КАКВО БИ СТАНАЛО, АКО ТРОЦКИЙ НЕ СЕ БЕШЕ СРЕЩНАЛ С МЕРКАДЕР

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Лев Троцкий дължи популярността си на революцията от 1905 година, дванадесет години след което организира своя. Какво би станало, ако беше избягнал смъртта от пикела?

КАКВО СЕ СЛУЧИЛО?

На 21 август 1940 година в Койокан, който по това време е самостоятелен град, а днес е част от Мексико, бил убит Лев Троцкий. Организаторът на Октомврийската революция и архитектът на победата на болшевиките в Гражданската война, загубил вътрешнопартийната борба от по-изкусния партиен функционер Сталин, а след това бил изгонен от Съветския съюз, който не би се появил на света, ако не били усилията на Троцкий. Годините в изгнание Троцкий прекарал продуктивно. Броят на привържениците на неговите идеи непрестанно нараствал, а самият той печелел славата на най-голям марксистки теоретик в съвременния свят. По степента на влияние върху комунистическите умове той не отстъпвал по нищо на Сталин. Макар че Сталин разполагал с колосални ресурси, с напълно подчинена му партийна структура, с пари, със специални служби и с неограничена власт в гигантската страна. Троцкий имал само къща в Мексико, пишеща машина и красноречие, но това му било напълно достатъчно, за да разцепи привържениците на революцията на две.

Троцкий

Идеологическите разминавания между Сталин и Троцкий не са по-маловажни от политическите. И трябва да започнем с това, че според Маркс люлка на революцията изобщо не трябвало да бъде Русия, а една от съществено по-развитите в промишлено отношение страни, например Великобритания. До Русия това движение трябвало да стигне по-късно. Така е написано в книгите и статиите на Маркс, но на практика се получило малко по-иначе. И Сталин, който започнал да развива свое направление на марксизма, защото партийният лидер просто бил длъжен да бъде теоретик, издигнал напълно противоречащия на Маркс тезис за изграждането на социализъм в „една отделна страна“. За познаващите марксизма хора това означавало, че СССР няма да отиде извън своите граници и ще се задоволи с това, което вече има.

Между другото Маркс завещал, че революцията трябва да се осъществи по целия свят, а не само на една шеста част от нея. За осъществяването на социализма, а след това и на комунизма в една отделна страна е нужен държавен апарат и институти за управление. За Сталин това била партията. А Троцкий винаги странял от партийните дела, не се навирал в бюрокрацията, презирал чиновниците и така нататък. Смята се, че думата „троцкизъм“ е измислена от Зиновиев. Тя наистина се родила някъде в партийните кулоари по време на дискусиите за бъдещето. Троцкий не я измислил и не наричал така своето учение, той изобщо не признавал своите идеи за учение. Неговата концепция се градяла на понятието за перманентна революция. А перманентната революция е борба до последно, докато комунизмът не победи във всички страни по земното кълбо и не заличи границите. В това отношение Троцкий може да се смята за радикал, а Сталин – за умерен. А и двамата претендирали да са наследници на Ленин. Но ако Сталин бил наследник на този Ленин, който вече е получил власт, Троцкий бил този Ленин, който водел борба за нея. И ако на първия напълно му бил достатъчен СССР, на втория това не му стигало. И идейните разминавания ги правели непримирими врагове. Срещу Троцкий била организирана хайка. Хайка, която струвала живота на много негови привърженици, а също така на двама негови синове и две дъщери.

БИ ЛИ МОГЛО ДА БЪДЕ РАЗЛИЧНО?

Едва ли? Роман Меркадер се внедрявал в обкръжението на бъдещата си жертва около две години. Започнал в Париж, а продължил в Мексико. Троцкий го познавал под името Франк Джексън, канадски публицист с леви възгледи. Именно като такъв Меркадер изградил своите действия. Той донесъл на Троцкий статия, като го помолил да я прочете, а той, вероятно без да подозира нищо, поканил убиеца в кабинета си. Именно там Меркадер му нанесъл удара с пикела в тила. Интересно е, че Троцкий не умрял веднага и помогнал на своята охрана да задържи Меркадер и да го предаде на мексиканската полиция. С чудовищна рана в тила изпадналият в немилост теоретик на комунизма живял още тринадесет часа. Злополучния удар получил в 18.00 часа на 20 август 1940 година, а починал в 7.25 сутринта на 21-ви. В резултат от това Меркадер бил осъден на най-висшата наказателна мярка, но хуманното мексиканско правосъдие не признавало нито смъртното наказание, нито доживотния затвор. Като лежал в затвора двадесет години, убиецът на Троцкий излязъл на свобода и заминал за ССР, където получил орден „Ленин“.

Меркадер

Но ние се отклонихме. Меркадер не бил застрахован от разкриване, той би могъл да нанесе точно удара, всякакви „ако“ тук са много. Несъмнено е друго: ако Троцкий не е бил убит от Меркадер, това е щял да го направи някой друг. През май 1940 година вече имало опит за убийството на Троцкий. Хосе Сикейрос, художник, а в душата си убеден сталинист, с група привърженици нахлул във вътрешния двор на дома на Троцкий и започнала стрелба. Зад живописеца и неговите въоръжени съратници стояло НКВД. И НКВД непременно би достигнало до Троцкий, той разбирал това. Така че първият отговор на въпроса какво би станало, ако Троцкий не се беше срещнал с Меркадер, е този: би ли имало още едно покушение.

КАКВО БИ СЕ ПРОМЕНИЛО?

За световната революция Троцкий направил изглежда повече от които и да е от видните и влиятелни марксисти. Той я обосновал теоретически, а след това показал на практика, че това е възможно. Той имал железен довод, защото 25 октомври 1917 година е дело на Троцкий. Щурмът на Зимния дворец, завземането на пощата, телефона и телеграфа, блокирането на мостовете и канонадата на „Аврора“ се водели от него, Ленин измислил всичко това, но го осъществил той. И идеята, че така може всеки, Лев Давидович активно разпространявал сред масите. Той създал Четвъртия интернационал, но едва ли можел да обедини всичките си привърженици. Освен това нямал ресурсите на Сталин. Революцията изисква пари и ресурси. СССР имал такива ресурси, а Троцкий – не. Но неговото красноречие стигало напълно, за да организира подкрепата на жива сила. Троцкистите били готови да воюват за идеите на комунизма навсякъде (тридесет години преди Че Гевара). Например десетки хиляди последователи на Троцкий заминали за Испания да се борят с Франко. Има мнение, че СССР би помагал на левите републиканци с по-голямо желание и в по-големи мащаби, ако Пиренеите не били под егидата на троцкистите.

Ленин и Сталин

Важното е между другото, че на 21 август 1940 година умира не само Троцкий, но и идеята за перманентна революция, за борба до победен край. По-нататък ставало въпрос само за строителство на социализма в отделно взети страни. Във всяка – свой. Изобщо не е факт, че Троцкий би осъществил своите грандиозни планове. Както вече казахме, той нямал за това материална база. Но разговорите по тези въпроси биха били много повече, както и желаещите да разпространяват „безсмъртните идеи на комунизма“ по всички кътчета на планетата.