ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ. „ПАПА ХЕМ“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Животът на Хемингуей бил изпълнен с приключения и неочакваности. Писател, ловец, боксьор, любител на коридите и котките – това са най-известните негови характеристики.

ХЕМИНГУЕЙ. НАЧАЛО НА КАРИЕРАТА

През 1908 година, когато Ърнест Милър Хемингуей бил на девет години, написал първото си съчинение, в което представил плановете си за живота. Бъдещият писател имал намерение да пътешества много и да се занимава с литературна дейност. И успял да го постигне.

Хемингуей никога не е учил в университет. С този факт, между другото, са свързани много истории. Например, през 1931 година в интервю за кореспондент на „Чикаго трибюн“ писателят казал (все пак е бил голям съчинител), че неговата алма матер е Принстънският университет. Това не е така. Нито Принстън, нито каквото и да е друго висше учебно заведение Хемингуей не е завършил.

Хем, както по-късно го нарекли приятелите му, не бил и на седемнадесет години, когато в училищно списание се появил първият му разказ. Като става през 1918 година репортер на вестник „Канзас сити стар“, той казал веднъж на свой колега: „Ще напиша велик американски роман“.

Младият Хем на риболов, 1904 година

Но до успеха в областта на литературата Хемингуей трябвало да премине през отверстието на Първата световна война. Писателят воювал не много време като шофьор, бил ранен тежко и изпратен в болница. По време на своето лечение Хем се влюбил. Негова дама на сърцето станала медицинската сестра Агнес фон Куровски. В романа „Сбогом на оръжията“ Агнес е прототип на Катрин Баркли.

В началото на 1919 година писателят се връща в родината си. Като работи малко повече от година във вестник „Торонто дейли стар“, женейки се за пианистката Елизабет Хадли Ричардсън, Хемингуей заминава за Париж. Този период от своя живот той най-добре е изобразил в книгата си със спомени „Безкраен празник“. Автобиографичното произведение било написано три десетилетия след живота в Париж. Вероятно в него писателят е забравил нещо, нещо не е искал да си спомня. Но ето един безспорен факт: през този период той предпочел пред журналистиката писателския занаят. Първите книги на Хемингуей се появяват през 20-те години на ХХ век.

ХЕМИНГУЕЙ. „МЪЖКИЯТ ПИСАТЕЛ“

Като обхожда цяла Европа, за репортажи на най-различни теми, включително войни, международни конференции и кориди, през 1923 година Ърнест Хемингуей поставя точка на журналистическата си дейност. Езра Паунд, Гъртруд Стайн и други негови приятели подкрепят писателя за неговото решение.

„И изгрява слънцето“, първият роман на Хемингуей, излиза през октомври 1926 година в издателство „Скрибнърс“, което по-късно публикува всичките произведения на писателя. След три години в „Скрибнърс мегазин“ се появява първият откъс от романа на Хемингуей „Сбогом на оръжията!“. Но броят на романа с втория откъс от произведението е забранен за продажба в Бостън. Защото главният герой на романа, Фредерик Хенри, има извънбрачна връзка с медицинската сестра Катрин Баркли. Но както често става, лошата реклама е добра реклама. Щом американците разбрали причината за забраната, тиражите на броя на „Скрибнърс мегазин“ с откъса от „Сбогом на оръжията!“ нараснали многократно.

Ърнест Хемингуей, Париж 1924 година

През есента на 1940 година „Скрибнърс“ издава с 75-хиляден тираж романа на Хемингуей „За кого бие камбаната“. Това произведение за гражданската война в Испания сложило край на добрите отношения на Съветския съюз към автора на романа. През 40-те и 50-те години на ХХ век Хемингуей е почти забранен в СССР. Когато през 1952 година излиза повестта на писателя „Старецът и морето“, за която той получава наградата „Пулицър“, а след това и Нобелова награда, вестник „Правда“ отправя към нея остра критика.

През септември 1960 година Хемингуей посещава за последен път любимата си Испания, а една години по-късно, дванадесет дена преди 62-годишнината си, се самоубива.

“ПАПА ХЕМ“

Ърнест Хемингуей, който нямало как да не се харесва на жените (веселяк, красавец, прекрасен разказвач, спортист), бил женен четири пъти. Последната му жена е Мери Уелш, военна кореспондентка, с която писателят се запознал по време на Втората световна война.

Хемингуей и неговата котка

Когато говорим за Хемингуей, не може просто да не кажем за стереотипите, свързани с неговата личност. Лулата. Какво е Хемингуей без лула? Пиенето. Пуловерът с висока яка. А освен това писателят обичал много котките, които живеели във всеки негов дом.

Наричали го „Хем“, а още и „Папа“. Последното прозвище, между другото, се появило дълго преди Хемингуей да побелее и да си пусне брада. Тогава той бил само на тридесет години.