МЕМОАРИ И БЕЛЕЖНИЦИ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / БЕЛЕЖНИК НА ИВ. П. Х. КЪРШОВСКИ ПО ВРЕМЕ НА ПОХОДА В 1867 г.

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на мемоари и бележници на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Мемоарите и бележниците са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 507

Бележник на Ив. П. X. Кършовски по време на похода в 1867 г.

I.

Поход на народните чети из България

28 април 1867 г., петък.

Под Българско Сливово, [на] два часа разстояние от Т-ан [1] на изток се простира гора — все покрай Дунава, 1/2 час от реченото (същото) село към Ис. през двата бряга спахме в гората. Оттам се вижда Влашко и Т-ан Олца. [2] Място безводно. На сутринта тръгнахме оттам и в реченото село към пладне слязохме на една локва и там пихме вода. Уловихме една зелка. Оттам се упътихме и на запад от селото влязохме в гората, където вървяхме все на запад и все надолу по дърварския път, намерихме сладка вода и кладенец на 1 час от реченото село. Оттам пак все на запад излязохме право нагоре по една пътека, на припека спахме. На утре[шния ден] 30 април, в неделя, преседяхме до пладне. Тръгнахме все по същото направление и все по дола на югозапад и оттам като излязохме, хванахме към село Писанца, 1 час разстояние, и хванахме отляво [на] реченото село, все по дола, излязохме на село Белица - 1 час разстояние от реченото село на югозапад.

И като се навадихме в селото отдясно, имаше два кледенеца наляво от пътя. Оттам излязохме, минахме покрай една кория, що е на юг - Пладне от реченото село. Надясно оттам 1/4 час от реченото място се удари Ст. с пушката си, докато беше на стража. Слязохме в един дол, все по пътя, и един път не твърде работен отива наляво в едни усои, малък гъстак. Друг път върви все из дола, излиза през нивята и се извива на юг и влиза в Делиормана.

II.

1 май сутринта

Тук срязахме зелката - дотук от речетото село Белица е разтояние 2 часа. Оттам хванахме все на запад, из гора древна и през нивя отнякъде, и слязохме пак в Делиормана на една голяма локва, 3 часа разстояние. Оттам тръгнахме на запад, до 1/2 час се завърнахме на юг и вървяхме все из Делиормана и хванахме едно черкезче.

III.

2 май

Вървяхме 2 часа и дойдохме на село Грамада и взехме хляб.

На 3 май изпуснахме черкезчето. Оттам излязохме между Грамада [3] и долното село и поехме по един баир, и като вървяхме на юг два часа, дойдохме до железния път отдясно на Р-д [4],1 час оттам вървяхме [в] гъстак - дребна гора, и слязохме в Лом, и срещу него надясно в устието спахме. 3 май, 1 час под Р-д.

Оттам излязохме право на юг и все през дребен гъстак вървяхме до 1 1/2 часа и влязохме в едно устие на пътя, който отива към Каз-Мурат. Тук започват гранките на Стара планина. И в това устие 4-5 източници с добра студена вода. Оттам преминахме наляво от горното село, а надясно - лозята. После поехме работния път все наляво, на юг. След 2 часа ход навалихме се до друго едно село, и тука има водни източници. Наляво от това село уловихме пътя и се навалихме в едно малко равнище, оттам прекосихме и уловихме пътя на отсрещния бряг на югозапад, и след 1 час влязохме в един гъстак рядък надясно от пътя, и преспахме в една градина, право на запад.

IV.

4 май

Оттам излязохме и до 1/2 ч. към И. излязохме над едно село, и отляво от селото поехме връз един баир, и вървяхме все към 3-2 ч. разстояние, и спахме тука в 5 май, утре вечер слязохме на юг в полето на една градина и взехме лук; и обрахме един керван и хляба им взехме. Оттам прекосихме през полето 2 ч. на юг и като вървяхме въз Лома, по водениците, уловихме отсрещния баир, гора, и вървяхме все покрай гората 4-3,1 ч. И тука спахме отляво в гората, 6 май. Оттам хванахме на юг и слязохме през един голям баир, и се спуснахме по дупета, защото беше много стръмно. И след един час разстояние слязохме пак на Лома и уловихме две зелки. Оттам тръгнахме на юг в един голям Дървент, където като вървяхме 2 ч., спахме от дясната страна в него, 7 май.

V.

На 8 май все на това място срязахме двете зелки. Оттам хванахме и след 3 1/2 ч. стигнахме отсам Осман пазар през един дол, подобен на корито, и през него на юг спахме. Вечерта на 9 май оттам слязохме през баира направо и се навалихме през лозята в един дол отдясно на Осман пазар. Оттам уловихме един път из лозята и минахме през Осман пазар надясно. Оттам уловихме гредата, дойдохме на 10 май на разсъмване в Тича и отляво под Т. преминахме до воденицата през дола и хванахме една пътека из едно устие - тук уловихме една зелка и я срязахме, и излязохме право над Кот. На 11 май се въртяхме около Кот. и слязохме към Ломи-дел при Момите, където ядохме яре и взехме хляб.

VI.

На 10-ти м. се върнахме пак назад към К. и на изток от него се отдели Цонко войвода с 9 души. Оттам слязохме на тепавиците - дъжд. На 13-ти бяхме в Пеши дол до стражата, отсам Жеравна на запад, и заклахме едно даначе от говедарите Жер. и взехме брашно. После се навадихме право надолу към Нейково и минахме Ж. Река, поехме през един баир - донякъде рядък гъстак, а по върха поляна, и оттам се навадихме в Ичерянската река, и като вървяхме все по реката до 3 часа, отбихме се надясно в устието и там опекохме месото и хляба, на 14-ти м. Оттам поехме големия рът към Дебела могила и като излязохме на върха, вървяхме все на запад и слязохме на камъните срещу Сл. Оттам повървяхме назад към Сл. и се навадихме в конс. пътека, която идва от Н. село — Сливен, и до 1 час разстояние спахме в дола, на 15-ти м. На сутринта на 16-ти м. се върнахме пак назад по същата пътека, слязохме срещу Сл. в Камъните, откъдето се види Круцухорд.

VII.

28 април 1867 г.

Що имаме разноски

8 май 1 двадесетятък на кирижарите Кърш

1 1/2 лира за хляб, село Грамада

3-6 лири пак на кирижарите

VIII.

1 май 1867г.

1. В понеделник сутринта преди слънце срязахме зелката, която бяхме взели от селото Т. Сливово, и взехме от нея неща, и са у войводата: 1 сах [5], шал и турски гроша 26, една чекия, у писаря - една аба, у Теодор Черноват - 2 кис., една салтамарка, у Хр. X. Юрдан - едно ножче, пръстен, у Дим. Димов — удар с пушката си.

3. Известиха ни от града, че Митхат паша провождал низамите си в Русч [6], да колят жените и да ги обират.

И от тях [7] като уловили 12 души; те се изказали (издали) и подир три дни пуснаха 8-те, но и другите ще пуснат.

IX.

6 май

Що щат да се делят от четата да дирят хляб. Христемаа със закона си трие гъза.

X.

Прибавка на рапорта. 13 май 1867 г.

С Цонко войвода момци

Писар на Цонко: Сава А. Славчев, Свищов, год. 24

Пари има 150 турски

Възраст висок

Коса черна

Вежди -

Очи -

Нос - обичаен

Мустаци черни

Уста обичайна

Брада няма

Врат обичаен ,

Белег -

X. Георги Тулчалия, год. 27

Пари няма

Мустаци черни

Възраст висок

Коса черна

Вежди -

Очи-

Нос широк

Брада -

Врат умерен

Белег вдясно на врата

XI.

Сърбия предаде на Турция в 1867 г.

Милош Пиротчанина. Той е бил жандарм, предаден 16 септември

Ив. Вучков от село Влахово - 12 август

Ив. Вид индия - 12 август

Петър Нишлия - 12 август

Последните, защото ходиха през границата да се бият с турците през 1867 г. Тях ги срещнахме на Иванова ливада, където ги уловиха граничарите, взеха им оръжието и ги закараха в Княжевац, а после ги предадоха. [8]

Кършовски

Из частния архив на г. М. Д.

БЕЛЕЖКИ

1. Тутракан.

2. Тутракан – Олтеница.

3. Дикили-таш.

4. Разград.

5. Сахат (часовник).

6. Русчук (днес Русе).

7. Жените.

8. Братанецът на автора публикува други по-пространни дневници на четите в 1867 г., пак от Ив. П. Хр. Кършовски, вижда се, преработени и допълнени от същия малко в по-късно време и открити сега в унаследените от него книжа (Виж „Еленска защита“, г. II, 1927, ред. П. С. Кършовски, в Елена. Вестникът продължава да излиза още).

(Следва)