МИРАНДА И НЕГОВИЯТ ТРИКОЛЬОР

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Знамената на Венесуела, Колумбия и Еквадор са лесни за объркане: всички те се състоят от три ивици - жълта, синя и червена. Тази комбинация има свой автор.

Трикольорът от необичайни цветове бил издигнат за първи път през 1806 г. на бригантината „Леандър“. Корабът беше оборудван в Ню Йорк, на борда му се качили испански привърженици на независимостта на Венесуела и след това „Леандър“ се отправил към Хаити. Именно там било създадено знамето, превърнало се в символ на освобождението.

Водачът на бунтовниците Франсиско де Миранда, родом от Каракас, бил по това време на шестдесет години. Той се борел за независимостта на провинция Венесуела от младите си години. Франсиско де Миранда напуснал рано Южна Америка: на 21-годишна възраст заминал за Испания и постъпил на военна служба. Миранда воювал, но и успявал да учи. Учел чужди езици и събрал великолепна библиотека. В същото време поддържал връзки със съмишленици, които мечтаели за независимостта на испанските колонии.

Франсиско Миранда през 1792 година

Но животът на Миранда приличал формално повече на биография на класически авантюрист, докато благородните стремежи на първо време оставали настрани. Испания започнала война с Англия за американските територии в Луизиана и Флорида. Интересът към чуждите езици бил полезен за младия офицер: той говорел свободно английски и затова му било възложено да се занимава с разузнаването. Успехите му били извън съмнение: Миранда преговарял, ловял вражески шпиони, вербувал свои, постигал освобождаването на затворници. Но в същото време се забъркал в доста тъмна история, обещавайки на британския търговец Филип Олууд да гарантира неприкосновеността на корабите му. Офицерът бил обвинен в шпионаж и рушветчийство.

Известно време Миранда не бил безпокоен, за което трябвало да благодари на главния си покровител, генерал Кахигал, командир на испанските сили в кампанията. Генералът отбивал всички атаки срещу своя офицер, докато самият той не бил заплашен от арест. И тогава Миранда трябвало да избяга. Най-близки и удобни били младите Съединени щати. Там Миранда се запознал с бащите основатели и видял как се изгражда новата държава. След което се върнал в Европа.

Миранда продължил да трупа опит. Сега целта била ясна - освобождаване на колониите. В Прусия той наблюдавал подготовката на армията на Фридрих Велики, а в Англия и Русия завързал ценни дипломатически връзки. През 1791 г. Франсиско де Миранда се върнал на военна служба - но вече в революционна Франция. Животът му се развивал все по-стремително: той се биел под командването на храбрия генерал Дюмурие, участвал в битката при Валми, но след това, също като Дюмурие, бил заподозрян в предателство и по чудо избегнал гилотината. През 1798 г. френската част на епопеята завършила и Миранда започнал подготовка за връщането си на родния континент.

Знамената на Венесуела, Колумбия и Еквадор

Експедицията под жълто-синьо-червеното знаме можела да бъде успешна, но Бонапарт нападнал Испания. Испания станала съюзник на Англия и привържениците на независимостта трябвало да изчакат до 1810 г. И през 1811 г., след подписването на Декларацията за независимостта, официално било издигнато "знамето на Миранда" - същият трикольор, но с алегория на Америка в ъгъла близо до дръжката. Миранда обяснявал тези цветове така: жълтото е Америка, червеното е Испания, а синьото е Атлантическият океан, който ги разделя.

Триумфът на Миранда не продължил дълго: той изгубил освободителната война, Симон Боливар го обявил за предател и испанците отвели генерала в Кадис, където умрял в затвора.

Но знамето останало: през 1819 г. независимата република Колумбия възприела също трите цвята, а през 1830 г. - Еквадор.