четвъртък, февруари 16, 2023

МЕМОАРИ И БЕЛЕЖНИЦИ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / БЕЛЕЖНИК НА ИВ. П. Х. КЪРШОВСКИ ПО ВРЕМЕ НА ПОХОДА В 1867 г.

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на мемоари и бележници на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Мемоарите и бележниците са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 507

Бележник на Ив. П. X. Кършовски по време на похода в 1867 г.

I.

Поход на народните чети из България

28 април 1867 г., петък.

Под Българско Сливово, [на] два часа разстояние от Т-ан [1] на изток се простира гора — все покрай Дунава, 1/2 час от реченото (същото) село към Ис. през двата бряга спахме в гората. Оттам се вижда Влашко и Т-ан Олца. [2] Място безводно. На сутринта тръгнахме оттам и в реченото село към пладне слязохме на една локва и там пихме вода. Уловихме една зелка. Оттам се упътихме и на запад от селото влязохме в гората, където вървяхме все на запад и все надолу по дърварския път, намерихме сладка вода и кладенец на 1 час от реченото село. Оттам пак все на запад излязохме право нагоре по една пътека, на припека спахме. На утре[шния ден] 30 април, в неделя, преседяхме до пладне. Тръгнахме все по същото направление и все по дола на югозапад и оттам като излязохме, хванахме към село Писанца, 1 час разстояние, и хванахме отляво [на] реченото село, все по дола, излязохме на село Белица - 1 час разстояние от реченото село на югозапад.

И като се навадихме в селото отдясно, имаше два кледенеца наляво от пътя. Оттам излязохме, минахме покрай една кория, що е на юг - Пладне от реченото село. Надясно оттам 1/4 час от реченото място се удари Ст. с пушката си, докато беше на стража. Слязохме в един дол, все по пътя, и един път не твърде работен отива наляво в едни усои, малък гъстак. Друг път върви все из дола, излиза през нивята и се извива на юг и влиза в Делиормана.

II.

1 май сутринта

Тук срязахме зелката - дотук от речетото село Белица е разтояние 2 часа. Оттам хванахме все на запад, из гора древна и през нивя отнякъде, и слязохме пак в Делиормана на една голяма локва, 3 часа разстояние. Оттам тръгнахме на запад, до 1/2 час се завърнахме на юг и вървяхме все из Делиормана и хванахме едно черкезче.

III.

2 май

Вървяхме 2 часа и дойдохме на село Грамада и взехме хляб.

На 3 май изпуснахме черкезчето. Оттам излязохме между Грамада [3] и долното село и поехме по един баир, и като вървяхме на юг два часа, дойдохме до железния път отдясно на Р-д [4],1 час оттам вървяхме [в] гъстак - дребна гора, и слязохме в Лом, и срещу него надясно в устието спахме. 3 май, 1 час под Р-д.

Оттам излязохме право на юг и все през дребен гъстак вървяхме до 1 1/2 часа и влязохме в едно устие на пътя, който отива към Каз-Мурат. Тук започват гранките на Стара планина. И в това устие 4-5 източници с добра студена вода. Оттам преминахме наляво от горното село, а надясно - лозята. После поехме работния път все наляво, на юг. След 2 часа ход навалихме се до друго едно село, и тука има водни източници. Наляво от това село уловихме пътя и се навалихме в едно малко равнище, оттам прекосихме и уловихме пътя на отсрещния бряг на югозапад, и след 1 час влязохме в един гъстак рядък надясно от пътя, и преспахме в една градина, право на запад.

IV.

4 май

Оттам излязохме и до 1/2 ч. към И. излязохме над едно село, и отляво от селото поехме връз един баир, и вървяхме все към 3-2 ч. разстояние, и спахме тука в 5 май, утре вечер слязохме на юг в полето на една градина и взехме лук; и обрахме един керван и хляба им взехме. Оттам прекосихме през полето 2 ч. на юг и като вървяхме въз Лома, по водениците, уловихме отсрещния баир, гора, и вървяхме все покрай гората 4-3,1 ч. И тука спахме отляво в гората, 6 май. Оттам хванахме на юг и слязохме през един голям баир, и се спуснахме по дупета, защото беше много стръмно. И след един час разстояние слязохме пак на Лома и уловихме две зелки. Оттам тръгнахме на юг в един голям Дървент, където като вървяхме 2 ч., спахме от дясната страна в него, 7 май.

V.

На 8 май все на това място срязахме двете зелки. Оттам хванахме и след 3 1/2 ч. стигнахме отсам Осман пазар през един дол, подобен на корито, и през него на юг спахме. Вечерта на 9 май оттам слязохме през баира направо и се навалихме през лозята в един дол отдясно на Осман пазар. Оттам уловихме един път из лозята и минахме през Осман пазар надясно. Оттам уловихме гредата, дойдохме на 10 май на разсъмване в Тича и отляво под Т. преминахме до воденицата през дола и хванахме една пътека из едно устие - тук уловихме една зелка и я срязахме, и излязохме право над Кот. На 11 май се въртяхме около Кот. и слязохме към Ломи-дел при Момите, където ядохме яре и взехме хляб.

VI.

На 10-ти м. се върнахме пак назад към К. и на изток от него се отдели Цонко войвода с 9 души. Оттам слязохме на тепавиците - дъжд. На 13-ти бяхме в Пеши дол до стражата, отсам Жеравна на запад, и заклахме едно даначе от говедарите Жер. и взехме брашно. После се навадихме право надолу към Нейково и минахме Ж. Река, поехме през един баир - донякъде рядък гъстак, а по върха поляна, и оттам се навадихме в Ичерянската река, и като вървяхме все по реката до 3 часа, отбихме се надясно в устието и там опекохме месото и хляба, на 14-ти м. Оттам поехме големия рът към Дебела могила и като излязохме на върха, вървяхме все на запад и слязохме на камъните срещу Сл. Оттам повървяхме назад към Сл. и се навадихме в конс. пътека, която идва от Н. село — Сливен, и до 1 час разстояние спахме в дола, на 15-ти м. На сутринта на 16-ти м. се върнахме пак назад по същата пътека, слязохме срещу Сл. в Камъните, откъдето се види Круцухорд.

VII.

28 април 1867 г.

Що имаме разноски

8 май 1 двадесетятък на кирижарите Кърш

1 1/2 лира за хляб, село Грамада

3-6 лири пак на кирижарите

VIII.

1 май 1867г.

1. В понеделник сутринта преди слънце срязахме зелката, която бяхме взели от селото Т. Сливово, и взехме от нея неща, и са у войводата: 1 сах [5], шал и турски гроша 26, една чекия, у писаря - една аба, у Теодор Черноват - 2 кис., една салтамарка, у Хр. X. Юрдан - едно ножче, пръстен, у Дим. Димов — удар с пушката си.

3. Известиха ни от града, че Митхат паша провождал низамите си в Русч [6], да колят жените и да ги обират.

И от тях [7] като уловили 12 души; те се изказали (издали) и подир три дни пуснаха 8-те, но и другите ще пуснат.

IX.

6 май

Що щат да се делят от четата да дирят хляб. Христемаа със закона си трие гъза.

X.

Прибавка на рапорта. 13 май 1867 г.

С Цонко войвода момци

Писар на Цонко: Сава А. Славчев, Свищов, год. 24

Пари има 150 турски

Възраст висок

Коса черна

Вежди -

Очи -

Нос - обичаен

Мустаци черни

Уста обичайна

Брада няма

Врат обичаен ,

Белег -

X. Георги Тулчалия, год. 27

Пари няма

Мустаци черни

Възраст висок

Коса черна

Вежди -

Очи-

Нос широк

Брада -

Врат умерен

Белег вдясно на врата

XI.

Сърбия предаде на Турция в 1867 г.

Милош Пиротчанина. Той е бил жандарм, предаден 16 септември

Ив. Вучков от село Влахово - 12 август

Ив. Вид индия - 12 август

Петър Нишлия - 12 август

Последните, защото ходиха през границата да се бият с турците през 1867 г. Тях ги срещнахме на Иванова ливада, където ги уловиха граничарите, взеха им оръжието и ги закараха в Княжевац, а после ги предадоха. [8]

Кършовски

Из частния архив на г. М. Д.

БЕЛЕЖКИ

1. Тутракан.

2. Тутракан – Олтеница.

3. Дикили-таш.

4. Разград.

5. Сахат (часовник).

6. Русчук (днес Русе).

7. Жените.

8. Братанецът на автора публикува други по-пространни дневници на четите в 1867 г., пак от Ив. П. Хр. Кършовски, вижда се, преработени и допълнени от същия малко в по-късно време и открити сега в унаследените от него книжа (Виж „Еленска защита“, г. II, 1927, ред. П. С. Кършовски, в Елена. Вестникът продължава да излиза още).

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.