ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: 1

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙН ОСТИН (1775-1817)

“МЕНСФИЙЛД ПАРК“ (1814 г.)

(Продължение)

***

”Преди тридесет години...“ - започва романът. Мис Остин го пише между 1811 и 1814 година, затова преди тридесет години в началото на романа означава 1781 година. И така, приблизително през 1781 година „мис Мария Уорд от Хантингдън, която притежаваше само седем хиляди фунта, имаше щастието да плени сър Томас Бъртрам от Менсфийлд парк в графство Нортхемптън...“. Тук е предаден много тънко филистерския възторг поради този важен повод („имаше щастието да плени“), което дава верен тон на следващите страници, където паричните съображения мило и простодушна печелят първенство пред сърдечните и религиозните дела. Всяко изречение на тези встъпителни страници е ясно и точно.

Но да видим най-напред времето и мястото. Да се върнем отново на изречението, с което започва книгата. И така, „преди тридесет години...“ Джейн Остин пише по това време, когато главните персонажи на романа – в младежка възраст – са изиграли вече своите роли и са се потопили в небитието на успешния брак или в безнадеждното безбрачие. Основното действие на романа се развива през 1809 година. Балът в Менсфийлд парк е в четвъртък на 22 декември и, като прегледаме старите календари, лесно ще се убедим, че 22 декември е в четвъртък през 1808 година. Младата героиня на книгата Фани Прайс е тогава на осемнадесет години. В Менсфийлд парк тя идва през 1800 година, когато е на десет години. На трона по това време е крал Джордж III, много странна личност. Той царства от 1760 до 1820 година, значителен срок и към края му нещастният крал се намирал в състояние на почти безпаметно умопомрачение и вместо него управлявал регент, поредният Джордж. Във Франция 1808 година била връх в кариерата на Наполеон; Великобритания води с него война; в Америка Джеферсън току-що е прокарал в конгреса „Акта за ембаргото“ – закон, забраняващ на корабите на Съединените щати да влизат в пристанища, намиращи се под блокадата на англичаните и французите. Но в укритието на Менсфийлд парк ветровете на историята не се усещат почти никак, ако не се усеща слабият пасат, така наречения „търговски вятър“там, където става въпрос за делата на сър Томас на Малките Антилски острови.

Така разгледахме времето на действието. А какво да кажем за мястото на действието? Мевсфийлд парк, имението на Бертрамови, е измислено място в Нортхемптън (реално графство) в самия център на Англия.

„Преди тридесетина години мис Мария Уорд от Хантингдън.... имаше щастието...“ - все още сме на първото изречение. В дома на Уордови има три сестри и по обичая на онова време най-голямата от тях се нарича кратко и официално – мис Уорд, другите две ги наричат, като поставят пред фамилията и името. Мария Уорд, най-малката и, би трябвало да предполагаме, най-красивата, е особено вяла, апатична и уморено нежна жена, която, след като през 1781 година става жена на баронета сър Томас Бертрам, се нарича лейди Бертрам. Тя има четири деца: две момичета и две момчета и заедно с тях възпитава тяхната братовчедка Фани Прайс. Майка ѝ, незабележимата мис Франсис Уорд, също именувана в семейството Фани, се омъжила напук през 1781 година за беден пияница лейтенант и му родила деца, от които Фани, героинята на романа, е второто дете. И накрая, най-голямата сестра, мис Уорд, най-некрасивата от всички, се омъжила през същата 1781 година за страдащ от подагра свещеник, от когото нямала деца. Тя – мисис Норис, е най-забавен, комичен персонаж.

Като сме си изяснили това, да видим как Джейн Остин описва своите герои, защото красотата на произведението на изкуството се възприема истински, само когато е разбираемо неговото устройство, когато можеш да разглобиш неговия механизъм. В началото на романа Джейн Остин използва четири начина за характеризиране на действащите лица. Преди всичко е прякото описание с драгоценните частици от проблясващия хумор на авторката. Много от това, което знаем за мисис Норис, е предоставено по този начин, а не много умните и глупави персонажи се изчерпват напълно с това. Ето, обсъжда се пътуване до Содъртън, имението на Рашуърт: “Разбира се, стана дума за предстоящото пътуване до Содъртън. Едва ли беше възможно да се говори за нещо друго, тъй като мисис Норис беше в приповдигнато настроение по тази причина, а мисис Рашуърт, добронамерена, любезна, скучно приказлива и надута дама, за която от значение бяха само нещата, засягащи нея и сина ѝ, още не се беше отказала да убеждава лейди Бъртрам да се присъедини към компанията. Лейди Бъртрам през цялото време отклоняваше поканата, но спокойният тон на отказа ѝ не позволяваше на мисис Рашуърт да проумее, че тя наистина няма желание да тръгне, докато по-многословната и гръмогласна мисис Норис не й даде да разбере истинското положение на нещата“.

Друг начин за характеризиране е чрез пряката реч. Читателят сам определя характера на говорещия и при това не само по това, което се говори, но и по особеностите на речта на говорещия, по неговия маниер. Нагледен пример са разсъжденията на сър Томас: „...аз съм далеч от мисълта да поставям някакви въображаеми пречки пред плана, който така подхожда на положението на всеки от родствениците“. Това негово изказване е за предложението да бъде поканена в Менсфийлд парк за възпитание племенницата Фани. Той се изразява тежко и сложно, имайки предвид да каже само това, че няма да търси възражения, тъй като идването на племенницата се приема напълно от всички роднини. Малко по-долу почтеният джентълмен продължава своите тежки речи: „...да окажем на мисис Прайс услуга, която да ни прави чест, би трябвало да осигурим детето сега или да приемем за свое задължение да го осигурим по-късно, ако възникне такава необходимост, по начин, подобаващ на една дама - в случай, че възможността, на която така уверено залагате, не се осъществи“. За нас тук не е съществено какво именно се опитва да изрази – интересува ни как се изразява и аз посочвам този пример, за да посоча колко изкусно Джейн Остин характеризира персонажа чрез неговата реч. Това е тежък, бавен човек, бавно мислещ в амплоато на благороден баща.

Третият метод, използван от Джейн Остин за характеристика на персонажите е косвената реч. Иначе казано, в разказа има препратки към техни думи и частично се цитират, като се описва как и при какви обстоятелства са произнесени съответните думи. Нагледен пример е разказът за това как мисис Норис се изказва неодобрително за новия свещеник доктор Грант, дошъл да смени нейния починал съпруг. Доктор Грант обича много да си похапва и мисис Грант, „вместо да намери начин да му угоди при по-малко разходи, плащаше на готвачката си почти толкова щедро, колкото и обитателите на Менсфийлд парк“ – преразказва мис Остин. „Мисис Норис не можеше да говори спокойно за подобни пропуски, както и за количеството масло и яйца, които се изразходваха ежедневно в дома на свещеника“. По-нататък следва косвена реч: „Та кой обичаше повече от нея изобилието и гостоприемството! (Това в устата на мисис Норис е вече иронична характеристика, защото мисис Норис обича изобилието и гостоприемството изключително за чужда сметка – бел. Вл. Набоков). Никой не мразеше така скъперничеството и тя можеше смело да заяви, че по нейно време пасторският дом не беше лишен от каквито и да било удобства и никога в нищо не бе заслужил упрек, но начинът, по който се водеше домакинството сега, за нея беше непонятен. Такава важна дама в един селски пасторски дом — това беше нелепо! Килерът на мисис Норис, по нейно мнение, беше достатъчно добър, за да бъде посетен от мисис Грант. При всичките си усилия, единствените сведения, които успя да получи за съпругата на свещеника, показваха, че никога не е имала повече от пет хиляди фунта”.

Четвъртият метод е подражание на речта на описвания персонаж, но към него Остин прибягва рядко, само когато придава някакъв разговор, например когато Едмънд преразказва думите на Фани как ласкаво се е изказвала за нея мис Крофърд.

(Следва)