Село Пиперково е малко китно селце, сгушено между три баира. То е мило и свидно за всеки роден и живял тук. За сегашното местоположение на село Пиперково има информация, че е образувано около 1570 г. от бягащи от чумата жители на старото село Кючук кьой. Те съжителствали с местното турско население около чифлика на Биберли бей.
В годините на Възраждането, когато вече българинът търси просвещение и иска свободно да изповядва своята вяра – опазена в мрачните години на робството, през 1840-1846 г. в Пиперково е построено килийно училище. Което показва, че хората в селото са били умни и ученолюбиви. Килийното училище се намирало в двора, където по-късно, през 1873 г., е построена църквата „Свети архангел Михаил“. Духовност и просвета били сплотени заедно.
Тук е било някогашното килийно училище. Сега това е западният двор на църквата, потънал в зеленина.
Строежът на църквата започнал няколко години, след като е построен мостът над р. Янтра край град Бяла от Кольо Фичето. Предполага се, че строители и майстори, които са работили на моста над река Янтра, са строили и църквите в околните села, включително и в село Пиперково. За строежа на пиперковската църква е използван дялан камък, а стените са дебели. От издълбан в стената надпис се вижда, че църквата е завършена на 10 юни 1873 г.
Надписът, който удостоверява завършения строеж на църквата
Жителите на селото вече имали свой дом Господен, където да намират утеха. Камбаната, която и сега възвестява добро и лошо, е отлята през 1894 г. Жителите сами, чрез дарения и помощ, я отливат в църковния двор, в изкопана яма. Бакърът е събран от населението. Църквата е наречена на един от седемте първенстващи ангели, именуващи се още архангели, които стоят край Бога и всеки има своя мисия. Архангел Михаил е „пазител на душите“ и борец против злото. Затова е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола. Той е и тук, в нашия храм, пазител на душите ни.
Кой е бил първият свещеник, служил в пиперковската църква, няма информация.
През 1900 година служи свещеник Я. Димитров.
През 1901 г . - свещеник Никола Иванов.
През 1902 г. - свещеник Недялко Димитров.
През 1909 г. - свещеник Пантелей Попов.
След 1913 година до смъртта си – свещеник Никола Петров, бежанец от Македония след Втората балканска война.
После поема служението в храма неговият син отец Павел Николов. Той завършва духовната семинария в София и служи в църквата до 1981 г., когато приключва земният му път. Свещеник Серафим от село Джулюница поема църквата след 1981 г. Той прави и новата камбанария. След него за кратко служи свещеник Данаил, а сега служител в църквата е отец Евгени Ганев.
Отец Евгени
През 2013 г. е направен ремонт на църквата със средства от дарения. Преди две години е ремонтиран и подът, с което църквата има вече завършен вид. Макар и малко останали, хората от село Пиперково продължават да посещават своя духовен храм!..
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.