ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ПРОЛОГ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат...

(Павел Николов)

ПРОЛОГ

Всички ние мечтаем.

Всеки за своето.

Бездомният скитник, гладен, мокър, измръзнал, мечтае за комат черен хляб, за пържени картофи в съскащ тиган, за три баварски кремвирша.

Той мечтае за халба бира, така че пяната да надхвърли ръба.

Би искал да има и плетени вълнени чорапи.

Върхът на желанието са здрави обувки с дебели подметки. За да не пропускат.

А този, който има всичко това, мечтае за повече.

Който е обут в здрави обувки, който има не един чифт вълнени чорапи, а цели два, единият на краката, другият в запас, на когото всяка вечер са гарантирани халба бира и тиган с пържени картофи, се извисява в мечтите си над всичко това. Дайте му тухлена къща на два етажа, че и с камина от недялани черно-зелени базалтови блокове, така че смолисти цепеници да пукат в тази камина, когато свиреп северен вятър бучи извън прозореца в мастиления мрак и проливен дъжд шиба с ледени кристали стъклата на прозорците.

Но дори къща с камина не е граница на мечтите му. В допълнение към къщата си би искал да държи в ръката си билет от лотария, такъв, че утре или дори тази вечер да може да спечели десет милиона.

Или двадесет.

По-добре - сто.

Колкото повече имаме, толкова повече мечтаем.

Следователно този, който има сто милиона швейцарски франка, също мечтае. Заспивайки след изтощителен работен ден, след изтощителни преговори, продължили двадесет и пет часа, той вижда ярки приказни картини: яхти с ослепителна красота и бели каменни дворци с палми отгоре. Само да премине милиардната граница. Той е съгласен да има ако не пет милиарда, ако не три, - дори един милиард ще му е достатъчно. За начало.

Но ето какъв е въпросът: този, който има не един милиард и не два, не пет, не десет или дори сто, а адска купчина от такива милиарди, в края на краищата, такъв човек не мечтае ли за нещо.

Иска ми се да знам за какво.

Ето един от тези, от малкото, които имат безмерни милиарди. Обхватът на неговите интереси е неограничен. Той създава компютри с невероятна памет и невероятна скорост, слънчеви панели с безкраен живот, космически кораби за полети до далечни планети, строи небостъргачи с шеметни височини в Мелбърн и Дубай, изгражда високоскоростни магистрали през джунглите на Южна Америка. Плановете му са безкрайни. Всеки предприет бизнес завършва с триумфален успех. Всичко, до което се докосне, става злато.

Името му, както може би всички вече се досетите, е Ханс-Ерих Рьомер.

Между другото, къде е той сега?

Той е в далечното полярно море.

Негов дом е бърз сребрист тримаран, който се плъзга по тежките сиви вълни.

Собственикът на този плаващ дворец има много малко свободно време. Затова, улучвайки няколко свободни минути, се качва на горната палуба. В лютия студ. И, увит в кожи, дреме в шезлонга.

Вдясно от борда има безкрайно бяло монолитно плаващо плато, което преди седмица с оглушителен рев и непоносим трясък се е откъснало от титаничен ледник в морето на Рос, разлюлявайки водната шир с гигантски вълни на много стотици мили наоколо.

Морето на Рос, ако някой не знае, е едно от моретата, плискащи се в кристалните брегове на Антарктика.

Вятърът свири.

Солен капки вода по лицето.

Снежинки, като листенца от люляк, падат върху миглите му.

Стъмва се.

Звездите светват.

(Следва)