КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 505

Любен Каравелов за предателството

Български известия

Плевен, 2 август

Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на този поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тези пари и тези неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джеляти. Няколко честни българи съветвали Васил да не ходи при поп Кръстя, но той не ги послушал, защото поп Кръстьо е бил председател на един от частните комитети. Когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, то бил хванат от заптиета. На поп Кръстя дали едно „аферим“, едно горчиво кафе, сто лири и един хат и му обещали да не го преследват за старите му грехове. У поп Кръстя има около 100 лири Василеви пари. Сега засега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя. Всеки българин го нарича Юда и го презира. Презират го даже и турците. „Ако тоя поп да би бил човек, то не би издавал своите братя", говорят турците. Този предател беше дошъл преди малко време в града ни, но нашите граждани го приеха така, както не са приемали и най-гнусните гадове. Братът на поп Кръстя беше нападнат между селата Метрополия и Тръстеник от десетина души черкези. Той се даврандисал, ранил трима и мислел да побегне, но множеството му надвило и го насекло на парчета. Черкезите са му взели около 10 хиляди гроша. Поп Кръстьо беше дошъл в града ни като даваджия. Преди да убият поп Кръстьовия брат, същите черкези бяха обрали пощата, която отивала от Плевен във Видин. Пощата нямала пари. Разбойниците взели от куриера един сахат и около 2 хиляди гроша, а от брата на поп Кръстя - една дреха и един револвер. Когато уловиха черкезите, тези неща се намериха у тях. Най-напред правителството говореше, че братът на поп Кръстя е убит от Комитета, и беше захванало да върлува отново, но когато неговите неща се намериха в онези същите разбойници, които бяха обрали пощата и които познаваше куриерът, то се умири и напусна своите преследвания. Разбира се, че черкезите имат пълно право да правят всевъзможни насилия. Правителството не ги преследва. Една черкезка чета се разхожда между Никополската и Плевенската каза, но местните власти делят с нея заграбеното, следователно разбойниците действат съвсем независимо. Когато се мислеше, че разбойниците са българи, които носят название „комити", то местните власти бяха повдигнали всички селяни да ги гонят, а когато се откри, че тези чети са черкезки, то каймакамите захванаха отново да пушат наргилетата си и да дремят от пиянство. Когато из гореказаната чета бяха наранени двамина от поп Кръстьовия брат, то четата си отмъстила на две българчета овчарчета. Тези деца бяха заклани близо до Плевен. Да ви разкажа и едно твърде чудно нещо. Няколко турчина се сбили помежду си и двама се наранили тежко. Правителството хвана ранените, но те не пожелаха да кажат кой ги е наранил. Помислете си сега какви са турците и какви сме ние! Турците защитават даже и своите убийци, а ние се издаваме като бабички.

в-к „Независимост“ № 47, стр. 375, III г. 1873 г.