ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС /

ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

Няма основания да се съмняваме, че последната седмица от живота си Исус е прекарал в Ерусалим, очаквайки пасхалната трапеза. Месец нисан бил най-оживеното годишно време в Ерусалим: столицата ставала много пъти по-многолюдна, защото в нея се стичали еврейски поклонници от цял свят, за да празнуват именно там Пасхата. Обикновено поклонниците идвали за една седмица, за да се подготвят за великия ден.

Пасхата е празник в памет за излизането на Израилевите деца от египетско робство по времето на Мойсей, повече от едно хилядолетие преди Исус. Историческата ѝ основа е описана в книга „Битие“. В нея се разказва как народът на Израил живял няколко века в Египет, където в края на краищата бил поробен. Но Бог чул отчаяния вопъл на израилтяните и им изпратил велик вожд на име Мойсей, който със своята чудотворна сила ги извел – над милион души! - от робството, а след това ги отвел в Обетованата земя. Това фактически бил момент на възникването на народа. Паметта за изхода евреите празнували по цял свят, всяка година през Пасхата. Тъй като по времето на Исус пасхалната трапеза включвала жертвено агне, истински можела+ да бъде осъществена само в Ерусалим: защото животни се принасяли в жертва единствено в Ерусалимския храм. Затова хората, които имали за това време и пари, отивали за празника в Ерусалим.

Но би било грешно да мислим, че за повечето евреи от Палестина Пасхата е имала тясно исторически смисъл и се е асоциирала единствено с чудото, което Бог е извършил много векове преди това, спасявайки своя народ от чуждоземния угнетител. През I век Израил се намирал под властта на друга държава: не Египетската, а Римската. Много евреи се надявали, че древното чудо ще се повтори: Бог ще освободи своя угнетен народ от тиранията на завоевателите.

Римските владетели на Палестина разбирали отлично, че това време е особено неспокойно. Не стигало само това, че Ерусалим се изпълвал с огромни еврейски тълпи: много поклонници горели от желание да изгонят римляните от Обетованата земя или поне да видят как това ще бъде направено от техния Бог. Римският наместник (в дадения случай Понтий Пилат) обикновено живеел в своята дворцова резиденция в Кесария на средиземноморското крайбрежие, а по време на Пасхата – един път в годината – се установявал в Ерусалим заедно с войските си. Войските се разполагали по града в случай, че възникнат някакви потенциални проблеми. Те били готови да смажат всеки метеж, преди да стане неуправляем.

Такава била историческата реалност около 30 година, когато Исус дошъл със своите ученици за Пасхата сред хиляди други поклонници. И само тази реалност поставя под съмнение спомена за това как Исус е влязъл в града – епизод, известен в християнската история като „вход Господен в Ерусалим“.

Най-старата версия намираме у Марк. Според Марк 11, когато Исус и неговите ученици били вече близо до стените на Ерусалим, той изпратил двама от тях в селото: да намерят магаре, на което може да влезе в града. Те изпълнили поръчението и той влязъл в Ерусалим под приветствията на събралите се тълпи. Те разстрали на пътя му дрехите си, за да мине по тях; други хвърляли по пътя клони от дърветата. Хората навсякъде около него славели Исус като нов цар, който е дошъл да върне на своя народ царството на Давид:

Осанна! Благословен, който иде в Господното Име! Благословено царството на баща ни Давид, което иде в Господното Име! Осанна във висините! (Марк, 11:9–10).

Малко по-иначе (и доста любопитно) изглежда споменът за влизането в Ерусалим в „Евангелието от Матей“. Там се казва, че влизането е изпълнение на Писанието:

"Кажете на Сионовата дъщеря: ето, твоят Цар идва при теб, кротък и възседнал на магарица и на магаренце, рожба на впрегатно." (Матей, 21:5).

Пред нас е цитат от еврейските писания (Исая, 62:11; Захария, 9:9). Но у Матей Исус изпълнява пророчеството до странност буквално. В древноеврейската поезия стиховете се групирали не с помощта на рими (както в привичните за нас стихотворения), а с помощта на концептуален паралелизъм. Да допуснем, че има последователност от два стиха: в първия стих се изказва някаква мисъл, а във втория тя се представя с други думи (или се повтаря част от първия стих с допълнителна мисъл; или има опит да се представи друга страна на монетата). В поетичен план това би могло да изглежда различно, но било именно поезия, но не описателна проза.

Пророчеството на Захария за царя, „яздещ на магаре, и на магаренце, рожба на магарица“, е именно такъв паралелизъм. „Магаре“ и „магаренце, рожба на магарица“ е едно и също животно. Ако се съди по всичко, Матей не е разбирал как работи паралелизма и го възприел буквално: решил, че става въпрос за две магарета. Съответно в неговата версия Исус нарежда на учениците си да му доведат две животни. Те изпълняват това и Исус сяда и на двете. Няма какво да кажем, своеобразна картина!

Но лежи ли в основата на спомена реално събитие? Било ли е влизането на Исус в Ерусалим?

В най-широк смисъл споменът е безусловно истински. Защото Исус така или иначе попаднал в Ерусалим. Но евангелските описания на събитието са крайно неправдоподобни поради причините, които вече споменах. Римските власти били особено нащрек и били готови веднага да предотвратят всяко вълнение именно в деня преди Пасхата, най-тревожното време от календарната година. Според евангелията еврейските тълпи викали, че Исус всеки момент ще донесе на своя народ Давидовото царство. Но как би могло да се установи в Ерусалим царството на Давид? Само като се прогонят тогавашните властители. А кой трябва да бъде управник в царството на Давид? Разбира се, Давидовият цар! Така в тези евангелски разкази тълпите обявяват Исус за бъдещия Месия, който ще изгони римските окупатори от Обетованата земя.

В града били разположени римски войници. Доколко може да се вярва, че стихийните възторзи по адрес на бъдещия им завоевател не са ги накарали да настръхнат, да се разтревожат и да предприемат необходимите мерки? Ако тълпата наистина е посрещала Исус като бъдещ Месия и ако влизането на Исус в Ерусалим е било толкова тържествено и славно, как се е получило така, че Исус не е бил веднага арестуван и отстранен, за да се избегне метеж и бунт? Според мене това е напълно неправдоподобно. Пред нас е случай на изкривена памет.

Но защо едно талкова важно събитие се е изкривило при предаването от християнските разказвачи? Отговорът не е далечен. През десетилетията след смъртта на Исус (и преди написването на евангелията) християните се намирали често в антагонистични отношения с нехристиянските евреи. Те често обвинявали евреите в невярност: отхвърлили са своя Бог и не са разбрали замисъла му за спасението на света. Разказът за влизането на Исус в Ерусалим отразява тази гледна точка. Там еврейските тълпи славят в екстаз своя бъдещ цар/Месия и го обявяват за благословен при появата му в свещения град. Те очакват, че ще установи Божието царство на Земята с престол в Ерусалим.

Именно те след няколко дена ще отхвърлят Исус и ще поискат неговото разпятие. Но защо? От гледна точка на разказвачите, защото еврейският народ винаги се е опълчвал срещу Бога и неговите пророци. Това е неверен народ: народ-богоборец, а не изпълнител на волята на Всевишния. А и много променлив народ: днес е изпълнен с ентусиазъм, а утре е студен; днес се радва на Месията от Бога, а утре иска да се разправи с него. Между другото Исус не бил царят, на който се надявали евреите. Влизайки в Ерусалим, той не вдигнал въстание, за да стане цар. Той изобличил грешния народ, призовал го към покаяние, казал сурови думи за неговите водачи, предизвиквайки техния гняв. В тази интерпретация на събитията йерусалимските евреи не разбрали Божия замисъл за спасението и бързо отхвърлили Исус за това, че не е този Месия, който са чакали, след което поискали неговото разпятие. Според мнението на християнските разказвачи евреите са постъпвали винаги така с Бога и неговите пророци.

Така че тези спомени говорят не само и не толкова за реални събития от живота на Исус, колкото за конфликтите между по-късните християни и техните еврейски опоненти.

(Следва)