ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 8

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙН ОСТИН (1775-1817)

“МЕНСФИЙЛД ПАРК“ (1814 г.)

(Продължение)

***

Хенри Крофърд прекъсва внезапно флирта си с Мери и без да се обвързва с никакви задължения, заминава за Бат. Сър Томас, който отначало се отнася благосклонно към Рашуърт, скоро разбира с кого си има работа и предлага на Мери, ако желае, да развали годежа. Той вижда колко хладно и небрежно се отнася тя към годеника си. Въпреки това, Мери отказва предложението на баща си: „При сегашното си душевно състояние тя се радваше, че съдбата ѝ е безвъзвратно решена. Отново се беше обвързала със Содъртън и вече не беше заплашена от възможността да даде на Крофърд повод да тържествува, като ръководи постъпките ѝ и унищожава перспективите ѝ за успешно бъдеще. Тя се оттегли, изпълнена с горда решимост, и с твърдото намерение занапред да бъде по-внимателна към мистър Рашуърт“.

След известно време празнуват сватбата, младите заминават да прекарат медения си месец в Брайтън и вземат Джулия със себе си.

Фани, заради своята скромност, получава безусловното одобрение на сър Томас и става негова любимка. Един ден, попаднала в проливен дъжд, Фани се скрива в къщата на свещеника и с някои вътрешни неудобства става близка приятелка с Мери Крофърд, която ѝ свири любимата пиеса на Едмънд на арфа. Скоро тя е поканена заедно с Едмънд при семейство Грант на вечеря, където вижда Хенри Крофърд, който се е отбил при сестрите за няколко дни. В сюжета на романа се случва нов обрат: Хенри е запленен от разцъфтяващата красота на Фани и решава да отдели две седмици вместо два дни, за да я накара да се влюби в него, ей така, през този период. Братът и сестрата обсъждат весело плана му. Хенри обяснява: „Вие я виждате всеки ден, затова и не забелязвате промяната, но, уверявам те, тя е съвсем различна от това, което беше през есента. Тогава тя беше просто едно тихо, скромно момиче, с нелоша външност, а сега е направо красавица. Тогава си мислех, че нито цветът на лицето, нито чертите й са особено привлекателни, но тази нейна нежна кожа, която толкова често се покрива с руменина, както вчера, е просто прелестна. А колкото до очите и устните ѝ, не се съмнявам, че могат да бъдат достатъчно изразителни, когато има какво да изрази. После, и маниерите, и държанието ѝ, toute ensemble, така неописуемо са се подобрили! И от октомври насам е пораснала най-малкото с два дюйма".

Сестра му се присмива на неговото възхищение, но се съгласява, че красотата на Фани е „точно от този тип хубост, която с времето прави все по-силно впечатление“. Особеното очарование, признава Хенри, е, че Фани не е лесна. „Никога в живота си не съм прекарвал толкова време в компанията на едно момиче, опитвайки се да го забавлявам, с толкова малък успех! Никога не съм срещал друго момиче, което да ме гледа така мрачно! Трябва да опитам да се справя с това положение. Погледът ѝ казва: „Няма да ми харесате, за нищо на света няма да започна да ви харесвам!“, а аз казвам, че ще ѝ харесам“. Мери не би искала Фани да страда заради него: „...Едно малко влюбване може би ще я пооживи и ще ѝ бъде от полза, но не ми се ще да се измъчва, защото е най-милото създание на света и е способна на много силни чувства“. Хенри отговаря, че става въпрос само за около две седмици. „Не, аз няма да ѝ причиня зло, на горкото момиченце! Искам само да ме гледа нежно, да ми се усмихва и да се изчервява, да ми пази място до себе си — където и да сме, и когато седна до нея и я заговоря, да сияе от щастие. Да мисли така, както аз мисля, да се интересува от всичко, което ме засяга и ми доставя удоволствие, да се опитва да ме задържи по-дълго в Менсфийлд, а когато си замина - да се почувства нещастна за цял живот, това е всичко, което искам!

- Самата скромност! - каза Мери. - При това положение мога да не чувствам угризения. Е, ще имаш достатъчно удобни случаи да направиш добро впечатление, защото се виждаме доста често.

И без каквито и да било други възражения тя остави Фани на волята на съдбата - съдба, която можеше да бъде по-жестока, отколкото Фани заслужаваше, ако сърцето ѝ не беше защитено по начин, за който мис Крофърд не подозираше“.

След няколко години плаване Уилям, братът на Фани, се завръща в родината си и по покана на сър Томас идва да посети Мансфийлд парк. „Сър Томас има удоволствието да приеме в лицето на своето протеже, което беше изпратил в плаване преди седем години, един съвсем друг човек — пред него стоеше младеж с открито, приятно лице, чието държание беше естествено и непринудено, и в същото време — сърдечно и почтително, което ясно свидетелстваше, че има насреща си приятел“. Фани е напълно щастлива с любимия си брат, а той от своя страна я обича много. Хенри Крофърд не може да се насити на това как „пламнаха бузите на Фани при тези думи, как заблестяха очите ѝ, как следеше с дълбок интерес и беше изцяло погълната от разказа на брат си, когато описваше някое от неизбежните в такива случаи опасни приключения или страшните сцени, без които беше невъзможно да се мине за толкова дълго време, прекарано в плаване.

Хенри Крофърд имаше достатъчно вътрешен вкус, за да оцени по достойнство една такава картина. Фани стана още по-привлекателна за него, двойно по-привлекателна, защото нейната чувствителност, която така я красеше и озаряваше лицето ѝ, сама по себе си беше привлекателна. Той вече не се съмняваше, че притежава богато сърце. Тя беше способна на чувство, на истинско чувство. Заслужаваше си да бъдеш обичан от такава девойка, да събудиш първия плам в нейната нежна, непокварена душа. Тя го беше заинтригувала повече, отколкото беше предвиждал. Две седмици никак не бяха достатъчни. Той реши да остане за неопределено време“.

Всички Бертрамови се събират около трапезата на семейство Грант. След вечерята, когато големите играят вист, младежите започват игра на карти, наречена "спекулация"; лейди Бертрам се присъединява към тях. Хенри Крофърд разказва на Едмънд за случайното си посещение в Торнтън Лейси. Там много му харесало и отново, както преди в Содъртън, започнал да убеждава бъдещия собственик да направи някои подобрения. Любопитно е как двата плана за преустройство, предложени от Крофърд, съответстват на двата обекта на неговото ухажване. И в двата случая темата за плановете в книгата е предумишлена. Преди той планира да преустрои имението на Рашуърт и по този начин планира да съблазни Мария, годеницата на Рашуърт. Сега акцентът му е върху бъдещия дом на Едмънд и Крофърд планира да покори бъдещата съпруга на Едмънд, Фани Прайс. Той иска да наеме къщата в Торнтън Лейси за зимата, за да „да продължи, да задълбочи и всячески да укрепи дружбата и близостта със семейството от Менсфийлд парк, които с всеки изминат ден му ставаха все по-скъпи.“. Но Крофърд го очаква приятелският отказ на сър Томас; той обяснява, че Едмънд няма да остане в Мансфийлд парк, когато след няколко седмици ще поеме свещеничеството, а ще се установи в Торнтън Лейси, където ще се грижи за своите енориаши на място. Хенри няма представа, че Едмънд би прехвърл пасторските си задължения на някой помощник. Мери Крофърд се интересува от предложението му да превърне дома на свещеника в Торнтън Лейси в изящно джентълменско жилище. Целият този разговор е умело вплетен в "спекулацията" - играта на карти, с която се забавляват младите хора. Мис Крофърд, вземайки карта, пресмята дали трябва да се омъжи за свещеника Едмънд. Такъв паралелен ход на мисълта и играта напомня за взаимното проникване на фантазията и реалността в епизода с театралните репетиции, когато същата Мери играе Амелия пред Фани в двойката Едмънд-Анхелт. Темата за плановете и предумишлеността, отекваща или във връзка с реорганизацията на имотите, или в репетициите, или в играта на карти, оформя приятен повествователен модел.

Следващият етап от развитието на сюжета е балът, глава 10, част II. Подготовката за него е свързана с различни преживявания и действия и дава нов тласък на действието на романа. Виждайки колко по-хубава е станала Фани и искайки да угоди на Уилям, сър Томас решава да организира бал в нейна чест и се захваща със същото усърдие, както синът му Том, когато замисля домашно представление. Мислите на Едмънд са заети с две предстоящи събития: ръкополагането, което ще се състои през възкресната седмица, и бракът с Мери Крофърд, все още като мечта. Загрижеността за това как да бъде ангажирана мис Крофърд за първите два танца е една от онези грижи, които стимулират романтиката, превръщайки бала в структурно събитие. Друга предпоставка е подготовката на Фани за бала. Мис Остин използва тук същия метод на преплитане на действието, както е в епизода със Содъртън и в описанието на подготовката на пиесата. Уилям подарява на сестра си кръст от сицилиански кехлибар, единственото ѝ украшение. Тя обаче няма на какво да го закачи, освен на панделка си Но добре ли е това за бала? Едва ли се вписва, но без кръста тя изобщо не може да мине. И за роклята има съмнения. Фани решава да помоли мис Крофърд за съвет. Тя, след като е чула за кръста, предлага на Фани златна огърлица, купена за Фани от Хенри Крофърд, като я уверява, че това е стар подарък от брат ѝ, който лежи в кутеята с украшения. Въпреки сериозните колебания за произхода на подаръка, Фани най-накрая се съгласява. След това се оказва, че Едмънд ѝ е купил златна верижка за кръста. Фани е на път да върне огърлицата на мисис Кофърд, но Едмънд, трогнат от това „съвпадение на намеренията“, както му се струва, вижда ново доказателство за добротата на мис Кофърд и убеждава Фани да запази подаръка си. И тя решава да носи и двете украшения на бала. За нейна радост обаче огърлицата на Крофърд е твърде масивна и не може да влезе в брънката на кръста, така че темата за огърлицата избледнява, отново свързвайки петима герои в един възел: Фани, Едмънд, Хенри, Мери и Уилям.

Описанието на бала е нов епизод, който разкрива характерите на героите. Зърваме грубата и суетлива мисис Норис, която „още с влизането беше изцяло погълната от задачата да нареди наново дървата в камината и да угаси прекрасния огън, запален от главния лакей.“ Думата „угаси“, когато се използва за огън, е една от стилистичните находки на Остин и, между другото, е единствената метафора на авторката в книгата. Появява се и флегматичната лейди Бертрам, убедена, че Фани изглежда толкова красива, защото тя, лейди Бертрам, е изпратила прислужницата си, мисис Чапмън, за да ѝ помогне да се облече. (Всъщност Чапмън е изпратена твърде късно и срещна Фани, вече облечена, на стълбите.) И сър Томас, неизменно солиден, сдържан, бавен в изказванията си, и млади хора - всеки играе своята роля. Мис Крофърд дори не подозира, че Фани обича Едмънд и е напълно безразлична към брат ѝ Хенри. Тя бърка силно в сметките си, когато пита лукаво Фани дали знае защо Хенри ще ходи в Лондон и дори е решил да вземе със себе си Уилям, който трябва да се върне на своя кораб; мис Крофърд си мисли, че сърцето на Фани ще затупти от радост и душата ѝ ще се изпълни с упоително съзнание за успех, но Фани просто отговаря, че не знае нищо. „Е, в такъв случай — каза със смях мис Крофърд — не ми остава нищо друго, освен да предположа, че заминава единствено заради удоволствието да придружи брат ви и да си поговори по пътя за вас“. Противно на нейните очаквания, Фани е смутена и недоволна. „Мис Крофърд се чудеше защо приятелката ѝ не се усмихва и реши, че е болезнено чувствителна, странна и каква ли не още, но и през ум не ѝ мина, че може би вниманието на Хенри не ѝ е приятно“. Балът не донася голяма радост на Едмънд. Той и мис Кофърд отново спорят за намерението му да стане свещеник, „тя го нарани дълбоко с изказванията си за професията, на която той много скоро щеше да се посвети. Двамата разговаряха, после мълчаха, той я убеждаваше, тя му се надсмиваше, докато накрая се разделиха, сърдити един на друг“.

Сър Томас, забелязвайки вниманието, оказвано от мистър Крофърд към Фани, се замисли, че такъв брак би имал не малки достойнства. И тъй като на сутринта се предвижда пътуване до Лондон „след кратък размисъл сър Томас покани Крофърд да закуси рано сутринта в имението, вместо да седне на масата сам. Той самият също щеше да закуси с тях. Готовността, с която беше приета поканата, за сетен път го убеди, че подозрението му, на което, трябваше да признае, до голяма степен се дължеше днешният бал, никак не е лишено от основания. Мистър Крофърд беше влюбен във Фани. Сър Томас беше изпълнен с радостни предчувствия за това какво щеше да последва. В това време племенницата му съвсем не чувстваше благодарност за тази покана. Тя се беше надявала да остане насаме с Уилям тази последна сутрин. Това щеше да бъде с нищо несравнима милост. Но въпреки че надеждите ѝ бяха разрушени, и през ум не ѝ минаваше да роптае. Точно обратното, тя до такава степен не беше свикнала някой да се съобразява с желанията й и да се прави каквото и да било, за да ѝ се угоди, че по-скоро беше склонна да се чуди и да се радва, че е постигнала толкова много, отколкото да се оплаква от последвалия нежелан развой на събитията“. Сър Томас казва на Фани до отиде да спи, след три часа през нощта, въпреки че балът не е свършил и „пет или шест самоотвержени двойки“ продължават да танцуват. „След като я отпрати по този начин, сър Томас може би се грижеше не само за здравето ѝ. Не е изключено да му беше дошла на ум мисълта, че мистър Крофърд е седял достатъчно дълго край нея, или пък му беше хрумнало да я представи в най-добра светлина като бъдеща примерна съпруга, демонстрирайки послушанието ѝ“. Забележителна финална нота!

(Следва)