ВИКТОР СУВОРОВ / ИДОЛЪТ НА ХЪЛМА / ПРИКАЗКА ЗА НЕСЪЩЕСТВУВАЩАТА ВОЙНА / ГЛАВА NN / ДВОЙНА РЕАЛНОСТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

„Няма нищо по-измамно от очевидния факт“ (Артър Конан Дойл)

1.

Признавам си: родил съм се глупав.

Глупостта ми е бездънна и безпределна. Тя се пробуди и се прояви още в предучилищните времена. На моите връстници в онези далечни години всичко им беше ясно за войната и само аз не зацепвах, не можех да разбера най-обикновени неща.

До известен момент на мене също ми беше ясно всичко:

- отначало имало Първа световна война,

- след нея – Втора световна,

- а освен това Велика отечествена.

Не вниквах в детайлите. Понятие си нямах кога е започнала и как е завършила Първата световна война.

И за Втората световна имах смътна представа.

А за Великата отечествена знаех повече.

Знаех кои са се били в тази война: нашите и немците.

Знаех кой е стоял начело. У нас – другарят Сталин. У враговете – Хитлер.

Знаех, че Великата отечествена е започнала през 1941 година.

Но не само аз бях толкова умен, всички мои приятели знаеха това.

И как да не знаем?

Любимият ни филм – „Смели хора“. Филм за това как нашият мирен народ строи щастлив живот и не се кани да напада никого.

И изведнъж на екрана огромни цифри „1941“.

И музика – кошмарна и страшна. Веднага самолети с кръстове бучат в сивото небе и на нашата мирна земя нахлуват вражески пълчища.

2.

Ние, децата, родени след войната, виждахме пред себе си безбрежния океан и гранични катери край бреговете, а по земята – танкове, противотанкови и зенитни оръдия, артилерийски влекачи и бронирани коли.

Ние слушахме разговорите на възрастните за войната в Корея, която гърмеше някъде съвсем наблизо, за бойното дежурство на зенитните батареи край граничния мост на река Туманган, за неотдавна отминалата Велика отечествена война.

Разбира се, играехме само на война и разговорите ни бяха около военни теми.

Лично аз по това време си представях Първата световна война в края на ХIХ век, нещо подобно на това, което имаше във филма „Гаврош“: боеве по барикадите на някакъв град, защитниците свършват патроните и тогава едно окъсано момче се спуска на неутралната зона и гребе патрони от чантите на убитите врагове.

Но живите врагове убиват момчето.

Втората световна, според моите разбирания, беше в началото на ХХ век: полетата са прекопани на окопи и траншеи, изровени са от снарядни ями, гъсти маси пехотинци се хвърлят срещу бодливата тел, срещу картечния огън и загиват без всякакъв смисъл.

А след това е Великата отечествена война:

Рано утром на рассвете, Когда мирно спали дети, Гитлер дал войскам приказ И послал солдат немецких Против всех людей советских. Это значит - против нас.

..

Рано сутринта на разсъмване, когато мирно спяха децата, Хитлер заповяда на войските си и изпрати немските войници срещу всичките съветски хора. Това значи - срещу нас.

Това стихотворение знаех и на четири години, и на пет.

А на шест години внезапно се натъкнах на нещо необяснимо и неразбираемо.

3.

Книги за войната у нас в къщи винаги имаше много. Най-вече ценях книгите за танкове. Особено за най-първите, огромни и страшни.

Любимата ми книга се казваше точно така – „Танк“.

Година на издаването 1947-ма. Ръководител на авторския колектив – генерал-полковник от танковите войски Б. М. Коробков.

За годината на издаването и за авторския колектив зная сега, а в онези славни времена не вниквах в подробностите. Не четях книгата, най-вече разглеждах картинките. Четях основно това, което е написано под тях. А малки откъси от текста четях само в особени случаи, защото в допълнение към всичките си несъвършенства бях още и ленив.

И ето че веднъж в тази любима книга се натъкнах на потресаваща за мене новина: танковете са се появили на бойното поле по време на Първата световна война... през септември 1916 година.

От това изречение всичко в главата ми се оплете и се превъртя.

Ако танковете са излезли по бойните полета през 1916 г. по време на Първата световна война...

А Великата отечествена е започнала през 1941 година...

Кога тогава е била Втората световна война?

Като че ли между 1916 и 1941 година не ставало нищо толкова грандиозно, че може да се нарече Втора световна война.

Реших да разнищя този въпрос самостоятелно, но така и не разбрах нищо. Затова то изнесох на двора за всеобщо обсъждане.

Спорихме дълго.

По-големите деца изказаха глупавата мисъл, че Втората световна и Великата отечествена са едно и също нещо.

Да се съгласиш с такава глупост беше невъзможно: кой нормален човек ще нарича една война с две различни имена?

Но именно така стояха нещата в нашата велика страна: една война имаше едновременно две напълно официални названия.

Затова много години по-късно, за да не попадна в числото на белите врани, ми се наложи някак си да се съглася с тази ерес.

За пред хората.

Но не се примирих.

4.

И така, ето скоро вече ще стане цял век, откакто стотици милиони хора използват известни на всички сведения, разбираеми като че ли за всички, приети от всички, но обаче несъвместими и неотговарящи на здравия смисъл.

В нашите глави упорито и настойчиво ни набиват дивашката мисъл, че от 22 юни 1941 година до 8 май 1945 година Съветският съюз и неговата доблестна Червена армия са воювали едновременно в две войни:

- във Втората световна – срещу Германия и нейните съюзници;

- във Великата отечествена – срещу Германия и нейните съюзници.

При това двете войни протичали едновременно.

Нещо повече – двете войни протичали не само едновременно, но и на едни и същи територии.

В двете войни Червената армия през едни и същи часове, дни, седмици, месеци и години оставяла на противника или завземала отново едни и същи райони и граници, едни и същи градове и села.

Двете войни се водели от едни и същи милионни войнишки маси, от едни и същи полкове, бригади, дивизии, корпуси, армии и флотилии, от едни и същи самолети, кораби, танкове, оръдия, минохвъргачки и картечници.

Двете войни се командвали от едни и същи маршали, генерали и адмирали, по едни и същи планове и замисли, по едни и същи полета, едни и същи гори, лесове, блата и оврази, в едни и същи окопи и траншеи, под едни и същи знамена.

Отбраната на Москва от войските на Червената армия през есента на 1941 година е за германските, американските, британските и всякакви други източници едно от ключовите събития през Втората световна война.

А у нас, от времето на другаря Сталин, Червената армия е защитавала Москва едновременно и във Втората световна, и във Великата отечествена.

Отбраната на Сталинград е за целия свят един от преломните моменти по време на Втората световна война.

А у нас, по заповед на другаря Сталин, отбраната на Сталинград е станала преломен момент и по време на Втората световна, и по време на Великата отечествена.

Само у нас, само в съзнанието на стотици милиони наши граждани, но никъде на друго място, неизброимото множество малки боеве и грандиозни сражения, настъпления и отстъпления, обхвати и обходи, контраатаки, пробиви и обкръжения са ставали едновременно в две реалности.

Вдигнал, да речем, някой взводен командир своите двадесет бойци в атака на нож. Както и да го въртиш, незначителен дребен сблъсък.

Но! Случил се, подобно на милиони като него, едновременно по време на две войни: и във Втората световна, и във Великата отечествена.

Ударил мерачът на 100-мм оръдие БС-3 с бронебоен трасиращ снаряд УБР-412 вражески танк. Един снаряд поразява един танк на противника.

Но в две войни.

След много години погребват безкрак инвалид. Загубил е двата си крака по време на две войни.

Въпрос: защо са изпратили човек с един крак на втора война?

Отговорът е прост: той, млад и здрав, не е изпратен последователно на две войни, а е изпратен едновременно на две войни – на Втората световна и на Великата отечествена.

Там му били откъснати двата крака.

В един и същи ден, в един и същи час.

5.

По време на Втората световна война войските на Хитлер стигнали до стените на Москва, Ленинград и Сталинград. Там били спрени.

И по време на Великата отечествена война войските на Хитлер стигнали до стените на Москва, Ленинград и Сталинград. Там били спрени.

По време на Втората световна война войските на Червената армия стигнали до Варшава, София, Кьонигсберг, Виена, Будапеща, Букурещ, Берлин и Прага, всички тези градове и множество други били освободени или превзети.

И по време на Великата отечествена война войските на Червената армия стигнали до Варшава, София, Кьонигсберг, Виена, Будапеща, Букурещ, Берлин и Прага, всички тези градове и множество други били освободени или превзети.

Върховен главнокомандващ на войските на Червената армия по време на Втората световна война бил Йосиф Висарионович Сталин. На 6 март 1943 година му било присвоено званието Маршал на Съветския съюз.

А Върховен главнокомандващ на войските на Червената армия по време на Великата отечествена война бил все същият Йосиф Висарионович Сталин. На 6 март 1943 година му било присвоено званието Маршал на Съветския съюз.

По време на Втората световна война Маршалът на Съветския съюз Сталин участвал в Техеранската конференция заедно с Президента на САЩ Ф. Д. Рузвелт и министър-председателя на Великобритания У. Чърчил.

И по време на Великата отечествена война Маршалът на Съветския съюз Сталин участвал в Техеранската конференция заедно с Президента на САЩ Ф. Д. Рузвелт и министър-председателя на Великобритания У. Чърчил.

За победата над Германия по време на Втората световна война на другаря Сталин било присвоено званието Герой на съветския съюз и военното звание Генералисимус на Съветския съюз.

За победата над Германия по време на Великата отечествена война на другаря Сталин било присвоено званието Герой на съветския съюз и военното звание Генералисимус на Съветския съюз.

Няма да продължавам с примерите.

Ако имате желание, вземете лист хартия (а по-добре – дебел пакет) и фиксирайте тези повторения.

Предупреждавам: няма да стигнете до края на списъка. Защото списъкът е безкраен.

* * *

От епохалното решение на другаря Сталин да даде на войната две различни, но напълно официални имена е изминал един век. За тази дублирана война са написани купища научни трактати, монографии, дисертации, хиляди томове военни спомени, снимани са и са пуснати по екраните неизброимо множество игрални и документални филми, издигнати са умопомрачителен брой паметници.

Но защо през дългите десетилетия никой не е задал въпроса: как така една и съща война има две различни имена?

Отделянето на така наречената Велика отечествена от Втората световна война би могло да се обясни с нечия глупост – подхвърлил е другарят Сталин нещо, без да се замисли, а стотици милиони хора повтарят това вече почти един век.

Без да се замислят.

Но подобно обяснение е в дадения случай неприемливо.

Подобно обяснение не става за нищо.

Защото другарят Сталин не бил глупак. Всичките му действия са подчинени на желязна логика.

Но!

Пренебрегвайки здравия смисъл, другарят Сталин неизвестно защо решил едни и същи събития да се наричат с две различни официални имена.

Въпрос: а защо?