ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ /

ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА

Евангелията от Матей, Марк и Лука са съгласни, че с идването си в Ерусалим Исус е отишъл в Храма и е предизвикал там вълнение.

Според „Евангелието от Марк“, най-старото от евангелията, Исус изгонил продаващите и купуващите в Храма, обърнал масите на сарафите и скамейките на търговците с гълъби, а освен това „не позволявал да се пренесе през Храма каквато и да е вещ“. Той цитирал откъс от Писанието: храмът трябва да бъде наречен „молитвен дом за всички народи“, а са го превърнали във „вертеп на разбойници“. Акцията разгневила еврейските книжници и първосвещениците. Те започнали да търсят начин да се разправят с Исус, макар че множеството от хора се удивило на неговото учение (Марк, 11:15–19).

За да разберем този откъс, трябва да знаем контекста. Кой продавал животни? Кой разменял пари? И защо?

Еврейските поклонници от далечни места не можели да карат със себе си жертвени животни. За да принесат жертва в Храма по Закона на Мойсей, трябвало да се продават животни на място, в самия Храм. Но да се използват за покупка римски пари било немислимо: на римските монети стоял образът на императора. А императорът в редица страни се смятал за божествен. Изображения в свещения град не се позволявали и монетите, посветени на чуждоземно божество, били строго забранени. Оттам идвала необходимостта за валутен обмен. Хората обменяли римските монети за монети, които Храмът приемал. Тези монети нямали върху себе си изображение на човек.

Всичко това изглежда дотолкова логично, че възниква въпросът: какво не се е харесало на Исус? Разбира се, не е култът към жертвоприношенията! Този култ е установен от Божието слово в Закона на Мойсей. А животни трябвало да се намерят. Също така е разбираемо, че римските монети не са приемливи. В какво тогава е бил проблемът?

В текста като че ли има подсказки. Ако се съди по всичко, Исус е смятал, че търговията е направила Храма „вертеп на разбойници“. Но дали това означавало, че да се печелят пари от храмовия култ е изобщо неприемливо? Или че системата е прогнила и се нуждае от подмяна? Някои евреи по времето на Исус учели, че Храмът е порочен и Бог ще го разруши. Сред еврейските апокалиптици се срещали хора, изказващи се срещу свещениците и техните приближени. Не е изключено и Исус да е мислил така.

Учените често твърдят, че атаката срещу Храма – ако тази дума тук е уместна – трябва да се разбира в общия контекст на Исусовата вест: вестта за скорошната поява на страшен космически съдия, Човешкия син, и гибелта както на враговете на Израил (римляните), така и на много хора в Израил (свещениците и техните съюзници). Ако е така, акцията на Исус може да се възприеме като „инсценирана притча“: Исус демонстрирал визуално, че идва голямо разрушение.

Ако епизодът се разбира така, напълно е възможно, че главната същност е отразена в евангелието вярно: Исус предизвикал вълнение в Храма, което предизвикало недоволство у еврейските власти и довело до гибелта на Исус. Но би ли могло това да стане в този вид, в който е описано? Разказ за очистването на Храма има и в „Евангелието от Йоан“ (Йоан, 2). Но там той изглежда малко по-иначе.

- Според Йоан Исус направил бич и изгонил с него от Храма сарафите и продавачите на животни. (Звучи доста решително и неочаквано за тези, които смятат Исус за пацифист!)

- Според Йоан очистването на Храма станало в началото на службата на Исус (а не по време на Страстната седмица, както е при синоптиците). Това е едно от най-първите неща, които Исус направил по време на своята почти двегодишна проповед.

Може ли Йоан да е прав, ако са прави синоптиците? Нима Исус е провел акция в Храма два пъти? Нещо повече, ако е постъпил така в началото на своята служба, защо още тогава не са го арестували и не са го осъдили? И впрочем, как да се обясни разказът на синоптиците? Според тяхната версия Исус не е бил задържан на място: той прекарал още няколко дена в Ерусалим, преди да бъде заловен. Но защо? Ако Исус е предизвикал такъв голям смут в толкова опасно време, а още повече там, където е пълно с войници, той би трябвало веднага да бъде заловен и арестуван.

А Марк описва едно много значително събитие. Даже прекалено значително. Казано е, че Исус не позволявал на никого да пренася нищо през Храма (Марк, 11:16). Но нали храмовата система не би могла да функционира, ако се пречело на свещениците и техните помощници да носят някои неща: ножове за жертвоприношението, чаши за събиране на животинската кръв, убити животни и така нататък. Получава се, че Исус е прекратил еднолично храмовия култ. Правдоподобно ли е това?

Нагледали се на холивудски филми, мнозина от нас си мислят, че Храмът е бил с размерите на голяма къща. В действителност той бил колосален по размери. В пространството между вътрешните храмови стени можело да се поместят двадесет и пет футболни стадиона. Как Исус е спрял функционирането на този комплекс? Даже да си го представим е невъзможно. А ако е успял да направи това, невероятно е, че не е бил арестуван веднага и хвърлен в затвора. Следователно, дори и евангелският разказ да съдържа в случая историческо зърно, в днешния си вид той отразява изкривена памет.

Но от това не следва, че тези спомени са безполезни, че трябва да ги вземем и да ги изхвърлим на бунището на историята. Те ни разказват за хората, които са ги харесвали и са ги споделяли с околните. Християнските устни повествователи, разказващи преданията за акцията в Храма, подчертавали нещо важно за себе си: истинската религия не се свежда до външните форми и спазването на оформилите се ритуали, а се намира в сърцето.

За християните, които си спомняли за тези събития, очистването на Храма било знак за нова епоха. Еврейската религия е отживелица: Бог вече не се намира в еврейския Храм. С явяването на Исус Бог установява нов ред, основан на делата и думите на Исус, а не на еврейския култ към жертвоприношенията.

Този спомен също така подчертавал, че Исус е извел богопочитанието на по-задълбочено и истинско равнище. Защото истинското поклонение към Бога се извършва не чрез външни форми, официални ритуали и оформили се култови практики. Бог се намира не в култовите здания, институции и ритуали, а в акта на молитвата, който е достъпен за всички народи, както за евреите, така и за езичниците. Нещо повече, Бог може да бъде намерен сред всички хора, които следват Исус, търсейки Бога с чисто сърце и странящи от външните, показните форми и церемонии.

(Следва)