петък, февруари 24, 2023

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1983 г. / ИКОНОМИКА / ЖЕРАР ДЕБРЮ

Жерар Дебрю (Gerard Debreu)

4 юли 1921 г. – 31 декември 2004 г.

Нобелова награда за икономика

(За включването на нови аналитични методи в икономическата теория и за неговото точно преформулиране на теорията за общото равновесие.)

Френско-американският икономист Жерар Дебрю е роден в Кале, негови родители са Камил и Фернанда (Дешарн) Дебрю. Двамата му чичовци и баща му са собственици на малко предприятие за производство на дантели.

Дебрю учи в колежа в град Кале и получава степента бакалавър през 1939 г. Иска да следва математически науки в Париж, но вместо това заради избухналата Втора световна война посещава две импровизирани подготвителни училища, едното в Амбер, другото в Гренобъл, които се намират в Свободната зона, установена след немската окупация на Франция. През лятото на 1941 г. постъпва в „Екол нормал суперийор“ в Париж, където попада в „извънредно нажежена интелектуална атмосфера“, подгрявана от „мрачния външен вид на Париж под немска окупация“. Той остава там до освобождението на Париж през 1944 г., след това постъпва във френската армия, учи в офицерско училище в Алжир и служи в Германия в редовете на френската армия до лятото на 1945 г.

След като се връща в „Екол нормал суперийор“ през 1946 г. Дебрю кара курс и получава квалификацията преподавател по математика. Тъй като неговият интерес към икономиката се задълбочава, той започва работа като младши сътрудник по икономика в Националния център за научни изследвания. През лятото на 1948 г. учи в Австрия, в Залцбургския семинар за американски изследвания под ръководството на икономиста Василий Леонтев. През следващата година и половина като стипендиант на фонда „Рокфелер“ посещава икономическите факултети на някои водещи университети в САЩ и Скандинавия.

През есента на 1949 г. Дебрю заема поста асистент-изследовател в комисията „Коулс“ за икономически изследвания, намираща се по това време в Чикагския университет. Той остава в Комисията единадесет години с изключение на шест месеца работа в Службата по електричество на Франция в Париж. През 1956 г. Парижкият университет му присвоява степента доктор. През 1962 г. идва в Калифорнийския университет в Бъркли като професор по икономика, а през 1975 г. е назначен също така за професор по математика.

Работата на Дебрю е свързана с главния предмет на разногласия в икономиката – теорията за общото равновесия, тема, чиято основа е заложена в произведенията на Адам Смит, шотландски икономист, живял през XVIII в. Взаимната зависимост на пазарната икономика и свързаните с нея закони за търсенето и предлагането стават по-късно основен предмет на изследванията на Леон Валрас, френски математик, на когото се приписва създаването през 1840 г. на теорията за общото равновесие.

За първи път Дебрю се сблъсква с теорията за общото равновесие в „Екол нормал сурерийор“ в изследванията на Морис Але, който през 1943 г. формулира отново тази теория в книгата си „В търсене на икономическа дисциплина“ („A la recherche d'une discipline economique"). През 1952 г., работейки в комисията „Коулс“, Дебрю публикува първата си статия по темата. Две години по-късно заедно с Кенет Ароу публикува станалата класическа статия „Съществуването на равновесие в конкурентната икономика“ („Existence of an Equilibrium for a Competitive Economy"), в която двамата автори доказват, че има ненегативни равновесни цени при условия, които не оказват относително ограничително действие. В книгата си „Теория за стойността: аксиоматичен анализ на икономическото равновесие“ („The Theory of Value: An Axiomatic Analysis of Economic Equilibrium", 1959 г.) Дебрю разпространява своите „доказателства за съществуването“ на равновесие при по-общи случаи, разглеждайки много решения, за които равновесието е възможно.

Книгата „Теория за стойността“, в която се съдържа направеният от Дебрю математически анализ на общото равновесие, става класическа разработка през ХХ век, свързана с икономическата теория, връх на традицията, започваща от Адам Смит. Тази книга, която се характеризира с ненадминато изящество на представянето и с математическата си точност, както и много други разработки на Дебрю, свидетелства колко голям е приносът му за различни области на икономиката като теорията за благосъстоянието, теорията за полезността и производните функции на търсенето. Дебрю използва математическите инструменти за проучване на „практически“ проблеми като например намаляването на равнището на благосъстоянието в резултат от политиката на данъчно облагане. Освен това той разглежда проблема за икономическата неопределеност, включително и проблема за бъдещето на стоковите пазари като изследва и условията, при които цените в системата се стремят към свое равновесно състояние.

На много учени им е трудно да разберат високото абстрактно мислене и математическия език на Дебрю. Неговите предположения за това как функционират пазарите и хората, могат да се сторят откъснати от живота, а неговите резултати – неприложими към икономическата реалност. Вървейки по този труден път, Дебрю и неговите последователи допринасят много за прогреса на икономическата наука.

През 1945 г. Дебрю се жени за Франсоаз Блед; семейството има две дъщери. През 1975 г. ученият става гражданин на САЩ. За разлика от много свои колеги той постоянно отклонява предложенията да работи в промишлеността или в правителството. Води спокоен живот в Бъркли. Надарените студенти и икономисти от цял свят се стремят да отидат при него, за да работят заедно, а неговите популярни лекции се смятат за изключителни по своята математическа точност и фактическо отсъствие не словесни обяснения.

От 1976 г. Дебрю е кавалер на френския Орден на Почетния легион. Стипендиант е на фонда „Гугенхайм“ в Центъра за оперативни изследвания и иконометрика към Лувенския католически университет (Белгия) и на фонда „Ърнскин“ в Кентърберийския университет. Член е на Американската академия на науките и изкуствата, на американската Национална академия на науките, на Американската икономическа асоциация, а също така на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката. Присвоени са му научни степени от Бонския, Лозанския и Тулузкия университет за социални науки.

Превод от руски: Павел Б. Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.