ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС

ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС

До тук разгледахме думите, които под някаква форма принадлежат на Исус (въпреки че са се променили по време на предаването им). Но в новозаветните евангелия има и думи, които Исус изобщо не е казвал: те били вложени в устата му от християните. Във всеки случай е важно да се разбере не само автентичността на едни думи, но и защо са влезли в християнската памет. Ще се ограничим с няколко примера.

Матей 22:1-14 съдържа известната притча за сватбеното пиршество. Един цар организирал сватбено тържество на сина си. Той изпратил своите слуги да повикат гостите, но гостите започнали да отказват. След това изпратил други слуги. Този път поканените не само отказали, но хванали слугите, изтезавали ги и ги убили. Така че „царят се разгневил, изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им.“ (Матей, 22:7). След това той отново изпратил слугите си и заповядал да поканят всеки, когото срещнат. Така че сватбената зала се напълнила с гости.

После следва един от най-неразбираемите епизоди в евангелията: като влиза в сватбената зала, царят вижда, че един гост не е облечен със сватбено облекло. Тогава той нарежда да вържат този човек и да го хвърлят във външната тъмница, където е „плач и скърцане на заби“. И защо? Защото „мнозина са призвани, а малко избрани“ (Матей, 22:14). Следователно дори поканените на угощението могат да пируват само тогава, когато са „избрани“ и облечени по съответния начин. Много странен завършек!

Но мене тук ме интересува основният смисъл на притчата. Той е доста разбираем. Царят в притчата символизира Царя на Царете (Бог), синът му – Исус, а призваните – еврейския народ. Слугите, измъчвани, оскърбявани и убивани, са пророците. Бог се гневи на безобразното отношение към неговите пратеници. Той изпраща войска, за да унищожи града на евреите, Ерусалим. След това на Божия пир са призовани други хора. Това са неевреите/езичниците. Те се отзовават на призива свише.

В притчата може да се види лесно поуката, която е актуална в по-късен християнски контекст, след смъртта на Исус. Мисията при евреите продължила няколко десетилетия. Нямала голям успех и в резултат от това Църквата започнала да се изпълва с езичници, хора, които не принадлежали на Израил. Реалиите в притчата съответстват особено добре на ситуацията след 70-та година, в която Йерусалим е разрушен от римляните. (Сравнете: „...изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им.“) Християните видели в катастрофата възмездие на Бог срещу евреите заради отхвърлянето на сина му. Иначе казано - за християните гибелта на Йерусалим не била само политически и военен кошмар. Тя била наказание свише за онези, които не почели Божия Син. Ето защо много учени смятат, че тази притча е създадена след масовото навлизане на езичници в Църквата и след Юдейската война през 66-70 година. Тя едва ли принадлежи на Исус (поне в сегашния си вид).

Същото може да се каже и за друг известен откъс (макар и по други причини): притчата за разумните и неразумните девици (Матей, 25:1-13). Десет девици излезли със светилници, за да посрещнат младоженеца, който трябвало да доведе булката след сватбата. Но младоженецът се забавил и девиците заспали. В полунощ се разнесъл вик, че младоженецът идва, и девиците се втурнали да го посрещнат. Междувременно пет от тях имали достатъчно масло за светилниците си, а пет (неразумните) нямали достатъчно. Светилниците на неразумните девици започнали да гаснат и те отишли да купят още масло. Докато ги няма, се появил младоженецът. Когато неразумните девици дошли, той не ги пуснал да прекрачат прага: казал, че не знае кои са. Притчата завършва с призива: „И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа“.

Учените отдавна са забелязали, че притчата съответства добре на ситуацията, възникнала в Църквата няколко десетилетия след смъртта на Исус. Под младоженеца тук, както и в предишната притча, се подразбира Исус. Той трябва да се върне на земята. Девиците са вярващите християни. Някои от тях правят това, което трябва да правят, за да приветстват Исус при второто му пришествие. Други са лекомислени и са заварени неподготвени.

Ключът за разбирането на притчата е забавянето на младоженеца. Веднага става ясно в каква ситуация са я разказвали: в ситуация, в която всяка минута са чакали завръщането на Исус, но то не се случвало. Исус се бавел. Притчата призовава християните да бъдат нащрек: в крайна сметка Исус може да се върне от небето във всеки „ден“ или „час“, като ги изненада. Отзвукът от християнския контекст е в този случай очевиден. Следователно е много съмнително, че Исус е разказвал наистина тази притча (поне в дадената ѝ форма). Създали са я ранните християнски разказвачи, предаващи учението на Исус.

Като трети пример за изкривена памет за учението на Исус ще вземем известния откъс от „Евангелието от Йоан“ за разговора на Исус с Никодим (Йоан, 3:1-15). Никодим е „един от водачите на евреите“. Той идва при Исус и го нарича учител, дошъл от Бога: защото никой не може да прави толкова велики чудеса, ако не е изпратен от Бога. Исус казва на Никодим: „Ако някой не се роди ανωθεν, не може да види Божието царство“ (Йоан, 3:3).

Оставих гръцката дума без превод, защото тук тя е ключова. В зависимост от контекста може да има два смисъла: „отново“ и „свише“. Ако вземем първия случай, на Никодим би трябвало да е казано „да се роди отново“, а ако вземем втория – „да се роди от Бога“ (за да види Божието царство).

Играта на думи не е случайна. Защото Никодим разбира Исус в смисъла „да се роди отново“ и се учудва: нали на никого не му е по силите да влезе в майчината утроба, за да се роди повторно! Но Исус обяснява, че не е имал предвид буквалното физическо раждане: става дума за рождение от небето, което е възможно благодарение на Божия дух, слизащ отгоре. Всеки, който е преживял небесното раждане, може да се възнесе на небесата и да получи вечен живот.

В новозаветните евангелия като че ли няма откъс, който да е по-сложен за читателите, които не знаят гръцки език. Защото логиката на разказа може да бъде проследена само на гръцки език: в английски език няма дума, която подобно на гръцката ανωθεν, да има двойното значение „отново“ и „свише“. Съответно преводачите на Йоан 3:3 трябва да избират кое от значенията да предпочетат. Което е от трън на глог, защото за разбирането на откъса е важна играта на думи: Никодим не разбира ανωθεν в този смисъл, в който го разбира Исус.

Но въпросът е в това, че ключовата дума трябва да има двойно значение. И веднага се вижда, че разговорът не е исторически (във всеки случай в описания си вид). Двойният смисъл не може да се представи не само на английски език, но и на арамейски. А нали в случая Исус, арамейскоезичен евреин, разговаря с еврейски учител от Ерусалим, където основен език е също арамейският. Естествено е да се очаква, че двамата ще разговарят на арамейски. Въпросната игра на думи обаче не е възможна на арамейски език. Арамейската дума, означаваща „свише“, не означава „отново“ (и обратното). А след като важният обрат на разговора на Исус с Никодим е свързан с двойното значение на гръцката дума, разговорът няма как да се е състоял (в този вид, в който е описан).

Между другото, той не е описан в нито един от другите раннохристиянски текстове. И е крайно малко вероятно, че Исус наистина е водил такъв разговор с Никодим (или с някаква друга личност). Пред нас е измислица на евангелиста или на много по-ранен гръцки разказвач, преминала постепенно от устната традиция на страниците на Евангелието. Това не е спомен за реални думи на Исус. Това е спомен за измислица, която е значела нещо важно за общината, осмисляща учението на Исус в нов контекст.

За неавтентичните думи на Исус може да се говори още много. В моите планове не влиза да предлагам изчерпателен и даже обширен списък. Приведох само няколко примера за илюстрация на тезата. Християнската памет приписва на Исус много неща, които едва ли е казал реално. И всяко от стотиците изказвания, които му приписват древните евангелия, трябва да се анализира внимателно: да се съпоставят версиите с оглед на несъответствията, да се разгледа правдоподобието и т. н. Едва тогава ще стане ясно какво стои пред нас – изкривена памет или учение, което идва непосредствено от Исус.

Защото не трябва да се съмняваме, че Исус е бил учител. И е достатъчно разбираемо какво е учил хората за бъдещото Божие царство. И е доста вероятно да е съветвал своите ученици да се готвят за Царството с покаяние и изпълняване на заповедите на Тората (както той ги обяснявал). Но с конкретиката всичко е по-сложно. Всяко учение трябва да се разглежда отделно: само така може да се разбере дали то е достоверно, или не е. Нещо повече, ако пред нас стои изкривена памет, винаги има смисъл да се изследва какво говори тя в контекста, в който се е появила. Иначе казано – винаги трябва да гледаме как на разказвачите са повлияли околните условия и какъв обрат са дали на спомените за Исус.

(Следва)