ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА
ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
ДЖЕЙН ОСТИН: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9
„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
ДЖЕЙН ОСТИН (1775-1817)
“МЕНСФИЙЛД ПАРК“ (1814 г.)
(Продължение)
***
На сър Томас по време на неговите „величествени размишления“ му хрумва, че за Фани не е лошо да погостува няколко месеца на родителите си в Портсмут. Вече е февруари 1809 година. Фани не е виждала родителите си почти девет години. Сметката на сър Томас е тънка: „Той, разбира се, искаше Фани да замине с охота, но също така искрено се надяваше престоят у дома да ѝ се стори досаден до болка още преди да е дошъл краят на гостуването, и краткото време, през което щеше да бъде лишена от елегантността и разкоша на Менсфийлд парк, да я отрезви и да я накара да оцени по достойнство също така великолепния и вече постоянен дом, който ѝ се предлагаше“. Тоест Евърингам, норфолкското имение на Крофърд. Нататък следва забавен откъс за това това как мисис Норис е осенена от мисълта, че каретата на сър Томас и пътните разходи, свързани с нея, могат да бъдат използвани в неин интерес, тъй като тя, мисис Норис, не се е виждала с любимата си сестра Прайс от двадесет години. Но после, за неописуема радост на Уилям и Фани, тя се сеща, че „сега в Менсфийлд парк няма да минат никак без нея“, с което въпросът приключва. „В действителност тя навреме съобрази, че макар пътуването до Портсмут да ѝ излиза безплатно, все пак на връщане, ще не ще, трябва да бръкне в собствения си джоб. Така че горката ѝ скъпа сестричка мисис Прайс трябваше да понесе разочарованието, че тази прекрасна възможност е пропусната. Явно им предстояха още двадесет години раздяла“.
Не много убедителен е откъсът, посветен на Едмънд: „Заминаването на Фани, това нейно пътуване до Портсмут, се отрази и на плановете на Едмънд. Той също трябваше като леля си Норис да се пожертва в името на Менсфийлд парк. Намерението му беше горе-долу по това време да замине за Лондон, но той не можеше да остави майка си и баща си точно тогава, когато всички, от които зависеше тяхното спокойствие, ги напускаха. И с усилие, което беше мъчително за него, макар и да не го показваше явно, той отложи със седмица-две пътуването, което очакваше с трепетната надежда, че ще намери завинаги щастието си“. Поради композиционни съображения ухажването на Едмънд към мис Крофърд отново е възпрепятствано.
След като с горката Фани вече са говорили за Хенри Крофърд сър Томас, след това Едмънд, после Мери Крофърд, сега, по време на пътуването на Фани с брат ѝ до Портсмут, Джейн Остин изобщо не споменава тази тема. Те напускат Мансфийлд парк в понеделник, 6 февруари 1809 година, и на следващия ден пристигат в Портсмут, голямо морско пристанище в южната част на Англия. Фани ще се върне в Мансфийлд парк не след два месеца, както е планирано, а след три - в четвъртък, 4 май 1809 година, денят, в който навършва деветнадесет години. Веднага след пристигането си в Портсмут Уилям получава заповед да се яви на кораба, а Фани остава сама със своето семейство. „Ако сър Томас можеше да надникне в душата на племенницата си и да прочете мислите ѝ, когато тя пишеше първото си писмо до леля си, щеше да сметне, че няма причини за отчаяние. <...> Уилям замина и домът, в който я беше оставил — Фани не можеше да си затвори очите пред този факт — се оказа пълна противоположност на това, за което беше мечтала. Той беше живият пример за шум, безпорядък и неподобаващо поведение. Никой не си знаеше мястото, нищо не се вършеше както трябва. Тя не беше в състояние да уважава родителите си така, както се беше надявала. Фани и по-рано не очакваше кой знае какво от баща си, но той беше още по-небрежен към семейството си, навиците му бяха още по-лоши, а маниерите — по-груби, отколкото можеше да предположи. <...> Той ругаеше и пиеше, беше мръсен, груб и недодялан. <...> Той и сега почти не я забелязваше, ако не се смятат моментите, в които пускаше по неин адрес някоя от грубите си шеги.
Майка ѝ я разочарова далеч по-силно. Тук тя разчиташе на нещо по-добро, но не намери почти нищо. <...> Мисис Прайс не беше лоша жена, но вместо привързаността и доверието към дъщеря й да растат с всеки изминат ден, вместо да я цени все повече и повече, тя продължи да проявява към нея същата доброта, както в деня на пристигането й, и това беше всичко. Майчинският й инстинкт бързо беше задоволен, а друг източник на привързаност не се намери. Сърцето и денят й вече бяха запълнени до краен предел, така че за Фани не стигаше нито времето, нито майчината нежност. <...> Денят ѝ минаваше в своего рода мудна суетня — тя вечно имаше много работа, която не успяваше да свърши, вечно закъсняваше и се оплакваше, но не правеше никакъв опит да промени нещо. Искаше да бъде пестелива, но ѝ липсваха изобретателност и чувство за ред, беше недоволна от прислужниците си, а не умееше да ги постави на мястото им и да спечели тяхното уважение, било като им помага, било като проявява повече строгост към тях, или правейки опит да им угоди“.
Фани има главоболие от шума и задухата, от мръсотията и лошата храна, от нечистоплътната прислужница и от постоянните майчини оплаквания. „За една такава деликатна и нервна натура, каквато беше Фани, да живее в непрестанен шум и врява беше мъчение... <...> Тук всички бяха шумни и гръмогласни, като се изключи може би майка ѝ, чийто глас звучеше също така монотонно, както този на лейди Бъртрам, но нейната вялост беше преминала в раздразнително мърморене. От каквото и да имаха нужда, всички тук крещяха, за да го получат. Прислужниците също се оправдаваха, крещейки откъм кухнята. Вратите вечно се блъскаха, по стълбите се тичаше от сутрин до вечер, всичко се вършеше с гръм и трясък, никой не можеше да седи спокойно на мястото си и да накара другите да го чуят“. Само единадесетгодишната сестра Сюзън дава, според Фани, някаква надежда и Фани се заема да я научи на добри обноски и да я склони да чете книги. Сюзън схваща всичко в движение и е пропита с любов към по-голямата си сестра.
Отиването на Фани в Портсмут нарушава единството на действието в романа, който, с изключение на неизбежната и съвсем естествена размяна на писма между Фани и Мери Крофърд, все още не е помрачен от порока на английските и френските романи от XVIII век – предаването на информация чрез кореспонденция. Но сега сме изправени пред нов обрат в композицията на романа: по-нататък действието се движи с помощта на писма, героите си разменят новини. Мери Крофърд от Лондон дискретно намеква на Фани, че изражението на Мери Рашуърт се е променило при споменаване на името ѝ. Йейтс все още ухажва Джулия. На 28 февруари семейство Крофърд ще бъде на прием при семейство Рашуърт. А Едмънд, отбелязва Мери, „не бърза“: може би го задържат на село енорийските дела. „Сигурно някоя стара грешница в Торнтън Лейси има нужда да бъде вкарана в правия път, никак не ми се иска да допусна, че ме пренебрегва заради някоя по-млада“.
Неочаквано в Портсмут се появява Хенри Крауфорд, за да предприеме последна атака към сърцето на Фани. За нейно голямо облекчение домакините придобиват при неговата поява по-представителен вид и се отнасят с госта достатъчно учтиво. В Хенри тя също забелязва промяна към по-добро. Сега той се грижи за имението си. „Беше се представил на няколко наематели, с които не се беше срещал по-рано, и се беше заел с разглеждането на някои фермерски къщи, за чието съществуване не беше подозирал до този момент, въпреки че се намираха на негова земя. С всичко това той целеше да направи добро впечатление на Фани, в което успя напълно. За нея беше много приятно да чуе от него толкова уместни изказвания — този път той се беше държал именно така, както трябва. Приятел на бедните и потиснатите! Нищо не би могло да й бъде по-драго, и тя вече беше на път да го погледне с одобрение, когато той отново я стресна и я накара да се затвори в себе си, добавяйки съвсем недвусмислено, че се надява скоро да има помощник, приятел и наставник във всичко, което се отнасяше до благотворителността и полезността на Евърингам, някой, благодарение на когото Евърингам и всичко, свързано с него, ще му станат още по-скъпи.
Фани се извърна с мисълта, че би предпочела да не чува подобни думи. Тя беше склонна да допусне, че добрите му качества са повече, отколкото е предполагала. Може би в края на краищата той нямаше да се окаже толкова лош. <...> Тя сметна, че той забележимо се е променил към по-добро, откакто се видяха за последен път — беше много по-мил, отзивчив и внимателен към чувствата на другите, отколкото в Менсфийлд. Никога досега тя не го беше намирала толкова приятен, или по-точно, толкова близко до възможността да ѝ бъде приятен. В държанието му с баща ѝ нямаше нищо обидно, а във вниманието му към Сюзан имаше нещо особено мило и деликатно. Не, той определено се беше променил. Искаше ѝ се и следващият ден да е отминал, или той да е пристигнал само за един ден, но пък нещата далеч не бяха толкова лоши, колкото се беше опасявала, а и толкова беше хубаво да си поговори отново за Менсфийлд!“ Крофърд е загрижен много за здравето на Фани и я моли да уведоми сестра му, ако има някакво влошаване, за да могат да я върнат обратно в Мансфийлд. Тук, както и на няколко други места в романа, е дадено да се разбере, че ако Едмънд се ожени за Мери, а Хенри продължава да се държи по същия образцов начин, в края на краищата Фани ще се омъжи за него.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.