ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН (1775-1817)

“МЕНСФИЙЛД ПАРК“ (1814 г.)

„Менсфийлд парк“ е написан в Чотън, графство Хемпшир. Започнат е през февруари 1911 година и завършен през юни-юли 1813 година. Иначе казано, за създаването на романа от сто и шестдесет хиляди думи, състоящ се от четиридесет и осем глави, на Джейн Остин ѝ трябвало приблизително двадесет и осем месеца. Публикуван е през 1814 година (тогава излиза „Уейвърли“ на Уолтър Скот и „Корсар“ на Байрон) в три тома. Трите части са традиционни за онова време и в дадения случай отразяват структурата на книгата – това е комедия на нрави и уловки, на усмивки и сълзи в три действия, които са разделени съответно на осемнадесет, тринадесет и седемнадесет глави.

Аз съм против това да се разделят формата и съдържанието и да се смесва общата фабула със сюжетните линии. Единственото, което трябва да отбележа, докато не сме се задълбочили в проучването на книгата и не сме се потопили изцяло в нея (а не да тичаме по камъните и едва да си намокрим подметките), е това, че от външна страна нейното действие е основано на сложна игра на чувства, свързващи две земеделски семейства. Едното от тях включва сър Томас Бертрам, съпругата му и техните пораснали румени деца – Том, Едмънд, Мария и Джулия, а също така кротката племенница Фани Прайс, любимката на авторката, персонаж, през чието възприятие се процеждат събитията. Фани е приемно дете, бедна родственица под грижите на своя чичо (обърнете внимание, че моминското име на майка ѝ е Уорд /Ward (англ.) - „попечителство“, „опека“, а също така „подопечно лице“/). Това е задължителна фигура в много романи от XVIII и XIX век. Има няколко причини, поради които подобно строителство е толкова привлекателно за романистите. Първо, самотното, в чуждо семейство, сираче предизвиква непрекъснато състрадание. Второ, могат да започнат романтични отношения със сина и наследника, от което ще възникнат неизбежни колизии. Трето, двойнствената роля на странична наблюдателка и едновременно с това на участничка във всекидневния бит на семейството прави героинята удобна за решаване на задачите на автора. Образът на кротката възпитаничка намираме не само у писателките, но също така у Дикенс, Достоевский, Толстой и много други. Прототип на тези тихи госпожици, чиято срамежлива красота предстои в края на краищата да просияе ослепително през покривалото на скромността и смирението, когато логиката на добродетелта възтържествува над случайностите на живота – техен прототип е, разбира се, Пепеляшка. Беззащитна, самотна, зависима, незабележима, забравена от всички и в крайна сметка се жени за главния герой.

„Менсфийлд парк“ е вълшебна приказка, но по същество всички романи са приказки. Стилът и материалът на Джейн Остин на пръв поглед изглеждат остарели, изтъркани и нереалистични. Но това е заблуждение, на което са подложени лошите читатели. Добрият читател знае, че да търсиш в една книга реален живот, живи хора и прочее, е безсмислено занимание. В книгата правдивото изображение на човека, на явленията или на обстоятелствата, се отнася изключително за света, който е създаден на нейните страници. Самобитният автор създава винаги самобитен свят и ако един персонаж или едно събитие се вписват в структурата на тази свят, ние се радваме на среща с художествената истина, колкото персонажът или явлението да противоречат на това, което рецензентите, жалки писачи, наричат реален живот. За талантливия автор такова нещо като реален живот не съществува – той го твори сам и го оживява. Да усетим прелестта на „Менсфийлд парк“ можем само като приемем неговите закони, неговите условности и упоителната игра на измислицата. В реалността никакъв Менсфийлд парк не е имало и неговите обитатели никога не са съществували.

Романът на мис Остин не е такъв ярък шедьовър като някои други произведения то този вид. „Мадам Бовари“ или например „Анна Каренина“ са като управляеми взривове. Противно на тях, „Менсфийлд парк“ е дамско ръкоделие и детинска забава. Но ръкоделието в работната кошница е прелестно, а детето излъчва поразителна гениалност.

(Следва)