МИРЪТ НА ЕРДОГАН

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Изводи от зърнената сделка: победител във войната на Путин може да стане турският диктатор.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган накара Путин да подпише сделката за украинското зърно при неизгодни и унизителни условия. Той притисна напълно Путин в Сирия, като потопи с това сделката му с Иран за дроновете. Отказа да продава на Русия „Байрактари“. Плюс това Ердоган продължава да не разрешава на руските самолети да летят към сирийската авиобаза „Хмеймим“ над територията на Турция и продължава де не пуска руските военни кораби от Тартус, а към тях не позволява да се транспортират по проливите гориво, боеприпаси и храна.

Ердоган накара Путин да го чака 50 секунди. Това бяха 50 секунди, по време на които короната на истинския строител на новия световен ред (този, многополярен ред, в който всичко се решава не от САЩ, а от насилието) премина от единия диктатор в другия.

Искахте нов световен ред, в който всичко се решава от най-силния вред най-наглите? Разпишете се и го получете.

В действителност Путин дойде в Техеран, за да поиска от аятолах Хаменеи 300 дрона „Шахид“, които иранците копираха от сваления някога случайно в пустинята им американски „Predator“, и да се договори с Ердоган за Сирия. Ердоган го накара да чака, а аятолахът му подаде лявата си – смятана в исляма за нечиста – ръка. Ако вземем предвид, че това става в същият Техеран, където през 1943 година Сталин, Рузвелт и Чърчил са делили света, унижението е голямо. И не е случайно.

Ердоган отдавна натиска Путин по всички фронтове. Той не само доставя „Байрактари“ на Украйна, но и има намерение да открие там завод за сглобяването им, а на Путин отказа да даде „Байрактари“. Той забрани на всякакви руски самолети да летят за Сирия през Турция, поради което те са принудени да стигат до „Хмеймим“ през Иран, и най-важното – той беше първият световен лидер, който в самото начало на войната застана на страната на Украйна.

Тогава, когато Байдън предлагаше на Зеленский билет за самолет, Ердоган разруши военно-морските планове на Путин, като закри проливите за преминаване на военни кораби. В резултат от това шест руски БДК (големи десантни кораби), които стигнаха съвсем успешно до сирийския Тартус на 4 февруари 2022 година точно преди началото на войната, си останаха там.

Къде остана руският десант в Одеса? Ето го, кажете благодаря на Ердоган, седи Тартус и в общи линии няма снабдяване.

Ще отбележим, че решението на Ердоган, което разруши плановете на Путин, нямаше никакви последици. Путин не заплаши Турция с атомна бомба и изобщо не я заплаши с нищо. Путин знае добре кого може да заплашва, а с кого да се съобразява. Той е добре осведомен за реда да кълвеш някого в ятото на диктаторите.

Но главното: Ердоган, като натика руската групировка в Сирия в ъгъла, реши да се договори с Путин за подялба на Сирия, като му обещае в замяна на това договора за зърното. На Ердоган му трябваше (като начало) 40-километрова зона за сигурност около границата с Турция, а на тази територия, за жалост, живеят кюрдите. Кюрдите се договориха за взаимна защита с Асад и накачиха по своите села неговите портрети, а Путин под натиска на Ердоган натисна Асад да ги предаде.

Като чуха това, иранците се обидиха (на тях никак не им харесва тази 40-километрова зона под контрола на сунитите) и дроновете бяха отказани на Путин, още повече че САЩ заплашиха Иран в случай на доставяне на дронове да върнат всички санкции и да прекъснат всички преговори, пък и триста дрона Иран все едно не притежава: израелското разузнаване смята, че те са около стотина. Ето кое обяснява лявата ръка на аятолаха.

Така Путин, който някога реши да подкрепи Асад, за да го продаде след това по-скъпо на САЩ, беше принуден да го продаде на съвсем друг купувач – на Турция, и Асад мина с намаление, защото на Путин не са му останали реални военни сили в Сирия. В замяна на това Путин подписа договора за зърното, който прави Турция главен хъб за разпределяне на украинското зърна в Близкия Изток, а Ердоган – негов некоронован зърнен султан.

Ирански дрон Saegheh-2. Снимка: Fars Media Corporation

Към този договор бяха предложени две условия на Москва. А именно – Москва искаше украинците да спрат настъплението си към Херсон и руски военни инспектори да имат възможността да оглеждат дошлите за зърното кораби на пристанището в Одеса (как са си го представяли това в Москва, ей богу, е трудно да си го представя).

Желанията не се сбъднаха. Корабите ще бъдат оглеждани от турците (още една точка за Ердоган), а условието за настъплението към Херсон не беше включено в договора. Единственото, което се посочва в него, е че Украйна ще води корабите по коридорите между минните полета. След като руските морски пехотинци паднаха край Мариупол, след крайцера „Москва“, Змийския остров и потапянето на „кулите Бойко“ Москва изгуби контрол над акваторията на Черно море на това място и да се използват тези коридори за десант ще бъде нереално. „Това изобщо не е възможно“ – казва Гари (Юрий) Табах, капитан първи ранг от ВМС на САЩ в оставка.

Поздрав на големите десантни кораби в пристанището Тартус. Ако Русия се опита да осъществи десант, украинските „Нептуни“ ще посрещнат това с ентусиазъм.

Според слуховете Путин е много недоволен от сделката.

Но в същото време, когато Путин се наведе пред Ердоган, Европа се наведе пред Путин. По молба на Германия канадците изпратиха в Кьолн със самолет злощастната турбина, под предлог за която „Газпром“ сложи Европа на гладна диета, след което „Газпром“ пусна все пак газ в тръбата, но на равнище 30 % от проектната мощност.

Паралелно бяха отменени за Русия някои санкции, които в действителност не са въвеждани. Можете например да прочетете, че от Русия са свалени санкции за износа на зърно и торове, но това просто не е така. „Нямаше проблем да се изнася нито зърното, нито торовете – казва запознат със ситуацията на пазара на корабоплаването бизнесмен, - просто банките не извършваха плащания. И всички руски износители имаха проблеми с наемането на кораби. На никого нищо не са забранявали, просто ги пращаха на майната им“.

Сега финансовото министерство на САЩ даде сигнал, че могат да се извършват плащания. Явно това ще бъде съпроводено и със снемането на санкциите от физически лица, които са бенефициенти на химически холдинги, иначе казано - от Мелниченко и Мазепин.

Една обаче отмяна ще бъде наистина важна: Западът се съгласи да възобнови доставките в Русия на резервни авиационни чести, и това след като Русия си присвои от западните собственици лизинговите „Боинги“ и „Айербъси“.

„От самото начало беше ясно, че в порива си на възмущение Западът въведе прекалено много вредни за него санкции – отбеляза един от моите събеседници, запознат отблизо с положението и пожелал да остане анонимен. – Той си нанесе вреда от 400-500 милиарда долара на година. Ако свали част от тези санкции, а вместо това изпрати излишните 50 милиарда долара за военна помощ на Украйна, това ще бъде много по-продуктивно“.

Най-много от цялата сделка със зърното спечели Ердоган, а след него едрите зърнотърговци, които през цялото това време купуваха зърното от украинските фермери за жълти стотинки, мотивирайки се с това, че едва ли ще има възможност да бъде изнесено. Но Украйна, ако имаме предвид общото положение, не изгуби. Сделката не вреди на нейната боеспособност.

Минусите при тази взаимна размяна са само два, но доста големи. Първият са украинските военни. Военните се характеризират изобщо със супербдителност (там, където цивилният вижда храст, военният подозира снайперист зад храста), а украинските военни, предадени от началството си през 2014 година, са склонни да виждат навсякъде измяна. „Върху мене летят снаряди, а те преговарят“ – заяви ми един от моите събеседници, при което снарядите летяха в буквалния смисъл на думата точно тогава, когато говореше. Starlink на фронта по време на бойни действия дава удивителна връзка – бомбардират бойците, а те в същото време четат новини на таблетите и се изумяват.

А вторият минус е бюрокрацията в ЕС и САЩ, която отначало въведе необмислени забрани, чиято отмяна сега Путин възприема като доказателство за това, че Западът (за разлика от Ердоган) се поддава на шантаж.

Особено ако се има предвид, че цялата тема за световния глад и изсмукана от пръсти. Не може заради 20 милиона тона зърно да настъпи глад в света, в който 10% от отглежданото зърно се използва за биогориво, в който забраняват ГМО (които повишават реколтата) и в който органичната (иначе казано – изкуствено скъпата) храна е около 200 милиарда долара в година.

В деня, когато започнаха преговорите за зърното, ракетите на Путин убиха деца във Виниця, а в отговор на товаро-разтоварителните пристанищни компании и на банките им беше дадено да разберат, че могат да наемат кораби и да извършват плащания.

За какъв дявол ви трябваше тогава да забранявате това?

Ето защо в този нов свят, който започна да създава с тази война Путин, бъдещето – ако Западът не се опомни – ще принадлежи на ердогановците и дзинпиновците. Не на крадливите неудачници, които за сметка на неуспешни войни ще се опитват да запълнят празнините в своето его, а на пълноценните хитри и коварни диктатори, съчетаващи много или малко успешна икономическа политика с ненаситна жажда за власт и геостратегия.