МЕМОАРИ И БЕЛЕЖНИЦИ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / БЕЛЕЖНИЧЕ НА ИВ. П. Х. КЪРШОВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на мемоари и бележници на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Мемоарите и бележниците са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 506

Бележниче на Ив. П. X. Кършовски [1]

I.

14 декември 1866 г.

Давам на господин Панайот гроша Давам гроша Давам гроша Февруари 1867 г.

416, 15 347,24 ------- 764,00 320,27 ------- 1084,27 308,24 ------- 1393,11

II.

В кой ден какво се случва.

Откакто тръгнахме в похода с народните българ. чети 1867 г., 28 април.

28. Освободи ни Немцолу пушката и стояхме без вода.

29. Уловихме една зелка. [2]

30. Освободи се пак една пушка.

Май

1. Срязахме зелката, удари се вой. дн.

2. Хванахме 1 черк. освоб. пушка.

3. Отървахме черкезчето.

4. Взехме хляб и вода...

5. Освободи се пушка.

6. Обрахме бея...

7. Уловихме две зелки.

8. Срязахме две зелки.

9. Нищо.

10. Уловихме и удушихме една зелка.

11. Изядяхме едно яре при...

12. Цонко войвода.

13.

III.

На 24 май изпратихме писма за Букурещ и Пловдив за това, че не може да се удържи народът, без да се побуни. В същия ден дойдоха четирима момци от Варна при нас на име Иван Кольов, род. в Железник, Иван Русев Бачовар от Железн. село... Чирпан и Иван Г. Сапунов, родом от Казанлък. Изпратени [са] от Варна, от консулския наместник Николай Даскалов за планината без никакво приготовление, като им доказал, че всичко е готово в планината - н.п. пушки, ножове и прах, че се работи непрестан­но там и че било пълно с юнаци там. За уверение се подписват. [3]

На 27 май през деня побягна Иван Кольов от Железник.

На 19. взехме 150 глави кашкавал.

На 21 юни се отдели дядо Жельо със 17 момчета от главния войвода без позволение.

На 22. тръгнахме за прибежище през С[тара] пл[анина].

На 7 юли 7-ми. Изпрегна се на Дянко Шипчанчето пушката, зърното удари до г-н П. Хитов и за малко щеше да го убие, както спеше.

В Карловската планина

На 11 юли се ударихме с трима турци, преоблечени във влашки каракачански дрехи; 3 часа разстояние от Троянския мана­стир към билото.

На 18. умря Ива Капитан от Търново, от Народните български чети, в планината между Тетевен и Златица. До Братанца на мястото Голямо селище е трупът му, а главата му е заровена вляво от пътеката, която идва от Тетевен, като отиваш към Златица, до един бук и е записано и денят, и годината на бука, а това място се нарича Средното почивало.

На 20. Св. Илия събрахме се с Тотя на една мандра между Софийско и Златишко, на билото, с 4 души и Тотьо 5-ма.

На 21. се ударихме с един билюкбашия в Средешкото окръжие, на една мандра.

На 24. взехме от една панта [4] , Иванча Зуцева [5] , един нож, един пищов и 600 минц.

На 26 юли

Изпрегна се пушката на Христо (X. Санда) Градесчанина [6] и удари Ив. Сапунов Железничанина в дясната ръка и пречупи кокала. В същия ден вечерта преминахме Искъра река и се разминахме с потерята.

На 3 август ---------------- Дето Черни връх Пир.

Изгуби се Христо Градесчанина. Вечерта вървяхме и пред зора срещу 4 август влязохме в Сърбия през границата, през Иванова ливада.

На 8. изпратихме писмо за Влашко на г-н Н. Балкански, в Циганка. На 15. Св. Богородица - друго писмо за г-н Н. Балкански.

IV.

25 юли 1867 г.

Ударихме се с потерята в Средешко окръжие и взехме от тях:

3 пищова

2 пушки

1 нож със сребърна дръжка

1 гръдняк от кон

2 зарка сребърни [7]

2 таса за вода

От панагюрчето (взехме)

2 лири 1 пол 3 минца 1 антика 1 1/2 мека махмудия бели пари 1 нож с бял чирен 1 пищов

204 90 52 52 25 1/2

V.

28 април 1867 г.

Що разнасяме в похода

28. 1 дввадесдетак на кор. [8] Кършщовски 3 май 1 1/2 лира за хляб П. Х. - 6 лири на кор. П. Х. 11. На шопите за хляб П. Х. 12. За сирене - 4 1/2 шакера - сол и пипер 1 1/2 ока сланина

20 154 1/2 618 45 35 32 3 1/2 ------ 908 1/2 12

Дава Кършовски

22. 1 бял двадес. за царв. 24. дава Хр. Дряновски за т. [9], риб. и др. 26. даде Г. П. Хит. за кирия 28. на чел. за брашно същият Юни 20. на Бача Желя същият 22. за брашно и тют. даде Г. П. X. Савва Ат. Свищ. - Дякона В. Левски

20 47 1/2 10 100 100 45 10 3/4 ------ 1253 3/4

VI.

1393:11

424

------

969

1394:11

424

------

969

424

1393

-----

1039

200

-----

VII.

3 май 1867 г.

Май

3. Взехме хляб от Грамада, от „но не и еводорет ум“. Митхат паша провождал низамите си да обират из Русчук жени - заклали една българка, една кадъна, а пък една кадъна като клали, не могли да я заколя(т) и тя се престорила на умряла, и когато излезли низамите, тя хванала да вика, и ги излови­ли 12 души и те си казали. После 4 дни пустили 8 души, но и другите щели да пустнат.

VIII.

Опознахме се с началник Йоца Наумович и кмет (на Княжевац – бел. Д. С) Мито Яношевич.

IХ.

Княжевац, 20 август май 1867 г.

На 20 юли Йеремия Петров от Лом-Паланк събрал 400-500 души българи с дядо Иван от Видинско, за да дойде на помощ на българските народни чети в Стара планина.

Х.

До родолюбивите букур. българи и до Г. С. Раковски.

На 18. до Г. Балкански и Н. В. Чаушов да му явим да приема писмата ни, що идват от Вла. и др. места.

20. Отидохме в Белград от Княжевац.

26. до Г. Н. Балкански.

27. до Ника Стотинов и газда Добря в Чачак.

Из частния архив на г. М. Д.

БЕЛЕЖКИ

1. Откъснати и случайно нашарени листчета из начертаното със сини и червени линии тевтерче, без корици. Без строга или последователна връзка в съдържанието.

2. Един турчин.

3. Следват саморъчни подписи: Иванчо Г. Сапунов, Иван Кольов, Иванчу Русиов 1867, м. 24-ти.

4. Панта – скитник.

5. Името е по-късна прибавка с морав молив. Цялото бележниче е писано с черно мастило и отчасти с чер молив.

6. От Градец, Котленско.

7. Сребърни зарове за табла.

8. Представлява известни затруднения да се обясни какво може да значи тази съкратена дума. Кършовски минава за по-грамотен човек в четата и такъв си е в действителност. Панайот го наричаше писар, както Левски беше байрактар на четата. Възможно е сам да иска да се величае като „кореспондент“ (съкратено – кор.).

9. Тютюн.

(Следва)