички, възнасяйки се на небето. Събрала се тълпа зяпачи. След кратка реч за своето величие Симон наистина се откъснал от земята и полетял над храмовете и хълмовете на Рим. Но Петър, истинският Божи човек, не бил измамен от шарлатанина. Той се обърнал към Бога с молба да лиши Симон от способността да лети. Симон паднал на земята и счупил крака си на три места. Тълпата се нахвърлила върху него и го убила с камъни. Всички разбрали, че именно Петър е вестител на истинския Бог.

Сега на земното кълбо няма нито един човек, който би повярвал в това. Но много древни християни не смятали така. Те помнели Петър като велик чудотворец, който доказал със знамения, че е изпратен от небесния Исус, Владетеля на света. Но тази „памет“ е, меко казано, лъжлива. Вероятно някои от легендите авторът е измислил лично, а не ги е получил от широко известно предание. Така че това може да бъде наречено „памет“ доста условно – пред нас имаме измислица. Но необичайно важен е следният факт: ако се съди по всичко, много читатели и слушатели са вярвали на този разказ. А след като са му вярвали, техните спомени за Петър са се формирали въз основа на него. Само че това е изкривена памет, следствие от творческа измислица.

А сега да преминем от един герой на евангелските истории към един антигерой: Юда Искариот. Християните винаги са го помнили като нечестив ученик, който предал учителя си на смърт и бил наказан свише. В Новия завет има два разказа за смъртта на Юда.

= Според Матей (27:3-10) Юда се обесил.

= Според Деянията (1:18–19) Юда паднал и се пукнал, а червата му изтекли навън.

Да се съгласуват тези истории е много трудно, а може би и невъзможно. (Прочетете ги самостоятелно и се попитайте: кой е купил Кървавата нива, където умрял Юда? И защо се нарича Кървава нива?) Любопитно е, че по-късните християни имали други спомени за обстоятелствата, свързани със смъртта на Юда.

Една от любимите ми легенди се намира в ръкописа на неканоничното евангелие, известно като „Евангелие от Никодим“: разказ за съда над Исус, неговата смърт и възкресението му, уж написан от Никодим. (Този тайнствен персонаж е споменат в „Новия завет“ единствено в „Евангелието от Йоан“: виж Йоан, 3). Според този ръкопис Юда не могъл да си прости за предателството и посегнал на себе си. А това станало така. Като се върнал у дома, той заварил жена си в кухнята: тя печала пиле на шиш. Юда ѝ разказал, че е извършил голям грях и иска да приключи с всичко, защото скоро Исус ще възкръсне и той – Юда - няма да види добро. Жена му била настроена скептично: вероятността Исус да възкръсне не е повече от това да оживее печащото се пиле. Но не успяла да изрече тези думи, когато пилето оживяло на шиша и започнало да пищи. Юда надал вик и отишъл да се обеси.

Съвсем друга история разказва раннохристиянският автор Папий. (За него ще поговорим в глава 3.) През II век той написал петтомното „Тълкуване на думите на Господ“. Колкото печално и да е, християнските преписвачи не се погрижили да запазят тази книга за потомството. Тя не е достигнала до нас. Но някои откъси от нея са известни от цитати на други автори. Тя включвала между другото и разказ за смъртта на Юда (явно легендарна разработка на версията, която знаем от новозаветните „Деяния“).

Според Папий Бог наказал Юда за предателството. Тялото му се подуло. Заради неимоверната си дебелина той не можел да мине и там, където минавала каруца. Подула се и главата му. Лицето му подпухнало дотолкова, че лекарят не успявал да прегледа очите му с помощта на медицинско огледало. В резултат от това Юда починал на своята нива. Нивата останала зловонна и даже по времето на Папий можело да се мине край нея само със запушен нос.

Доколко тези спомени са точни? Вероятно Юда е бил наистина негодник и си получил заслуженото (както искрено вярвали ранните християнски разказвачи). Но конкретната информация най-вероятно не е вярна.

Погледнете на това от друга страна. Колкото и лош да е бил Юда Искариот, римският наместник Понтий Пилат е бил по-лош. Юда предал Исус, но именно Пилат заповядал да го бичуват и да го разпънат. Но Юда в по-нататъшната християнска памет се демонизирал все повече, а Пилат започнал да изглежда удивително прилично. За каква добра памет може да се говори тук?

Има цяла редица неканонични текстове, които се означават условно като „Евангелия от Пилат“. Към тях се причислява и споменатото по-горе „Евангелие от Никодим“ (понякога го наричат „Деяния на Пилат“, защото в първата му част Пилат играе важна роля). И апокрифи като „Послания на Пилат до Ирод“, „Донесения на Пилат“ и „Предания на Пилат“. Любопитно е, че с течение на времето от Пилат все повече се сваля отговорността за екзекуцията на Исус.

В християнската традиция много рано – още в средата на II век – възникнала идеята, че Пилат е изпратил писмо на римския император Тиберий, за да обясни каква голяма грешка е направил, като позволил да разпънат Божия син. Това предание цитира Тертулиан в своята „Апология“ (21–24). По-късно един християнски автор съчинил текста на писмото („Донесение на Пилат“, IV или V век). Уж Пилат разказва, че няма вина за екзекуцията на Исус: накарало го да постъпи така „голямото множество от евреи“, макар че не можел „да обвини Христос в каквото и да е определено престъпление“. Между другото, съобщава Пилат, Исус извършил множество чудеса: изцелявал слепи, очиствал прокажени и възкресявал мъртви; нещо повече, той показал, че е по-могъщ от боговете на римляните. Но евреите заплашвали с въстание и Пилат трябвало да разпъне Божия син. Исус обаче си го върнал на евреите: всички синагоги на невярващите в него евреи в Ерусалим били разрушени, а евреите хвърлени в огнени ями вътре в земята.

Каквото и да говорим, текстът е любопитен. Евреите се запомнили от автора като много неприятни хора, а Пилат – като много по-достоен персонаж. Но доколко е достоверно това?

По-късно друг християнски автор започнал да разказва как Тиберий реагирал на доклада на Пилат. Възмутен, че Пилат се съгласил да разпънат Божия син, Тиберий изпратил войници, за да го доведат в Рим, където да бъде съден. Съдебния процес императорът започнал с думите:

Как си посмял да постъпиш така, най-нечестиви сред хората, когато си видял великите знамения, сътворени от този човек? Осмелявайки се на такава злодейска постъпка, ти донесе разруха на целия свят.

Пилат отговаря, че за всичко са виновни евреите. Той не е виновен: накарали го. Но Тиберий не иска и да чеу, защото Исус е доказал със своите знамения, че е „Христос, юдейския цар“. Щом Тиберий произнася името на Исус, всичките статуи на езически богове в съдебната зала падат и се разсипват на прах.

Императорът заповядва да екзекутират Пилат. Между другото е очевидно, че Пилат съжалява горчиво за извършеното, макар че до самия край настоява: принудили го жестоките евреи. Нещо повече, той повярвал в Христос. Преди палачът да издигне своя меч, Пилат се моли на Исус за прошка. И глас от небето му известява:

Всички народи и племена на земята ще те благословят, защото по време на твоето управление се сбъдна всичко, казано за мене от пророците“ .

Нещо повече, Пилат ще се изправи до Исус, когато той се яви в славата си да съди Израилевите колена. И когато палачът отсича главата на Пилат, слиза ангел Господен и я отнася на небето.

Ето чудесата на паметта! Пилат се е превърнал във вярващ християнин, удостоил се с особен благослов от Христос. Но нима той не е бил жесток и безжалостен римски чиновник, равнодушен и към чувствата на еврейския народ, и към Исус, когото наредил да унижават, бият и подложат на люта смърт?

Да, доста възможно е реалната историческа картина да е именно такава. Но паметта на ранните християни говорела друго. Те си спомняли за Пилат в светлината на своето време. И Пилат не се оказал виновен за смъртта на Исус. Защо? Защото виновни били нечестивите евреи. Върху спомените сложил отпечатък светът на разказвачите и техните слушатели. А този свят бил изпълнен с дълбока, остра и растяща омраза между християните и евреите. Паметта била прекалено силно оцветена от събитията на настоящето. (Страхувам се, че за всеки от нас това е характерно в по-голяма или в по-малка степен.)

Не се ли случвало ранните християни да бъдат подведени, а изобщо и лъгани от спомена за Исус? Да, случвало се.

(Следва)