ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 3

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ , ГЛАВА 1, ГЛАВА 2

ГЛАВА 3

1.

- Един милион би ми бил достатъчен. А получих тринадесет. Не само тринадесет, но и тринадесет и половина. Въпросът ми не е за парите. Друго не мога да разбера. Тук има някакво несъответствие: ако моята ферма има толкова много плодородна земя, ако има толкова много лозя, защо цената на фермата е толкова ниска?

— Има причина за това, сеньорита. В края на ХIХ век в подножието на Кордилерите са прокарани железопътни линии. Но сто години по-късно, в края на ХХ век, по различни причини много от крайните участъци на железопътните линии в далечните покрайнини на Аржентина са били изоставени. Следователно е възможно да се снабдяват отдалечените ферми с всичко необходимо и да се извозват продуктите само с камиони. Това е седем пъти по-скъпо. Затова в подножието на Кордилерите цената на земеделските ферми, не само на лозята, но и на всички останали, е паднала. Но това не е всичко. Фермата, която имате, сеньорита, е особена. Не просто е далече от транспортните пътища. Тя е далече в планината. Най-далече от всички. По-нататък няма накъде.

- Преди за нея по-скъпо ли са давали?

- Преди четири десетилетия тази ферма е струвала скъпо. Невъзможно е да се каже точно, защото нашата родна аржентинска инфлация е снижила тези пари. Това са били съвсем други парични средства. Били са много по-стойностни от съвременните. Едно е сигурно: ако някой беше продал имението в онези славни времена, тогава с приходите би могло да се купят десет пъти повече полускъпоценни камъни и благородни метали, отколкото днес.

2.

Не мога да кажа дали дрипльото е убил пазителя на реда в тъмния парк или просто го е нокаутирал за дълго време. Пазителят лежи, не мърда.

Скитникът не е жадувал за приключения.

Но му прикипяло.

Натърпял се е от служителите на реда. Никаква защита от тях. Не можете да им възразите, защото винаги са по двойки. И винаги са прави. Имат палки, кастети и револвери 44-ти калибър. Те отговарят на всякакви възражения с мълчаливо млатене. Така че, след като срещнеш двама, трябва да търпиш.

И изведнъж такъв късмет: служителят на реда е само един.

И това не е нищо повече от възможност да си го върнеш на един негодник за всички минали унижения, обиди и побои.

Скитникът искаше да пренощува на една пейката, но не се получи. Сега трябва да се изнесе. Да отиде далече и бързо - с товарен влак по-далече от столицата.

3.

- Явно трябва да платя данък за полученото наследство?

- Да, сеньорита. В Аржентина, както във всяка уважаваща себе си държава, данъците върху наследството са прекомерни. Държавната бюрокрация трябва не само да съществува, но и да съществува свободно и радостно. Тези хора грабят за своя издръжка където могат и където не могат. Включително - облагане на всяко наследство. Бюрократите никога не са обяснявали на никого защо предците не могат да дадат на своите потомци всичко, което са създали през живота си. Никой не се възмущава от това, никой не протестира. Затова чиновническият грабеж процъфтява и ще продължава да процъфтява.

- Колко пари трябва да платя като данък?

- Бившият собственик на имението и лозята е предвидил този момент и е положил много усилия, за да предпази непознатата си наследница от големи финансови сътресения. Той наредил доходите от фермата след неговата смърт да бъдат инвестирани в плащането на данък върху наследството. През годините, изминали от този тъжен ден, са изплатени почти три милиона швейцарски франка.

- Колко остават да бъдат платени?

- Още толкова.

4.

Отдавна се знае, че към всяка бъчва с мед, появявайки се внезапно и неизвестно откъде, попада лъжица с катран.

Така че на бедната студентка се падна точно такова щастие.

Наследницата прелиства книжата, задълбочава се в съдържанието им, разсъждава дали има нужда от грижите, които са се стоварили върху плещите ѝ.

- Получавам имение и три милиона дълг към държавата. Така ли?

- Точно така, сеньорита. Ако се смята в швейцарски франкове. А в нашата аржентинска валута - четвърт милиард.

- Би ли могъл собственикът да остави наследството в пари? Би ли могъл да продаде имуществото си и да инвестира парите в банка или в ценни книжа?

- Би могъл. Но вие, сеньорита, имате късмет: вашият далечен роднина е бил мъдър човек, той разбирал, че в целия свят недвижимите имоти са основната и най-надеждната форма за запазване на придобития капитал. Той е знаел, че парите, подобно на ценните книжа, могат не само да се обезценят в продължение на много години, те могат да се превърнат в прах по същия начин, по който германските марки загубиха всякаква стойност след Първата световна война, както рублите в Съветския съюз по време на разпадането на комунистическата империя. Парите, веднъж обезценени, никога няма да възвърнат предишната си стойност. А недвижимите имоти могат да се обезценят, но и да поскъпнат. Недвижимите имоти, загубили от стойността си днес, могат да върнат цената си утре с лихва. Ето защо вие, сеньорита, не получавате сума, която с годините може да се превърне в стойност, близка до нула, а нещо, което не се превръща в нула.

- Но мога ли, след като получа това имение, да го продам незабавно?

- Да, разбира се, сеньорита. Очевидно това е било намерението на вашия благодетел: нека наследницата получи не празни хартийки, а нещо съществено и след това да прави каквото пожелае. Похвално решение на вашия благодетел: той ви дава имението и възможността веднага да го продадете. Продавайки гроздовата ферма, ще бъдете осигурени за много години. Ако получените пари са правилно инвестирани, те ще стигнат за цял живот. Продажбата на този имот ще бъде лесна. Бързам да кажа: вече получихме заявка. Някаква непозната за нас фирма е готова да преговаря. Ако желаете, нашата нотариална кантора "Nurnberg" може да действа като посредник, да ви предостави, сеньорита, най-добрите условия за продажба.

5.

Случи се така, че съдбата се усмихна внезапно на бедната самотна студентка: ето, госпожице, вашето имение и вашите лозя в подножието на планината.

Жалко е само, че банковите сметки на това имение не са точно нула, но и по-малко от нула.

Такива неща се случват: има имот, но няма пари. Да си припомним „Война и мир“ на Лев Толстой: старият граф Иля Андреевич Ростов умира, като оставя имението и титлата на сина си Коля. На пръв поглед, да живее и да се радва.

Но...

Но изведнъж става ясно, че освен имението графът е оставил на сина си и куп дългове.

Тук картината е приблизително същата: младата господарка получава огромна ферма, за която обаче трябва да плати значителна сума на данъчните служби.

Цената на тази ферма, според най-скромните оценки, е тринадесет милиона швейцарски франка. Фермата може да се продаде, три милиона да се дадат на ненаситните данъчни служители, да им се радват мастилените души. А с останалите десет милиона сеньорита Оксана може да живее щастливо. Пет милиона могат да бъдат инвестирани в ценни книжа. От съображения за сигурност тези милиони трябва да бъдат инвестирани на части в различни държави и в различни акционерни дружества. И веднъж годишно да се събират лихви от инвестициятя. А за останалите пет милиона може да се купи прилична къща с басейн и градина, няколко луксозни коли и всичко останало.

Решението е просто и единствено: имението трябва да се продаде бързо.

(Следва)