НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1984 г. / ИКОНОМИКА / РИЧАРД СТОУН

Ричард Стоун (Richard Stone)

30 август 1913 г. – 6 декември 1991 г.

Нобелова награда за икономика

(За фундаменталния му принос към развитието на системите на държавните сметки и с това към подобряването на основите за емпирични икономически изследвания.)

Английският икономист Джон Ричард Стоун е роден в Лондон. Той е единственото дете на Елзи и Джилбърт Стоун. Баща му, адвокат, се стреми да му даде класическо образование, за да го подготви за кариерата на юрист. Но Стоун не проявява голям интерес към правото и се оказва невнимателен ученик както в подготвителното училище в Кливланд плейс, така и в Уестминстърското училище. Като момче той предпочита пред училищната работа да строи модели на влакове и кораби. За разочарование на баща си напуска правото две години след като постъпва в колежа „Гонвил анд Кийз“ към Кембийджкия университет, избирайки през 1931 г. специалността икономика. Както по-късно отбелязва, интересът му към икономиката е предизвикан от Голямата депресия и „вярата, родена от младежкото невежество и оптимизма, че ако икономистите разбират повече, светът ще бъде по-добро място“.

Тъй като сред неговите преподаватели в колежа няма икономисти, Стоун се консултира седмично с Ричард Кан от Кралския колеж към Кеймбриджкия университет - колеж, който по това време е един от световните центрове по икономика. Той също така се учи от пионера в икономиката Колин Кларк, посещава лекциите на Джон Мейнард Кейнс, който по това време пише книгата си „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ (“The Generad Theory of Employment, Interest, and Money“), и се присъединява към Клуба по политическа икономия, който се събира в жилището на Кейнс. Интелектуалната атмосфера на Кралския колеж развива, разкрива творческите възможности на Стоун и определя кариерата му на учен.

Въпреки това, след като завършва университета през 1935 г., Стоун не смята, че е достатъчно подготвен за изследователска работа. Отказвайки научната работа, предложена му от колежа „Гонвил анд Кийз“, той започва да издава икономическия информационен бюлетин на застрахователното дружество „Лойд“ в Лондон. Лишен от стремежи да направи кариера в сферата на бизнеса, Стоун не се претоварва много със служебните си задължения и затова му остава време за други занимания.

Заедно със съпругата си, Уинифред Мери Дженкинс, бивша студентка по икономика в Кеймбриджкия университет, за която се жени през 1936 г., Стоун участва в няколко икономически изследвания, включително в подготовката на публикувания през 1938 г. доклад за разликите в структурите на потреблението и спестяванията в семейния бюджет. През 1937 г. съпрузите Стоун започват да издават месечното икономическо и делово списание „Трендс“, основано от Колин Кларк и предадено на семейство Стоун при завръщането му в Австралия. В това списание съпрузите публикуват икономически показатели за заетостта, производството, потреблението, капиталовите инвестиции, движението на цените и данни за външната търговия. Понякога включват в специални статии за регионалната заетост или за икономическата ситуация в други страни.

Когато през 1939 г. избухва Втората световна война, Стоун е поканен да работи в Министерството на военната икономика, където му възлагат да отговаря за статистиката на корабоплаването и доставките на петрол. На следващата година ученият е преместен в Централния офис за икономическа информация към секретариата на военния кабинет, за да работи — между другото, с Кейнс и Джеймс Мийд — върху общия преглед на икономическото и финансовото състояние на Великобритания.

Тази работа позволява на Стоун да направи най-значимия си принос в икономиката. Британското правителство се нуждае от данни за общия размер на наличните средства и ресурси за подпомагане на военните усилия. До декември Стоун и Мийд изчисляват тези данни, които са публикувани под формата на таблици като част от бюджетния доклад на министъра на финансите за 1941 г. Таблиците съдържаха оценки на националния доход и разходите за 1938 и 1940 г.; лични семейни доходи, разходи и спестявания; нетни изчисления на средствата, които са отишли в частния сектор или са дошли от него на разположение на правителството. Впоследствие Стоун нарича тези изчисления стъпка към това, което сега се казва изчисляване на националния доход. В хода на по-нататъшната си работа в тази област през следващите военни години той извършва все по-сложни изчисления на националния доход, неговите източници и неговото разпределение.

Системата от националните изчисления е разработена за първи път през XVII в. от Уилям Пети и Грегъри Кинг в Англия и Пиер Боагийбер и маршал Вобан във Франция. След Първата световна война пионерската работа по изчисленията на националния доход е извършена от Саймън Кузнец и Колин Кларк. Работата на Стоун се различава от тези два по-ранни опита по това, че открито включва националния доход в рамките на двойното счетоводство, което взема предвид данните за доходите и разходите в домакинствата, в частния сектор и в държавните дейности, което позволява да се направи сравнителен анализ на резултатите от дейностите както в различни сектори на икономиката, така и в различни страни.

Методът за изчисление на Стоун осигурява последователност, тъй като изисква равенство между приходите и разходите. Това означава, че всичко, което е произведено, трябва да се консумира, а каквото е консумирано, трябваше да се произведе отново. Неговата система за двойно записване на националния доход е емпиричната страна на кейнсианската революция в макроикономическата теория. Изчисленията му за производството, потреблението и натрупването отразяват новите кейнсиански концепции за съвкупното предлагане, потребление и инвестиционно търсене. Фактически методът за национални изчисления, разработен от Стоун, дава тласък за изграждането на иконометрични модели, а самите изчисления формират основата за организиране на събирането на съответните статистически данни и тестването на тяхната последователност.

Стоун споделя винаги с готовност своя опит с други изследователи, тъй като не е единственият учен, който работи върху изчисленията на националния доход. Преди Втората световна война и по време на войната правителствата на Съединените щати и Канада правят оценки на националния си доход и на разходите му. Тези оценки обаче са изчислени на базата на няколко други концепции и дефиниции, различни от използваните от Стоун. През 1944 г. Стоун е командирован в Америка, за да помогне при установяването на общата основа за изчисленията.

След като напуска правителствената служба през 1945 г., Стоун поема поста директор на отново създадения отдел по приложна икономика в Кеймбридж, където през 1955 г. е назначен за професор по финанси и счетоводство. Продължавайки изследванията си в областта на националните изчисления, той разработва методи за изразяване на тези изчисления в реални величини и след това ги използва за конструиране на последователни индекси на цените и производството. Той не само успява да координира изчисленията с входно-изходния анализ, но също така е първият, който включва финансовите операции в своята система и изгражда система от финансови баланси.

През 1945 г., посещавайки Института за фундаментални изследвания към Принстънския университет (Ню Джърси), Стоун изготвя доклад за Обществото на народите по въпроса за разработването на международни правила за изчисляване на националния доход. Този доклад е публикуван през 1947 г. от Организацията на обединените нации под заглавието „Измерване на националния доход и изграждане на социални изчисления“. Работата на Стоун за създаване на стандартизирана система от национални изчисления продължава в различни варианти през следващите две десетилетия.

Резултат от тази работа е поредицата от публикации, а след това и книгата „Система от национални изчисления“, написана заедно с Ейбрахам Айденоф и публикувана от ООН през 1968 г. Системата Cтоун в крайна сметка е приета в много развити и развиващи се страни. Впоследствие той създава система от демографски изчисления, които отразяват фактори като промените в населението и социално-икономическите промени. През 1975 г. Организацията на обединените нации публикува неговата книга „Към системата от социална и демографска статистика“.

В допълнение към работата си по изчисляване на националния доход Стоун прави значителен принос в изследването на потребителското поведение. Използвайки модели, разработени от Лорънс Клайн и Херман Рубин, той прогнозира, че структурата на потребителските разходи и спестяванията е функция на нивата на доходите и относителните цени на всички стоки. През 1945 г. Стоун пише „Анализ на пазарното търсене“ и продължава изследванията си върху бюджетите в Кеймбридж с Дерик Роу, обобщени в двата тома „Измерване на потребителските разходи, поведението на потребителските разходи и поведението на потребителя в Обединеното кралство“, публикувани през 1954 и 1966 г.

Теорията за системите на потребителски разходи, разработена от Стоун, произтича отчасти от неговите изследвания на изчисляването на националния доход, тъй като подобрените оценки на това, което определя потребителските разходи, могат да осигурят по-точни индекси на разходите за живот или по-добра мярка за инфлацията на съвкупните цени. И двете са от съществено значение за изучаване на промяната в реалния национален доход през периоди, когато настъпват промени в относителните цени. Склонността на Стоун да разработва сложни икономически модели се проявява в работата на неговата група „Кеймбридж проект за икономически растеж“, която създава иконометричен модел на растежа на британската икономика, публикувайки го под формата на многотомната публикация „Програма за растеж“.

След като се пенсионира от университета в Кеймбридж през 1980 г., Cтоун продължава сътрудничеството си с него като член на Кралския колеж и колежа „Гонвил анд Кийз“.

През 1941 г., година след разпадането на първия си брак, Стоун се жени за Феодора Леонтиноф, философка по професия, която по това време работи като секретарка на Националния институт за икономически и социални изследвания. Тя умира през 1956 г. Четири години по-късно Стоун се жени за Джована Крофт-Мъри. Въпреки че няма икономическо образование, тя си сътрудничи с него в много от следващите му изследвания. Стоун, който получава благородническа титла през 1978 г., е известен и като покровител на изкуствата. Слави се като ценител на добрите вина и пурите. Пол Самюелсън го описва като „любител на самотата“ и „затворена личност“. Той и съпругата му живеят в Кеймбридж.

Стоун е член на Икономическото дружество (през 1955 г. е негов президент) и на Международния статистически институт. Чуждестранен член е на Американската академия на изкуствата и науките и на Американската икономическа асоциация. Получава почетни степени от университетите в Осло, Брюксел, Женева, Уорик, Париж и Бристъл.

Превод от руски: Павел Б. Николов