ПЕТ КЛЮЧОВИ СЪБИТИЯ НА ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Революцията във Франция оказва влияние върху съдбата на цяла Европа. Хората, които я започват, не си представят даже, как ще се развие начинанието им.

1. ЕКЗЕКУЦИЯТА НА ЛУИ XVI. 21 ЯНУАРИ 1793 ГОДИНА

Мнозина грешно предполагат, че Луи е екзекутиран веднага след превземането на Бастилията. Но това не е така.

Падането на затвора принуждава краля да търси мир с въстаниците. Дворът се съгласява на отстъпки като по същество приема всичките искания на Събранието. Брьотьой, който остава на поста първи министър само три дена, е изпратен в оставка, а неговото място заема много по-популярния Жак Некер. Известно време кралят и Националното събрание съществуват съвместно.

Екзекуцията на Луи XVI

Но след приемането на Конституцията, а по-точно на декларацията за правата на човека и гражданина и на редица реформи, Луи фактически губи властта над страната. Това положение няма как да му хареса. Кралят мисли през цялото време за реванш, но всичките му опити да отслаби Събранието завършват с провал. В апогей се превръща бягството на Луи от Париж, което също се проваля. Арестуването на бягащия монарх близо до границата подронва окончателно авторитета на Конституционната монархия. Година след това Луи е детрониран, обвинен в държавна измяна, съден и екзекутиран.

2. ТЕРМИДОРСКИЯТ ПРЕВРАТ. 27 ЮЛИ 1794 ГОДИНА

Франция търпи около една година терора на якобинците.

Превратът на 9 термидор

Но през лятото на 1794 г. Робеспиер няма вече подкрепата нито на обществото, нито на армията, нито даже на тези якобинци, които не са затънали още в масови убийства. Така настъпва 27 юли, или 9 термидор по новия, якобинския календар. Смята се, че заговорниците нямат намерение да свалят Робеспиер. Те само искат да осигурят своята сигурност и да се спасят от вероятни арести и екзекуции. Но събитията излизат от контрол, когато заговорът е подкрепен от войската и жителите на Париж.

3. ЯКОБИНСКИЯТ ПРЕВРАТ. 2 ЮНИ 1793 ГОДИНА

Якобинският клуб е образуван през 1789 година и отначало е обикновен политически кръг.

Нещо повече – до 1791 година якобинците са предани привърженици на Конституционната монархия. Техните възгледи се променят след неуспешното бягство на краля. Именно тогава възгледите на членовете на клуба, мнозина от които са и членове на Конвента, започват да се радикализират стремително. При условие, че отначало даже сред якобинците няма единство. Клубът се разделя на три крила. Лявото се ръководи от Жан-Пол Марат, дясното – от Жорж Дантон, а центърът – от Максимилиан Робеспиер. През юни 1793 година якобинците, на вълната на своята популярност, идват на власт, като свалят по-умерените жирондисти. Фактически ръководител на Франция става Робеспиер, който разгръща мащабен терор, включително и срещу бившите си съюзници.

Якобинският клуб

Якобинците унищожават не само политическите си противници, но и несъгласните вътре в партията. Така на гилотината е отправен Дантон, който опонира на Робеспиер. Преди това още е приет чудовищният по своята същност „закон за подозрителните“. Според документа в затвора може да бъде отправен всеки човек, заподозрян във връзки с врага. Тъй като строги критерии за определяне на „подозрителните“ няма, законът дава възможност да бъде поставен зад решетките, а след това гилотиниран всеки човек без изключение. През октомври 1793 година якобинците екзекутират бившата кралица Мари-Антоанет. През същия месец е прието постановление да бъде разрушен Лион, чиито жители свалят местната якобинска администрация.

4. ПРЕВЗЕМАНЕТО НА БАСТИЛИЯТА. 14 ЮЛИ 1789 ГОДИНА

Всичко започва от конфликта на крал Луи XVI със свиканите от него Генерални щати.

Превземането на Бастилията

А по-точно с депутатите от Третото съсловие, които се опитват да провъзгласят щатите за Национално събрание. Паралелно те готвят проект за Конституция, която, разбира се, трябва да ограничи властта на краля. Луи не е готов за такъв поврат на събитията и не иска да делегира власт на Събранието, чиято легитимност не признава. Но тъй като се оказва невъзможно да бъдат разгонени депутатите със силите на лейбгвардията и на кралските заповеди, монархът решава да предприеме по-твърди мерки. В Париж са повикани войски (според краля за охрана на Събранието), а за глава на правителството, със заповед на краля, е назначен барон Брьотьой, който няколко пъти предлага на двора да вземе жестоки мерки спрямо непокорните депутати. Събранието не е в състояние да се противопостави на армията, но на помощ неочаквано идват парижките граждани.

Наличието на войска и назначаването на Брьотьой за първи министър предизвиква острото недоволство на столичните жители. Въстанието подкрепят не само представители на третото съсловие, но също така свещеници и дворяни. Сред тях има и опитни военни. Събитията се изплъзват от контрола на кралските войски. Метежниците търсят оръжие за своите барикади и атаката на Бастилията има за цел да завладее тамошния арсенал. Знаменитият затвор, символизиращ наистина репресивната мощ на френския абсолютизъм, по това време вече не е страшна тъмница. В нея излежават наказанието си само седем затворника. Гарнизонът, състоящ се от сто души, се предава доста бързо, макар че по времето на щурма защитниците губят само един човек. Скоро завзетата Бастилия е взривена.

5. ВАНДЕЙСКИЯТ МЕТЕЖ. МАРТ 1793 ГОДИНА

Вандейският метеж

За разлика от останалите важни събития по време на Великата френска революция, този епизод не се случва в Париж.

По време на екзекутирането на краля Франция преминава през верига от въстания, неуспешни заговори и вътрешни конфликти. Страната е в състояние на война с Прусия и Австрия. Братята на екзекутирания Луи XVI, бъдещите Луи XVIII и Шарл Х, са очевидни претенденти за престола и символ на роялизма. Реформите, провеждани от стремително губещото авторитет и власт Събрание, не се харесват на всички. Не ги подкрепя и населението на департамента Ванде в Западна Франция.

Местните жители са привърженици на краля и църквата, случилото се в Париж приемат без въодушевление, а екзекуцията на Луи става повод за въстание. Вандейският метеж започва през март 1793 година, а окончателно е потушен едва през 1796 година. Въстанието на жителите на Ванде получава печална известност заради жестоките разправи на противниците един с друг. Републиканската армия опожарява цели градове, за да смаже метежа. А въстаниците също не се церемонят с попадналите в ръцете им противници.